За търсенето на одобрение у околните...

Онзи ден ми се зародиха малко размисли относно това, че голяма част от хората търсят признанието на другите, тяхното одобрение, действат така, както им кажат, за да се харесат на околните и т.н.

Да видим... Когато действията на някои пораждат неодобрение, недоумение, неприязън, завист, злоба у другите, то повечето от тези хора се поддават на чувството за малоценност спрямо останалите. Те виждат, че това, което са направили не се харесва на общата маса. Постоянно заобикалящите ги реплики от рода на "това пък защо го направи", както и двусмислените погледи отклоняват вниманието от основната цел на критикуваното действие. Ето защо хората Х (критикуваните) започват да се усъмняват в себе си, в постъпката си.

Когато се натрупат повече такива моменти, те несъзнателно започват да искат да си върнат достойнството в очите на общата маса. И започват да нагаждат следващите си действия спрямо интересите на другите. Ако интересите на другите са различни и противоречат на нашите - лошо. Действаме против себе си. Ако интересите на останалите съответстват на нашите - добре, но това не е оптималното, което можем да направим.

Оптималното, което можем да направим, когато искаме да получим нещо, което е важно за нас, е да не правим компромиси със себе си - ако начинанието е изключително полезно и истински важно за нас, но в някаква степен е в противоречие с мнението и гледната точка на другите: ДЕЙСТВАЙ

Без извинения, без оправдания, без обяснения, че за нас това "не е тъпо, не е безполезно, не е смешно, детско и т.н.".

Да вземем 100 човека от улицата. От тези 100 човека колко ще харесат нашата постъпка? Възможно е да са 10? Да са 20? (което също е много, освен ако не полагаме някакъв обществено полезен труд). Добре. А останалите 80? Ще кажем едно просто "Благодаря" на 20-те човека, които до някаква степен поддържат нашето виждане и ще хукнем да търсим одобрението на останалите 80? Ще го получим ли? Никога. Защо? 80 човека - 80 различни интереси. 80 различни гледни точки.

Какво получаваме, ако се втурнем да "изпълняваме заповедите" на недоволните? Живеем в тяхна полза и изграждаме авторитет на нагаждачи, на безгръбначни, на жизнено-зависими от мнението на другите. Печелим презрение.

И накрая - в случая на нагаждачи, печелим презрение. Какво друго печелим ако породим у другите чувство на завист, злоба, неприязън, неодобрение чрез постъпките си и чрез това, да не търсим одобрението и да следваме целите си? Печелим уважение у повечето хора. Също ще спечелим уважение и у хората, които не ни одобряват, но имат същото съзнание като нас.

Какво искате вие?
Да следвате целите си без да правите компромиси със себе си и да печелите уважение у тези, които са като вас, или да блъскате за общата злоблива маса само и само, за да ви кажат "браво, ти си супер, мога да разчитам на теб винаги, когато ме мързи да си свърша работата"?


Не знам дали успяхте да разберете начина на мислене, описан горе. Бих опитал да го напиша по-добре, но държа да го пусна в момента. Ако има нещо, за което се сетя по-късно, ще добавя. Интересно ми е какви са вашите гледни точки по въпроса.


Rolan

Съгласен съм с твойто мнение едно към едно. Но също така твърдя ,че и е много трудно да се абстрахираш от хорското мнение и в повечето случаи нямаш ли силна вътрешна игра (на победител, на лидер) и не следваш принципите си (ако са добре изградени, въобще).. се водиш по емоцията на другите..

Съгласен съм с написаното до тук. Определено е по-добре да не те харесват много хора, но да знаеш, че има някакво уважение, защото казваш и правиш това, което мислиш и което смяташ за правилно.
Като цяло верният (по мое мнение) път е ясен - не бъди нагаждач, следвай себе си. Звучи лесно и логично, но на доста хора им е трудно да се променят, защото искат да са харесвани от всички. Няма такъв филм !!! Казваш си "Майната му, който не ме харесва - не е мой проблем." Ако ти сам се харесваш, приемаш се какъвто си и знаеш какви са добрите ти страни (познаваш себе си, имаш себеуважение и самочувствие), то тогава няма да се връзваш на всеки, който не те харесва/мисли, че си постъпил глупаво. Даже напротив - няма да ти пука. В началото може и да не се получава винаги, но това не значи, че човек трябва да се откаже да бъде личност, а не част от стадото...

