Най-голямата ми грешка при свалка...хм,да помисля...а,да.Беше,когато още "прохождах",бях на 15,току що наранено "добро момче".Тя беше една от първите,които се осмелих да заговоря.И всичко се получи много добре(поне като за начинаещ)...всичко си беше в реда на нещата(въпреки,че тогава не знаех и бъкел теория,доста добре действах инстиктивно)...взех и телефона,излязохме няколко пъти и аз се държах много на ниво...докато след няколко дни на търпение не изгубих битката със себе си...тя беше прекрасна и аз се преклоних пред красотата и,започнах да и правя комплименти и...тя беше първата и единствената,която някога ме е рязала.Зарязан и после отрязан

...много гадно,но всъщност,това ме промени.Както каза Орхидеята,това не е въпрос на избор.Точно тогава станах много,много,много по-алфа,запознах се с уинга си,започнах да действам на принципа:"Коя е тя,че трябва да се мъча да я спечелвам...какво повече може да ми предложи от останалите сладурани,с които мога да бъда..?".И всичко беше ОК.Натуралистичната ми свалка беше добра,но още по-добър станах,когато прочетох "Библията".Това ме завърши.И честно да ви кажа,много се радвам на грешките си,защото се поучих от тях.Съветвам ви и вие да се учите от своите.
Послепис:Добрите играчи се учат от собствените си грешки,а великите-от грешките на другите.Ти от кои си?