Бъг в теорията за НИ

Здравейте!
Не мога да разбера нещо, което наскоро ми се случи за втори път...

Защо жените, които показват най-голям първоначален интерес, след това бягат като от чума?

Ще поясня. Запознавам се с дадена жена, когато сме в по-голяма компания. Докато сме заедно (вечеря, кафе, или каквото там дойде), ме гледа втренчено и слухти какво ще кажа. Дори да седи на другия край на масата, ме гледа все в устата, да не изпусне нещо. Когато всички си отидеме, пак ме зяпа. Ръкостискането е по-дълго, държи се напрегнато, неестествено, дори гузно .

Обаждам й се веднъж, заета е. Повече не й се обаждам Следващия път пак се засичаме случайно в една компания, същото положение - зяпа ме, та чак да ми стане неудобно Довиждане, ръкостискане...

Втората мацка, пак се запознах чрез общи приятели. Изкарахме си хубава вечер в широк кръг, пак ме зяпа, прави ми четки от сорта "на никой друг не знам какво си". Като я изпращам, започва да мърмори глупости от сорта "дано не ти е било скучно" и "ще се видиме непременно". Трябваше на Нова година да сме заедно, но се оказало, че е на работа...

Да дам още пояснения - не става дума за сватосване от страна на приятели, девойките не са имали никакви очаквания спрямо мен. И не става дума за пуберски изпълнения, на по 24-25 години са. Което май не е гаранция... Абе не знам, та за това ви питам: ЗАЩО ТАКА? Имам си 2 ръце, два крака, 2 очи... абе що годе съм нормален

Това ми напомня на една история която едно момиче ми разказа на скоро. Много си харесала тя едно момче на купон. Чудела се как да стане работата, ама нали момиче и не смее тя да подеме нещата. Накрая приятелите им ги заключили сами на една тераса за около час. Излизат двамата, разбира се нищо не става, момчето отишло при приятелите си и казало недоволно: "Карамфил недосетливата мадама, една свирка не се сети да ми направи!"

Та и твоета история на нещо такова ми прилича. Хубаво е да си алфа и да си даваш велю като не й обръщаш внимание, но все по някое време трябва да направиш стъпка.

ЦЕЛУНИ Я!

Още малко инфо от кухнята, вчера ме светнаха. Първата мацка си падала по манекени, а от мене малко лъха на груба сила (193 см, 130 кг), и дори се карала на общия ни приятел, че ми е дал телефона й. Та там никакво действие не помага.

За втората още не си вадя никакви изводи. По принцип нямам самочувствието на алфа-ДЖ, ако преценя, че си струва, ще вложа повече усилия и изобретателност. Но неадекватното им поведение меко казано ме обърква... А и двете в никакъв случай не бих ги описал като притеснителни.

Първо, трябвало е да вземеш телефона от самата нея, а не от приятеля си. Това щеше да й покаже, че не се притесняваш.
Второ, както каза Тодор, трябва ТИ да водиш действията.
Трето, първият отказ за среща може да е просто проверка дали ще се откажеш. Винаги кани и втори път.
Четвърто, замисли се какъв е първоначалният интерес, който имат към теб. Не е хубаво, ако те възприемат като разказвача на вицове на компанията или нещо подобно.

Не знам повече подробности, така че засега, толкова Успех

Мерси за мненията.