Много добра тема Rolan. Аз съм голям отшелник откъм мислене. Въпреки че може би в 90% от случаите аз съм прав с това мислене, то просто не се връзва на общественото. Аз никога не съм го приемал, няма и да го приема. Никога няма да бъда част от стадото. Това е едно от нещата, което ме карат не да вървя, а направо да летя напред към успеха и едно от качествата ми което най харесвам в себе си. Изключително малко хора обаче го приемат. Повечето хора са с адски затворени умове. Като кон с капаци са и имат такива безумни теории за проблемите си и кой за какво бил виновен и холяди други глупости и защо ? Защото просто живеят в матрицата. Програмирано им е всичко. Не виждат изобщо реалния свят. При мене лошото на тоя етап от развитието ми е че си слагам маска. Пред много малко хора съм си аз. Много много много рядко се разкривам на почти 100% и то може би пред 1-2 човека. Честно казано изобщо не ми пука за останалите за мнението, но изправиш ли се срещу тях си създаваш наистина много големи проблеми. А аз имам цели в тоя живот и не искам да си хабя силите за това да променям света на другите. Просто няма смисъл. Повечето изобщо не заслужават това препрограмиране. Препрограмирал съм човека до себе си до някаква степен и най-близките си хора. На които много държа. Те заслужават да видят реалния живот и как най-лесно да го живеят и как да успеят. Аз го имам ключа и им го давам. Заслужават го, но повечето хора просто ми е през оная работа и за тях и за съзнанието им и за това че са развити може би на фаза мекотело. Те и да искам не могат да ме разберат и съответно освен да си изпрося някой пак да се подиграва или нещо от тоя род друго няма да стане. Това пак е някаква програма - всеки който не разбира нещо задължително трябва да го усмее, без грам да си раздвижи онова в главата си, ако изобщо са останали живи мозъчни клетки, ама все пак листенцата и алкохола трябва да се взимат...няма как. Не че ми пука знам колко може би милиона етажа съм над тях и нищо не може да ме засегне. Ако всичко ставаше толкова лесно само с едно хапче от Морфей щеше да е добре, но за съжаление е доста сложно и повечето нямат никаква амбиция, никаква мотивация за да усмислят и оценят това което им се предлага и да се променят. Също смятам че това се дължи както и другите казахте на страха от отхвърляне. Какво ще си помислят другите и т.н. Все мислят за другите, а не за себе си и собственото си развитие. Искат да са част от стадото. Мога да посоча много примери затова как хората въпреки че усещат че това не са те и не е за тях те се опитват да стават като всички останали. Предават се и стават членове на стадото. Едни роботи. Без никакво съзнание и без да бъдат личности. На мене сигурно затова повечето хора са ми изключително обикновени, скучни и супер безинтересни. Просто поредния клонинг, поредното копие на програма. Много ме дразни също че моята програма много хора се опитват да я копират. Това е чак смешно. Вместо да бъдат себе си и да са личности те искат да са като мен едва ли не и го правят по толкова обикновен начин. Най-вече ми копират външния вид. Въпреки че аз съм убеден че не толкова външния ми вид искат, а личността ми. Това не го разбирам, но явно с примитивното си съзнание искат да имат качествата, които аз имам като ме копират, но дано да разберат че това никога няма да стане, защото аз просто ги имам, аз съм натурален това съм аз, а не поредното копие, а винаги се усеща като копираш някой. Просто трябва да си ти. Самата ти игра трябва да е такава. Не трябва да се преструваш, а това в действителност да си ти. Но те не го разбират, а и съм убеден че повечето няма изобщо да имат търпението да придобият подобни качества. Всичкото това наистина много ме дразни, но пък има и добра страна помпят ми яко самочувствието, което е добре Много много се кефя на такива хора. Повечето осъзнавам че толкова много злобеят и ми завиждат заради това че за разлика от тях аз имам личност и че съм различен от останалите. Евала им ! Правете го ! И аз трябва да имам самочувствие ! Преди няколко месеца имах изпит по Народопсихология и не съм смятал че ще намеря в една книга на Марко Семов толкова много отговори за това защо хората са такива. И защо злобеят и завиждат. Както според него така и според мене това е защото хората вместо да се опитват да постигнат това, което другия е постигнал те почват да му завиждат и да злобеят. Просто това е по лесния вариант. При повечето липсва мотивация, мързел, амбиция. По-лесно е да си изгубиш деня в кафето или някъде наквасен и да злобееш, завиждаш, отколкото да се вземеш в ръце и да си постигнеш мечтите и да станеш това, което може да си. Всеки има потенциал, но никой почти не го развива. Няма устрема, който трябва да има, а просто злобее и завижда. Нашата народопсихология е такава просто. Няма за какво да им се сърдя. Това от библията много ми харесва и мисля че е на място в случая:

