Доволни ли сте от половинката си

vbTheKing, 07.07.2005 - 14:39 написа:

1.diva orxideia, тук със сигурност няма да намериш някакъв съвет - никой не може да ти помогне. Ти сама решаваш какво е най добро за теб и как трябва да се развият нещата от тук нататък.

2.Аз искам да ти обърна внимание на няколко неща - този човек, в който ти си се влюбила, с който сте имали невероятни моменти години наред, с който сте създали дете - ТИ ГО ОБИЧАШ!

3.И той вероятно се е променил, прави неща, които на теб не ти харесват особено, но помисли - дали и ти самата не си се променила? Дали поведението му не е следствие от ТВОЕТО поведение?

4.Подобни отношения не би трябвало да се загърбват толкова лесно...

5.а със скандали нищо не може да бъде решено! Трябва да седнете и спокойно да поговорите. Да изясните кой какво не харесва в другия и да стигнете до някакви компромисни решения - ето защо има брачни консултанти и там подобни, които се заниамват точно с това.

6.Точно скандалът който си написала в първият пост от темата е нищожен, но вроятно нещата са се натрупали и той просто е добавил още една тухла към изграждащата се между вас стена...

7.Отглеждането на дете в среда на скандали и неразбиратлество не е добре,

8.но същото мисля може да се каже за самотна майка, която обаче е в разцвета на силите си и все още търси забавления и партньори - среща се с различни мъже и всичко това пред очите на детето.

Пожелавам ти успех и много щастие независимо дали ще решиш да запазиш отношенията си с този мъж или че вече всичко е свършило и ще гледаш напред!

<{POST_SNAPBACK}>

1.да знам че аз трябва да реша какво да правя и че тук никой друг не може да го направи вместо мен...

2.вече незнам дали ги има чуствата...вече не чуствам...не го обичам и когато е край мен дори ме задушава самото му присъствие...дори не го желая ...последния път правих астра с него по задължение ... беше ми гадно и той го разбра...

3.да той се промени ..за него аз станах част от интериора в къщи...спря да ме желае да ми обръща внимание да ме гушка ...и вината за това не беше в мен ...аз винаги съм била инициативната във връзката ни...и това че той не е имал желание за незабравка или близост не означава че аз съм оставяла нещата така напротив ...но аз съм жена искам да усещам че ме желае че ме обича...

4.да затова не съм се развела още...но на там върви...въпрос на време ...така го усещам...

5.толкова много говорих...толкова компромиси направих...когато няма разбиране не се получава...

6.да той е като капката в морето...

7.не е добре...един ден той ми каза "мамо вие като сте заедно само се карате" ...въпреки че много пъти съм му правила забележки да не се караме пред малкия....

8.говориш така сякаш ходя от мъж на мъж....но дори един да има кой казва че той трябва да вижда това..естествено че не е нужно да обърквам крехката му психика...

благодаря ти

:P минавам само да кажа че нещата се промениха и нервите и притесненията ми ги няма ...черните мисли изчезнаха ...сега съм много по спокойна ...

защо и как се случи ...той положи усилия да поправи нещата които ни създадоха толкова много главоболия , от своя страна аз също направих компромиси и малко по малко нещата се успокоиха ...

мисля че имахме нужда да минем от тук за да осъзнаем много неща ...

надявам се следващата ни криза да мине много по леко ...е хубаво би било да няма такаво но ...

diva orxideia, 23.11.2005 - 19:51 написа:

минавам само да кажа че нещата се промениха и нервите и притесненията ми ги няма ...черните мисли изчезнаха ...сега съм много по спокойна ...

защо и как се случи ...той положи усилия да поправи нещата които ни създадоха толкова много главоболия , от своя страна аз също направих компромиси и малко по малко нещата се успокоиха ...

мисля че имахме нужда да минем от тук за да осъзнаем много неща ...

надявам се следващата ни криза да мине много по леко ...е хубаво би било да няма такаво но ...

<{POST_SNAPBACK}>

РАдвам се за тебе и дано да няма следваща криза ))),но ...вярвам,че ще се справите и с нея

diva orxideia, 31.05.2005 - 18:48 написа:

мила принципите ми сега са навряни нейде в задника ми щото вече незнам на кой свят и в коя дупка на ада съм ...оплетох се в лъжите и се загубих ...загубих себе си него и вярата си....и май трябва да спра до тук ...защото това ме изяжда изсмуква силите ми и се чуствам като парцал ....не ми се слуша вече нищо ...

