Тестостерон?

Ето, че има доста неща, които можеш да използваш като база и да стъпиш здраво на тях (това, което харесваш в себе си). Освен, че ги изброяваш, добре е и сам да повярваш в тях, т.е. в себе си.

Много полезно качество е самокритичността и самообективността.
Имаш ли реален поглед върху себе си, значи първата крачка е направена.
Защото човек има няколко "образа" - този, който вижда в "очите" на другите (как той си мисли, че другите го възприемат); така както действително другите го възприемат (на база на това, което той самият е "излъчвал" към тях); този, който е той самият, или поне това, което самият човек мисли за себе си.
Може да се поспори, кой точно е реалният/истинският образ на човек и за това няма да се спирам на това.

Но от това може да си направиш извода, че всъщност от теб зависи образът, който ТИ искаш да си, т.е. това, което ти си мислиш, че си, да стане и образът, който и другите разбират и виждат.

Повярваш ли в себе си и в собствените си сили, много от страховете ти ще изчезнат.
От какво е породен този страх, от какво точно се страхуваш? Ти сам трябва да си отговориш.
Страх от неуспех, страх от това, какво биха казали/помислили другите, страх от промени, страх от неизвестното, страх от това, че би допуснал грешки?
Неувереността и ниското самочувствие също пораждат страх, и които всъщност са породени от липса на вяра в собствените ти възможности.
Нямаш основание за ниско самочувствие.
Ти си човек, индивидуален и сам по себе си единствен. Другите са просто част от околната среда, в която ти трябва да се впишеш. И да се научиш да разграничаваш от кого трябва и от кого не трябва да се засягаш.
Опитвай, няма нищо лошо в това да опитваш, дори и да сгрешиш. Защото не е страшно да сгрешиш, всички грешим, и именно от грешките се трупа опита и една собствена грешка, ще ти даде много повече мъдрост отколкото нечий съвет, дошъл наготово.
Относно това, че лесно се дразниш и избухваш - можеш да работиш върху причините, които се явяват дразнители. Да си изясниш за себе си защо се дразниш и има ли смисъл да го правиш. Най-елементарното, което мога да ти предложа е - преди да избухнеш заради нещо, преброй до 10 и обратно.

Това е най-общо, което бих могла да напиша.
Гледай по-спокойно на живота и се развивай.

Поздравявам те за този пост, защото поне това, че си признаваш пред себе си за проблема е доста добре. Радвам се, че си решил и да го промениш.
Относно страха трябва да си изясниш точно от какво се страхуваш. Има много видове страх. От бой, от излагане, от вземане на решение. Тези всиките страхове се преодоляват със повдигане на самочувствието и вярата във собствение възможности. А това съответно може да стане като си докажеш по някакъв начин, че можеш да се справиш в такива ситуации. Или просто ти трябват упражнения. За страха от бой - спорт, за страха от излагане пред жени - пикап. За страха от излагане пред други хора компетентност и дар слово.
Направил си първата крачка - осъзнал си проблема си. Сега работи върху решаването му. Ходи на фитнес, карате, кик бокс, ако трябва на трите едновременно. Излизай повече от къщи. Бори се навсякъде и накрая ще усетиш разликата. УСПЕХ!

ПС: Гледай хората в очите. нагласата я имаше описана някъде тук.

Мерси на всички за постовете, наистина ми помагат
@BoY-ToY, честно да ти каже не знам точно от къде да започна и какво точно да правя, но се надявам да ми се поразясни малко в скоро време
@Silia, Ааами аз се знам какъв съм,даже май някъде по-горе съм го споменал на английски, че звучи по-меко - piece of shit
@musashi, Ааами страха от излагане мисля, че при всеки го има в малки или по-голями количества Но дам - конкретно може би имам проблем със параноичния страх от бой. На кик бокс бих се записал с удоволствие ама тука няма къде... има тайкондо, ама не ми допада, защото иска отдаденост, а аз не съм тръгнал да ставам шампион Аз съм си отдаден на брейка. Фитнес сега почвам по-сериозно
А за излизането повече от вкъщи - точно този фактор ме възпрепятства да го правя...
П.П.: @musashi, това за гледането в очите и нагласата не го разбрах