"Някои хора съществуват, други оцеляват, а трети живеят"

Всеки сам си избира от кои да бъде. Аз избирам третия тип и винаги ще се стремя към него, колкото и всичко около мене да е демотивиращо и кофти аз избирам да вървя напред !

P.S. Сега ще си навлека с тоя пост предполагам доста негативни мисли, мнения, злоба завист, но просто бях може би напълно себе си и казах вече през кое ми е за такива хора. Звучи сигурно леко надуто, арогатно и т.н. но просто си знам цената и кой съм и какво мога и така стоят нещата през моя мироглед. Успехи ! And leave the незабравка Matrix !

Чудесно. Обаче ми се иска да чуя как ще отговорите на някои въпроси.

Rolan,
1. Идеята ми е ясна. Как обаче можеш да достигнеш този непукизъм, практически? И по-важно, как да го поддържаш, да бъде част от характера ти?
2. Казваш

"Какво друго печелим ако породим у другите чувство на завист, злоба, неприязън, неодобрение чрез постъпките си и чрез това, да не търсим одобрението и да следваме целите си? Печелим уважение у повечето хора. Също ще спечелим уважение и у хората, които не ни одобряват"

Това ли е целта на непукизма, да спечелим уважение от околните?

Ph0en1x,
Мислиш ли, че е достатъчно просто да си кажеш на ум "Майната му, който не ме харесва - не е мой проблем.", за да спреш да търсиш одобрението на околните веднъж и завинаги?

Silent^Boy^
1. Защо се чувстваш задължен да "препрограмираш" близките си, или други?
2. Говориш за хората от стадото като за "скучни, безинтересни роботи", искат да "копират личността ти", ти си "много етажи над тях", хората с "примитивно съзнание". Това не е ли именно злобеене над другите? Не си ли ти точно това, срещу което се бориш?
3. Казваш

Всичкото това наистина много ме дразни, но пък има и добра страна помпят ми яко самочувствието, което е добре

Поправи ме ако греша - Получаваш самочувствието си когато видиш колко зле са другите. Ако няма други "примитивни" около теб, ще изгубиш ли самочувствието си?

Ами повечето отговори се крият в самия текст.

Първи въпрос:

Защо се чувстваш задължен да "препрограмираш" близките си, или други?

Защото колкото и да са малко, все пак има хора, които обичам и на които държа. И искам да живеят по-добре. И поне за мене това, което им показвам са реалните неща и са нещата, които поне моя живот промениха към по-добро. Искам и те да живеят по-добре. Аз обаче не го натяквам и да казвам кое как е поне за мене и те да го изпълняват. Винаги на всички давам пълна свобода. То всичко зависи от човека. Аз им давам посоката и верния път. Дали ще продължат това си е тяхна работа. То на сила нищо не става. Някои хора просто живота си им харесва, въпреки че аз ако имах такъв живот по добре да си сложа въжето, ама всеки различно го разбира.

Втори въпрос:

Говориш за хората от стадото като за "скучни, безинтересни роботи", искат да "копират личността ти", ти си "много етажи над тях", хората с "примитивно съзнание". Това не е ли именно злобеене над другите? Не си ли ти точно това, срещу което се бориш?