само че имам нужда да вярвам ...но незнам на кой ...и не ми казвайте вярвай на себе си това е травиално и невъзможно сега защото ако поне това правех нямаше да се вкарам в този филм...

<{POST_SNAPBACK}>

ВИНАГИ ИМА В КАКВО ДА ВЯРВАШ

Е пак познах. :P В такива случаи не обичам да съм прав.
За отношенията съвет няма да ти давам. Всеки си решава сам. Подкрепям мнението на vbTheKing по този въпрос.
Отностно въпроса с детето, бих ти препоръчал Psychology of Success на Brian Tracy. Има цяла глава как възпитанието, влияе върху развитието на характера на човека. И как самите думи и действия които се използват пред детето предопределят както неговата концепция за света, така и как то се възприема.

Vortex, 10.07.2006 - 03:26 написа:

Е пак познах.  :P В такива случаи не обичам да съм прав.
За отношенията съвет няма да ти давам. Всеки си решава сам. Подкрепям мнението на vbTheKing по този въпрос.
Отностно въпроса с детето, бих ти препоръчал Psychology of Success на Brian Tracy. Има цяла глава как възпитанието, влияе върху развитието на характера на човека. И как самите думи и действия които се използват пред детето предопределят както неговата концепция за света, така и как то се възприема.

<{POST_SNAPBACK}>

не разбирам защо пишеш по темата сега когато това вече е отдавна забравен проблем поне за мен

виж датата

Не бе просто Brian Tracy ми плаща 10%, за всеки който му пратя да си купи продуктите му.

Vortex, 10.07.2006 - 18:39 написа:

Не бе просто Brian Tracy ми плаща 10%, за всеки който му пратя да си купи продуктите му.  :P

<{POST_SNAPBACK}>

аха

[B]Чета и сякаш виждам моя живот.Аз съм в същото положение само с това изключение,че аз съм и майката и бащата ,слугинята и т.н.Аз издържам семейството си от години ,аз гледах сина си до 5г възраст за да не ходи по градини ,сега е вече ученик,но баща му все още стои в сянка.Нищо не прави и вече се чудя,защо въоще живея с този човек.Ние сме като братче и сестриче ,вече и дума не си казваме ,минаваме един покрай друг и даже не се поглеждаме,ако си кажем нещо се караме,а от тази ситуация най-страда детето.То вече не е малко и все ме пита:"Мамо Ви като не се обичате с тати ,защо сте се оженили"..сърцето ми се къса ,но това е истината,защооо и аз не мога да кажа.Какво стана с нас,къде отиде любовта и милите думи,защо забрави,че има до себе си жена ,а не камък,но вече е късно и за това казвам край до тук....все още имам шанс да си оправя живота и да си отгледам детето щастливо и спокойно :P

diva orxideia, 02.08.2005 - 14:11 написа:

1.да знам че аз трябва да реша какво да правя и че тук никой друг не може да го направи вместо мен...

2.вече незнам дали ги има чуствата...вече не чуствам...не го обичам и когато е край мен дори ме задушава самото му присъствие...дори не го желая ...последния път правих кала с него по задължение ... беше ми гадно и той го разбра...

3.да той се промени ..за него аз станах част от интериора в къщи...спря да ме желае да ми обръща внимание да ме гушка ...и вината за това не беше в мен ...аз винаги съм била инициативната във връзката ни...и това че той не е имал желание за магнолия или близост не означава че аз съм оставяла нещата така напротив ...но аз съм жена искам да усещам че ме желае че ме обича...

4.да затова не съм се развела още...но на там върви...въпрос на време ...така го усещам...

5.толкова много говорих...толкова компромиси направих...когато няма разбиране не се получава...

6.да той е като капката в морето...

7.не е добре...един ден той ми каза "мамо вие като сте заедно само се карате" ...въпреки че много пъти съм му правила забележки да не се караме пред малкия....

8.говориш така сякаш ходя от мъж на мъж....но дори един да има кой казва че той трябва да вижда това..естествено че не е нужно да обърквам крехката му психика...

благодаря ти :P

<{POST_SNAPBACK}>