След час и половина имам среща с две момичета от интернет за които незнам почти нищичко, дано да се получи шоу току виж съм си намерил и приятелка, че в последно време е закъсвация
Нещо обаче ме мъчи отвътре, един разговор днес ме накара да се замисля... Казах че не мога да скъсам момиче и че дори да искам да прекратя връзката няма да го направа, за да не нарана човека до мен, чуда се това дали ме прави добър човек или долен лъжец, все пак я лъжа, че искам да съм с нея, но пък от друга страна го права, за да е щастлива, случвало ми се е няколко пъти, но накрая идва момента в който въпреки, че искам аз да прекратя връзката но не го права а вместо това момичето с което съм сложи край, се чувствам някак си... неприятно, гадно ти става така някак си отвътре, чувстваш се нежелан... отхвърлен може би, дори и антипатичен за този човек... Може би трудно понасям промените продължавам да се чудя има ли смисъл да се започва връзка ако човека ти харесва само на външен вид и нямаш чувства. Все пак от една страна чувствата могат изведнъж да те ударят в главата, от друга може само да се измъчваш и евентуално да измъчваш и нея. Отново се достига до въпроса дали това е добро или лошо действие Дори незнам, не мога да го обясна пред самия себе си. Ето след малко имам няква среща и се надявам да стане нещо, защото едното момиче ми харесва, обаче все пак незнам нищо за нея, дали ще се получи, дали само единия ще започне да изпитва чувства и ако да дали аз ще съм този който ще страдам.... Сега като го пиша това и си мисля, че трябва да се рискува, ако си седиме вкъщи, за да не се привържеме към някой и за да не ни наранят е глупаво, защото не е сигурно, че ще бъдеш наранения, не е задължително всичките ти връзки да завършват с неблагоприятен край за теб, по-добре е да се опита, може пък както си седиш вкъщи и се криеш от любовта да има някой навън който е готов да ти даде тази любов от която бягаш... освен това живота може да ти го нач**а на чувствата и не само чрез любовта, колкото и да се криеме и пазиме от тези неща те се случват по един или друг начин, случват се и хубави случват се и лоши и неприятни неща, за всичко си има време, но когато и да ни се случи нещо което би ни разплакало ние трябва да сме готови и да го посрещнеме, във всеки един момент трябва да знаеш че може днес или да е най-щастливия ти ден или най-нещастния, а това няма как да го разберем затова хора аз излизам след малко с главата напред към съдбата пък каквото стане
Срещата с тези момичета мина повече от добре, мина много добре, оказаха се много свестни много забавни беше смешно и си изкарахме много добре. Видяхме се на концерта на Корн който също си го биваше, но там само за малко, а днес ми гостуваха. Дам, бяхме у нас изръсих се за Вино, един приятел донесе вино и шампанско та имахме 2 бутилки вино (едната от 91 година испанска) и 1 бутилка шампанско, пак си изкарахме добре, забавно беше, няколко часа прекарахме у нас, те имаха някакъв ангажимент да ходат до една градинка но не отидоха което е добре всъщност та накратко у нас се снимахме бихме се с възглавници (деца), обсъдихме концерта музиката която ни интересува, общи неща общо взето дойде момента да се изпращаме, отидохме до спирката.... още малко закачки, но нищо повече... изпратихме ги и всичко си мислех, че е минало многодобре, докато един приятел, който дойде у нас за последните 10-15 минути не ни заби самочувствието в земята, как сме се били изложили и незнам си кво още малко се сдухах, много даже подробно не ми се разказва защото не го помня, но вече се чуда дали изобщо да ги кана на среща пак и дали изобщо да се виждаме скоро по каквато и да било причина
малиии дано сте го изчели
значи, с две думи аз много си падам по едното момиче и искам да има нещо, а тва го казах на нейната приятелка и тя.... с две думи каза че няма да стане, тази същата приятелка си има приятел, а момичето по което си падам си няма, много ме спича тоя момент дето ме отрязаха, е какво да права 