Всеки различно го разбира. За мене хората от стадото вече писах какви са. Може да е злобеене, (за мен не е, просто оценка) както искаш го разбирай аз така мисля за тях. Аз не мога да кажа на черното - бяло. Просто съм реалист и виждам кое как е. Толкова...

Трети въпрос:

Всичкото това наистина много ме дразни, но пък има и добра страна помпят ми яко самочувствието, което е добре

Поправи ме ако греша - Получаваш самочувствието си когато видиш колко зле са другите. Ако няма други "примитивни" около теб, ще изгубиш ли самочувствието си?

За това не съм се замислял по-дълбоко. Предполагам че ще е по-малко, ако знам че съм от стадото. Няма какво да се лъжем, да кажем едно хубаво момиче защо е толкова по-трудно ? Защото всеки я иска, тя знае че е над останалите поне по визия и затова има и по-голямо самочувствие. Моето също от това се помпа допълнително. И всеки ще е така, който каквото ще да ми говори. Винаги е така. Лошо е когато вече почнеш да се надценяваш и да мислиш че си най-великия и че можеш всичко, защото просто не е така и винаги има някой отгоре. Други въпроси

Искам да добавя само ,че едно е да знаеш кои са правилните неща, които трябва да правиш за да живееш пълноценен живот отстоявайки
принципите си, а съвсем друго нещо е да ГО ПРАВИШ! Разликата е от земята до небето. Silent Boy, дано да разбереш това, което имам в предвид.

Интересно ми е на колко години си? Любопитство...

Да разбирам те. Има една формула, която следвам Бъди - Прави - Имай. За да постигнеш последното и първите две трябва да ги има и затова се развивам и като личност и действам. Последното не както бих желал, но всичко с времето си. Имам доста пред себе си. Хубаво е че почнах да правя тия неща от доста малък. Сега съм на 23 и ако съм толкова устремен както досега до 30 годишна възраст ще съм доста успял, въпреки че едва ли ще ми стигне. Аз никога не се задоволявам с постигнатото. Винаги има какво още да се желае.

Заблязал сум че в тоя форум има много "усторемени" на някаде и всички те обесняват как ще стиганат някаде в определено време.
Аз винаги съм усещал дон-жуан поведенито като да живеш за и във момента, независимо от мястото кадето си. .

П.С : Разни хора , разни идей .Нямаше да е интерсно ако всички сме еднакви.

Това за Дон Жуан поведението го бях чел някъде и мисля че го разбирам. Според мене означава че трябва всеки миг да се изживява като за последно. Да живееш за момента. На практика обаче това е почти невъзможно. Поне за мене. Пък и никога няма да си позволя да живея за момента. Защото от това какво направиш днес, тая седмица, тоя месец, тая година зависи бъдещето ти. А живееш ли за момента излиза че изобщо не мислиш за бъдещето си. Много хора живеят ден за ден и затова са в такова кофти положение постоянно. А това за устремеността и т.н. е нормално един здраво стъпил на земята човек да мисли така. Аз мисля доста реално и не мисля че това, което искам може да стане на момента. Просто е невъзможно. Много хора нямат никакво търпение и искат на момента и дон жуановци да станат и милионери и т.н. Просто няма как да стане това. Ето и вчера в залата слушах едни момчета на около 15 години. Говореха си за незнам си какви химии, стероиди и всякакви боклуци и какви щели да станат след 2-3 месеца и то защо - защото нямат никакво търпение и устрем. Искат всичко едва ли не да им падне от горе. Ами няма как да стане.

Rolan,
1. Идеята ми е ясна. Как обаче можеш да достигнеш този непукизъм, практически? И по-важно, как да го поддържаш, да бъде част от характера ти?
2. Казваш

"Какво друго печелим ако породим у другите чувство на завист, злоба, неприязън, неодобрение чрез постъпките си и чрез това, да не търсим одобрението и да следваме целите си? Печелим уважение у повечето хора. Също ще спечелим уважение и у хората, които не ни одобряват"

Това ли е целта на непукизма, да спечелим уважение от околните?

