тя ме кара да ревнувам

Започната от sds3000, 17.05.2005 · 5 отговора · 7818 прегледа

#1
От известно време излизам с едно момиче .Отначало аз и се обаждах да излизаме,а тя всеки път си правеше срещи с мен в едно кафе кадето се събират
нейните приятели,прегръщаше се с тях и виждаше,че не ми е приятно.После спрях да и се обаждам и тя започна да ме търси да излизаме.Започнах да я водя по различни кафета за да я откъсна от нейната среда,но тя започна да си води приятелки на срещите ни. Скоро пак се срещнахме в кафето където се събира и едно момче тръгна да я прегръща но тя му се дръпна но това е може би заради ревноста която демонстрирам пред нея.Разбираме се много добре ,но всеки път когато я поканя в нас тя отлага за по нататака .Прегръща ме целува ме по бузите и само до там. Вече започвам да се питам дали си струва да продължавам
да се виждам с нея.Много я харесвам но тя като че ли ме възприема само като приятел,а знае че я харесвам.Чете ми съобщения които и пращат некви момчета с интереси към нея,а вижда че се дразня от това. Как да постъпя струва ли си да
изчакам или направо да преминавам на следващата?
#2
Що се отнася до ревността, тя е може би една от най-силните емоции.

Тя кара хората да правят всевъзможни глупости... но и може да помогне за запазването на връзката.

Ако жената знае, че и други жени те искат, тя ще те иска още повече.

Ако мъжът разбере, че момичето спи с друг, може да го избие на насилие...

Жените са всеизвестни с това, че карат мъжете да ревнуват.

Много жени интуитивно знаят, че ревността ще направи така, че мъжът ще е още по-заинтересуван и ще го накара да се старае повече за вниманието й.

Ако някоя мадама се опитва да ме накара да ревнувам, аз се смея.

Ако тя каже:
- Еди кой си, с когото излизах, ми се обади снощи и ме пита дали си имам гадже...

Просто ще се заслея и ще кажа:
- Е, може би трябва да излезеш с него...

В този момент тя ще разбере, че това, което прави, не върши работа и ще каже приемрно:
- Не, не го харесвам, защо казваш това?

Важно е да преодолееш това, емоциите ти да се предизвикват от външни събития.

Изавестно е усилие, но си струва.

Ревността е почти безполезна емоция. Постарай се да разбереш, че не ти трябва... и след това покажи, че не могат да те изиграят лесно... и че не ревнуваш от други мъже...

Върши чудеса, а и те прави по-привлекателен.
#3
Абсолютно съм съгласен с master-dj. Личи си, че имаш задълбочен поглед над нещата.
При мен все още съществува проблемът с привързването към момичето и ревността в резултат на това, макар вече този проблем да избледнява. С всяка изминала връзка осъзнавам какви главоболия ми създава ревността. Неописуеми.
Тук пак идва въпроса за самочувствието и неговото огромно значение за една стабилна връзка. Решението изглежда просто, но всъщност и почти цялостна промяна на душевната нагласа. Според мен винаги трябва да изхождаме с нагласата "Момичето трябва да гори от желание да се среща с мен, а не аз да тичам след нея". Разбрах го, макар доста късно. Трябва да излъчваш загадъчност, непринуденост и, да, точно така - НЕПУКИЗЪМ (в граници...). Това постоянно ще "човърка" психиката на приятелката ви и ще насади в нея стотици въпроси без отговори за вашата личност. Ставате по-интересен и по-различен от средностатистическото момче.
Така на всяка среща ще НАГРАЖДАВАТЕ приятелката си с късче жадувана информация защо правите това и защо - онова.
Не съм ли прав?( искам малко критика, ако има :D )
Странно ми е. Говоря тези неща на теория, защото ми се струват рационални и ефективни, но рядко ги прилагам в ежедневието. До скоро срадах от една несполучлива връзка и мисля, че още не съм се съвзел напълно. Твърдо съм решен отсега-нататък да демонстрирам непукизъм и да изтрия или поне намаля ревността. Няма да стане за един ден, но душевното спокойствие, което ще постигна след тази моя цел, ми дава инициативност и сила да го направя!

master-dj, ако не ти представлява трудност, искам да те помоля да вкараш няколко статии за ревността, начини да се справим с нея, промяна на отношението и нагласата към тази емоция и преодоляване на психическите прегради, които поставя тя.
#4
Мисля да обърна нещата. Ще я накарам да ме ревнува.Знам,че приятелките и ме харесват ще започна да ги свалям,нека се изпокарат.Така ще е объркана и ще си мисли,че съм згубил интерес към нея.На всеки неин опит да ме накара да ревувам ще отвръщам с усмивка.Просто имам всички качества да я накарам да ревнува но не го правех за да и покажа,че за мен тя е единствена но явно това не е бил правилния подход.Може би промяната в държанието ми ще охлади отношенията по между ни, но нямам избор. По-лошо от сега не може да стане.
В момента аз играя ролята на нещо като забавачка,после отивам на работа, а
тя си прави каквото с иска.След няколко дни тя заминава за провинцията за няколко дни, а там ще прави каквото си иска и аз дори няма да разбера.Просто не знам как да постъпя.Преди години се бях влюбил в едно момиче.Тя не ме отблъсна,а ми стана най-добрата приятелка.Не искам нещата да се повторят,защото болкта е голяма,а нещата вървят натам. Дайте ми съвет как да постъпя защото вече не знам как да процедирам.Иначе съм на 20г привлекателен със стегнато тяло имам си кола и доходна работа. Мога да излизам с почти всяка с която си поискам от квартала, но търсех нещо за по сериозна връзка.
#5
за да намаш проблеми със сериозните връзки, трябва да минеш през мноооооого "несериозни"... ЛТР в момента според мен не ти трябва... мини през много момичета преди това... това е моят съвет...

ако имаш 5 момичета, като изгубиш една от тях, няма да ти пука толкова...
#6
Аз мисля да ти дам малко по различен съвет :)
Ако в крайна сметка ти е писнало от неийните действия(които тя прави за да я ревнуваш) и постоянно ти се умилква ,но в същото време когато речеш да я целунеш - тя ти убягва ----- моя съвет е да я поканиш някъде,където да сте само двамата и да я питаш дали изпитва нещо повече от приятелски чувства към тебе ,поне ще си наясно и няма да съжеляваш един ден че си си изгубил времето с нея,вместо през това време да си имал шанса да срешнеш и бъдеш щаслив с друго момиче :)

Темата е архивирана и не приема нови отговори. ← Обратно към „Дон Жуан дискусии“