Здравейте, ситуацията е следната:
Шест месеца ми трябваха да се доближа емоционално до една жена. Шест месеца през които пробвах какво ли не - вечери, кино, театър, разходки, цветя в офиса и т.н. Накрая на един купон почти не се изнасилихме с една друга девойка на дансинга и тогава тази жена, която също присъстваше на купона, седна до мен и се отпусна в прегръдките ми. После започнахме да се виждаме за единия гардения, беше страхотно, но аз се влюбих. Хлътнах до уши в нея и започнах до го показвам по всякакви начини. Между временно, докато се случваше всичко това, тя беше влюбена в един наш общ познат и през цялото време, дори в разгара на момина сълза-връзката ни не преставаше да ми го напомня, което ме изнервяше страшно много. После изпаднах в неква много яка дупка и ми се струваше, че идва края на света. След шестмесечното си рейд след тази мацка, почти бях изгубил предишните си контакти и нямаше с кой да си поговоря за това, което ме мъчи, така че реших, че няма проблем да споделям с нея. Бях толкова зле, че нямах сили да се боря с нищо и просто и се жалвах за всички нещастия които ме сполетяват. Мислех си, че след като ме познава толкова добре, ще ме разбере и ще получа от нея някаква подкрепа, но после разбрах колко жестоко съм се заблуждавал. Тя самата е имала нужда от такава, после ми го каза, и в онзи момент просто ме е презряла заради слабостта ми. Тя охладняваше от ден на ден, аз аз ставах по зависим. После вече нещата станаха неудържими и почти не можехме да се понасяме. Седнахме спокойно и аз и изясних всичко - просто съм имал труден период, позволил съм си да бъда слаб, сбъркал съм - нека забравим всичко и продължим напред. Тук е мястото да спомена, че тя не ми е нужда толкова като жена - партньори сме в танците и за мен е по-важно да вървим напред в тази посока, защото е най-добрата партньорка, която съм имал и не искам да я загубя. Вече съм ок, и си върнах самочувствието и чувството за хумор, станах такъв както преди всичко това. Сега всеки път като започнем да танцуваме и си спомням за всички глупости, които сътворих и ме хваща срам. Това не мога да го изтрия от главата и, нито от моята. А сме се хванали на хорото и трябва да играем докрай. Искам просто да си върна респекта, който имах преди всичко това, за да можем да продължим да танцуваме без напрежение, тъй като сега усещам понякога лека насмешка у нея, когато изкоментирам нещо, или пусна някоя шега. Аз престанах да и звъня за щяло и нещяло, а разговорите ни се ограничиха единствено до това да се уговорим за следващата репетиция. Преди тя се обаждаше редовно да ме пита как съм и как върви, пишехме си по мейлите и т.н. След като аз спрях комуникацията, тя не се сети да я продължи. Ето какво ме интересува в крайна сметка:
Вече не искам нищо от тази жена, освен да ми бъде партньор и разбира се приятел, защото инак не се получава добре. Нямам проблеми да си намеря друго момиче за глициния или нещо повече, но имам нужда отново да си върна респекта на партньорката си, защото ако не го направя, ще изгубя една страхотна танцьорка, а според мнението на всички, ние имаме страхотно бъдеще в танците, ако продължим в същия дух.
Въпросът ми е към дамите, но с внимание ще изслушам всички, които имат отношение към темата, та...
възможно ли е според вас да се върне вече изгубено уважение?
ПП в интерес на истината се регистрирах в тези форуми, за да науча как да си върна жената, но след като прочетох тук там, осъзнах, че след всички върховни глупости, които натворих, това вече е необратимо, така че, моля ви, пропуснете този аспект и нека си поговорим просто за уважението - как се губи и как се печели отново, ако е възможно изобщо.
Шест месеца ми трябваха да се доближа емоционално до една жена. Шест месеца през които пробвах какво ли не - вечери, кино, театър, разходки, цветя в офиса и т.н. Накрая на един купон почти не се изнасилихме с една друга девойка на дансинга и тогава тази жена, която също присъстваше на купона, седна до мен и се отпусна в прегръдките ми. После започнахме да се виждаме за единия гардения, беше страхотно, но аз се влюбих. Хлътнах до уши в нея и започнах до го показвам по всякакви начини. Между временно, докато се случваше всичко това, тя беше влюбена в един наш общ познат и през цялото време, дори в разгара на момина сълза-връзката ни не преставаше да ми го напомня, което ме изнервяше страшно много. После изпаднах в неква много яка дупка и ми се струваше, че идва края на света. След шестмесечното си рейд след тази мацка, почти бях изгубил предишните си контакти и нямаше с кой да си поговоря за това, което ме мъчи, така че реших, че няма проблем да споделям с нея. Бях толкова зле, че нямах сили да се боря с нищо и просто и се жалвах за всички нещастия които ме сполетяват. Мислех си, че след като ме познава толкова добре, ще ме разбере и ще получа от нея някаква подкрепа, но после разбрах колко жестоко съм се заблуждавал. Тя самата е имала нужда от такава, после ми го каза, и в онзи момент просто ме е презряла заради слабостта ми. Тя охладняваше от ден на ден, аз аз ставах по зависим. После вече нещата станаха неудържими и почти не можехме да се понасяме. Седнахме спокойно и аз и изясних всичко - просто съм имал труден период, позволил съм си да бъда слаб, сбъркал съм - нека забравим всичко и продължим напред. Тук е мястото да спомена, че тя не ми е нужда толкова като жена - партньори сме в танците и за мен е по-важно да вървим напред в тази посока, защото е най-добрата партньорка, която съм имал и не искам да я загубя. Вече съм ок, и си върнах самочувствието и чувството за хумор, станах такъв както преди всичко това. Сега всеки път като започнем да танцуваме и си спомням за всички глупости, които сътворих и ме хваща срам. Това не мога да го изтрия от главата и, нито от моята. А сме се хванали на хорото и трябва да играем докрай. Искам просто да си върна респекта, който имах преди всичко това, за да можем да продължим да танцуваме без напрежение, тъй като сега усещам понякога лека насмешка у нея, когато изкоментирам нещо, или пусна някоя шега. Аз престанах да и звъня за щяло и нещяло, а разговорите ни се ограничиха единствено до това да се уговорим за следващата репетиция. Преди тя се обаждаше редовно да ме пита как съм и как върви, пишехме си по мейлите и т.н. След като аз спрях комуникацията, тя не се сети да я продължи. Ето какво ме интересува в крайна сметка:
Вече не искам нищо от тази жена, освен да ми бъде партньор и разбира се приятел, защото инак не се получава добре. Нямам проблеми да си намеря друго момиче за глициния или нещо повече, но имам нужда отново да си върна респекта на партньорката си, защото ако не го направя, ще изгубя една страхотна танцьорка, а според мнението на всички, ние имаме страхотно бъдеще в танците, ако продължим в същия дух.
Въпросът ми е към дамите, но с внимание ще изслушам всички, които имат отношение към темата, та...
възможно ли е според вас да се върне вече изгубено уважение?
ПП в интерес на истината се регистрирах в тези форуми, за да науча как да си върна жената, но след като прочетох тук там, осъзнах, че след всички върховни глупости, които натворих, това вече е необратимо, така че, моля ви, пропуснете този аспект и нека си поговорим просто за уважението - как се губи и как се печели отново, ако е възможно изобщо.
дишай дълбоко и пий едно малко довечера 