Нещо обаче ме мъчи отвътре, един разговор днес ме накара да се замисля... Казах че не мога да скъсам момиче и че дори да искам да прекратя връзката няма да го направа, за да не нарана човека до мен, чуда се това дали ме прави добър човек или долен лъжец, все пак я лъжа, че искам да съм с нея, но пък от друга страна го права, за да е щастлива, случвало ми се е няколко пъти, но накрая идва момента в който въпреки, че искам аз да прекратя връзката но не го права а вместо това момичето с което съм сложи край, се чувствам някак си... неприятно, гадно ти става така някак си отвътре, чувстваш се нежелан... отхвърлен може би, дори и антипатичен за този човек... Може би трудно понасям промените продължавам да се чудя има ли смисъл да се започва връзка ако човека ти харесва само на външен вид и нямаш чувства. Все пак от една страна чувствата могат изведнъж да те ударят в главата, от друга може само да се измъчваш и евентуално да измъчваш и нея. Отново се достига до въпроса дали това е добро или лошо действие Дори незнам, не мога да го обясна пред самия себе си. Ето след малко имам няква среща и се надявам да стане нещо, защото едното момиче ми харесва, обаче все пак незнам нищо за нея, дали ще се получи, дали само единия ще започне да изпитва чувства и ако да дали аз ще съм този който ще страдам.... Сега като го пиша това и си мисля, че трябва да се рискува, ако си седиме вкъщи, за да не се привържеме към някой и за да не ни наранят е глупаво, защото не е сигурно, че ще бъдеш наранения, не е задължително всичките ти връзки да завършват с неблагоприятен край за теб, по-добре е да се опита, може пък както си седиш вкъщи и се криеш от любовта да има някой навън който е готов да ти даде тази любов от която бягаш... освен това живота може да ти го нач**а на чувствата и не само чрез любовта, колкото и да се криеме и пазиме от тези неща те се случват по един или друг начин, случват се и хубави случват се и лоши и неприятни неща, за всичко си има време, но когато и да ни се случи нещо което би ни разплакало ние трябва да сме готови и да го посрещнеме, във всеки един момент трябва да знаеш че може днес или да е най-щастливия ти ден или най-нещастния, а това няма как да го разберем затова хора аз излизам след малко с главата напред към съдбата пък каквото стане
Срещата с тези момичета мина повече от добре, мина много добре, оказаха се много свестни много забавни беше смешно и си изкарахме много добре. Видяхме се на концерта на Корн който също си го биваше, но там само за малко, а днес ми гостуваха. Дам, бяхме у нас изръсих се за Вино, един приятел донесе вино и шампанско та имахме 2 бутилки вино (едната от 91 година испанска) и 1 бутилка шампанско, пак си изкарахме добре, забавно беше, няколко часа прекарахме у нас, те имаха някакъв ангажимент да ходат до една градинка но не отидоха което е добре всъщност та накратко у нас се снимахме бихме се с възглавници (деца), обсъдихме концерта музиката която ни интересува, общи неща общо взето дойде момента да се изпращаме, отидохме до спирката.... още малко закачки, но нищо повече... изпратихме ги и всичко си мислех, че е минало многодобре, докато един приятел, който дойде у нас за последните 10-15 минути не ни заби самочувствието в земята, как сме се били изложили и незнам си кво още малко се сдухах, много даже подробно не ми се разказва защото не го помня, но вече се чуда дали изобщо да ги кана на среща пак и дали изобщо да се виждаме скоро по каквато и да било причина
малиии дано сте го изчели
значи, с две думи аз много си падам по едното момиче и искам да има нещо, а тва го казах на нейната приятелка и тя.... с две думи каза че няма да стане, тази същата приятелка си има приятел, а момичето по което си падам си няма, много ме спича тоя момент дето ме отрязаха, е какво да права 
Относно първата част на писанието - човече, отдаваш прекалено голямо значение на тия ЧУВСТВА! Просто се отпусни и се забавявай! Ако момичето те привилича само на външен вид - общувай с него, прави синчец, но с поведението си покажи, че не изпитваш дълбоки чувства. Не й давай напразни надежди и така няма да се стига до трудни и неприятни мооменти, вкоито трябва да я нараниш.