1. Идеята ми е ясна. Как обаче можеш да достигнеш този непукизъм, практически? И по-важно, как да го поддържаш, да бъде част от характера ти?

На всеки се е случвало да му се иска да направи нещо - да членува в някакъв клуб, да отиде на заведението, в което му се ходи, да излезе на среща с момиче, което иска и т.н.

И изведнъж приятелите/познати/околните започват да ти подхвърлят, че това не било за теб, че в това няма смисъл и т.н.
И ти вместо да направиш това, което искаш или не правиш нищо, или правиш онова, което според другите е добре. За да чуеш после няколко реплики на одобрение, които уж ще те направят щастлив, вместо ти сам да породиш това щастие у себе си (чрез постъпката ти). Най-доброто, което можеш да направиш, не е ли да постъпиш, както мислиш, че е най-добре за теб? Какво е твоето мнение?

Как да бъде постоянна част от характера ти?

Представи си, че отиваш някъде (заведение, магазин) и всички си поръчват едно и също. Но ти искаш нещо друго. Някои хора изпитват притеснение, че ще се отделят от тълпата, ако са различни. Точно тук според мен е тънкият момент - не си поръчваш това, което иска тълпата, поръчваш си това, което искаш ти. Такива моменти има поне по веднъж в ежедневието. Всеки ден. Повечето хора не им обръщат внимание. Обаче три пъти като кажеш "ох искам това, ама всички си купуват/правят онова, хайде и аз като тях" в три различни ситуации и какво става с теб - постепенно започваш да приемаш мнението на околните и се лишаваш от свое собствено такова. Какво мислиш ти?


2. Казваш

"Какво друго печелим ако породим у другите чувство на завист, злоба, неприязън, неодобрение чрез постъпките си и чрез това, да не търсим одобрението и да следваме целите си? Печелим уважение у повечето хора. Също ще спечелим уважение и у хората, които не ни одобряват"

Това ли е целта на непукизма, да спечелим уважение от околните?

Тук нямам в предвид да сме непуки(с/з??)ти с цел да печелим нещо. Единствената цел е да правиш това, което искаш и да получаваш това, което искаш без да позволяваш хорското мнение да те спира/отклонява от целта. Това че печелиш уважение самичко си идва според мен. Ти не се бориш за него. Един вид бонус. Е, и все пак колкото и да не ти пука, мисля че е по-приятно да чуеш, че някой казва за теб "Този ме кефи, себе си е, действа според себе си. Уважавам го.". Какво смяташ ти?

paradox, определено не мисля, че да си кажеш "Майната му, който не ме харесва - не е мой проблем." е достатъчно. Ако не се лъжа в един филм се казваше : "Едно е да искаш, друго е да можеш и трето и четвърто да го направиш."
Идеята ми е, че все пак човек трябва да почне от някъде. Наречи го "надъхване", убеждение или както искаш... Важното е малко от малко да се пробуди "заспалото аз". Ако ползвам примери от по-горе: Дали ще си поръчаш спрайт, когато всички пият кафе, защото им е "Мноу гадно, адски ми се спи и ако не пия кафе ни моъ да живея", ще заприказваш някое момиче, което компанията ти не намира за "зверска м*стия", ще си направиш нова прическа, която ти харесва - все тая. Все от някъде трябва да се започне

Офф: Като споменах "отхвърлената" мацка се сетих, че често някой, за да се покаже колко на високо ниво е, оплюва момичета, които харесва, а стадото юруш, да не остане по-назад или да не излезе, че е задръстено - плюе, плюе...

Искам само да вметна, че "Едно е да искаш, друго е да можеш и трето и четвърто да го направиш." е от Николай Хайтов - Мъжки времена. От книгата е, за филма не знам дали го има там, не съм го гледал. Ама книга със заглавие точно като за нашия форум, а..

MisterX, благодарско за оточнението Хаха баш като за нашия е да

Щом се допитвате и споделяте убежденията си, това говори достатъчно, че не сте убедени в тях.
Правете квото ви е кеф и се радвайте на живота, стига сте били мишки, спите спокойно.