Целта на спорта е да те укрепне и да ти вдигне самочувствието. Да вдигне вярата в собствените ти физически възможности. Ето казваш "интелигентен съм". Когато кажеш "силен съм " ще си намерил пътя. В този смисъл почти всеки спорт става, стига да се справяш добре след извесно практикуване.
След извесно спортуване самата осанка на човек се променя. Погледа става по-сигурен, лицето по-решително. Няма нужда да всяваш страх. Просто трябва да изглеждаш решителен. Това помага навсякъде.
Сега малко за погледа. От езика на тялото и подсъзнателното му тълкуване следва, че ако гледаш в очите си уверен, не гледаш ли в очите се страхуваш/лъжеш/срамуваш. Освен това имаше някъде един пост, кадето казваха, че жена се гледа така сякаш си избираш къде да я целунеш, а мъж се гледа така сякаш се чудиш къде да го удариш. Разбира се това е малко пресилено и зависи от ситуацията. Но по принцип винаги при първи контакт между мъже има една първоначална преценка на статусите. Всеки измерва статуса на другия и от тази преценка най-общо зависи уважението им един към друг по-нататък. Затова се гледа весело, дружелюбно дори, но твърдо.
Ако си запознат дори сумистите при наалото на битката се гледат съсредотоено и измерват кой има по-твърд поглед. Който отмести погледа си, значи е по-неуверен. А българския сумист, който беше доста напред в класирането(не помня дали не беше и шампион) беше казал, че не гледа противника в очите за да не се разсейва(губи концентрация) Така че погледа е едно наистина силно оръжие в ежедневната битка помежду ни. Който не вярва да пробва.
Ако нещо не е ясно - питай.

musashi, 30.11.2005 - 22:46 написа:

Има много видове страх. От бой, от излагане, от вземане на решение.  Тези всиките страхове се преодоляват със повдигане на самочувствието и вярата във собствение възможности.

Да ви обясня някои неща за страховете...

Няма много видове страх - страхове има три вида:

* Страх от събитие (на главата ми може да падне самолет)
* Страх от състояние (като ми падне самолет на главата ще ме боли)
* Страх да не можеш да се справиш със състоянието

С първата категория страх се справяме най-лесно, страхове от втората се преодоляват малко по-трудно и съответно от третата - най-трудно.


Човек се страхува от неизвестното. Когато ти имаш някакъв затворен цикъл на живот - сставаш сутрин в познатата ти къща, отваш на училище по стандартния маршерут, стигаш в познатото училище и т.н. - всичко тече нормално, но изведнъж в тоя кръг се появява готина девойка, която теб те кефи, а ти се страхуваш да се запознаеш с нея. Защо се страхуваш?Ето например защото тя е непозната, зза теб е неизвестно как тя ще реагира когато отидеш да се запознаеш с нея.

Да си страхлив не е определение никакво, тов ае чисто обобщение. Бъди конкретен за да получиш конкретни отговори как да действаш за да се промениш.
На проблем "страхлив съм" бих дал рецепта "преодолей страховете си".

Ето основните пресубпозиции, от които да се водиш при справяне със страховете.

1. Дтрах има винаги когато се развиваш!
2. ПО-добре да направиш това сега (по-скоро), отколкото да се страхуваш цял живот.
3. Единствения начин да се справиш със страха е да нарпавиш точно това, от което се страхуваш. (или както казваше един международен треньор по "МЕС" от русия: "Падни от шибания стол, може пък да не пукнеш!")
4. Когато се пребориш с твоя страх настъпва изблик на удоволствие - ти искаш удоволствие нали? Стреми се към него!
5. Да се страхуваш съвсем не е страшно, това е готино!


УСПЕХ!