Това е основния проблем при мен, а може би и при много други момчета.
И може би това, което ме притеснява най-много, е страхът, да не ми откажат, и това, как ли ще гледат на мен след това?
Значи, проблемите май станаха два:
1. как да и кажа, че я искам;
2. как да преодолея страха, че може да ми откаже.
Иначе, с останалите фази от свалката се справям горе-долу. Работата ми е свързана с много контакти с хора, и макар да не мога да кажа, че съм от най-отворените, не съм и от най-задръстените. Мога да заговоря момиче, да и взема телефона, да я поканя да излезем...
Но след това вече блокирам. И момичетата почват да се сърдят, и си викат: "Абе, тоя що не иска да ме изчyка?". И в един момент им ставам досаден, и ... game over!
Ето, неотдавна имах подобен случай. В едно заведение, в което понякога ходя да се храня, често се закачам с едната от продавачките.
Имахме даже един подобен разговор. Аз й казвам нещо от рода, че е сладурана, а тя скромничи, и твърди, че не е.
Аз: На мен ми харесваш, и ако не бях женен, щях да те хвана за гадже.
(аз по принцип съм женен наистина, но сме разделени с жена ми; живеем поотделно)
Тя: Че какво от това, и аз съм женена, но няма да те водя в къщи, ще те водя някъде на друго място.
Тук моята грешка беше, че не продължих разговора в тази посока; може би не очаквах такова благоприятно развитие на нещата. А вероятно трябваше веднага да прехвърлим разговора към това къде можем да го направим, и да използваме удобен случай, да осъществим плановете си. Наистина, тогава нямаше да имам възможност, да се възползвам на момента от ситуацията, но трябваше да покажа, че мога да организирам нещата; че може да се разчита на мен.
След няколко дена бях пак там, и девойката се оплака, че е настинала. Предложих й да я взема след работа с колата, и да отидем двамата да изпием някъде бутилка вино, от което тя ще се стопли, и ще оздравее. Тя обаче ми отказа с мотива, че не пие вино, и аз пак блокирах. Сметнах, че това е окончателен отказ, а може би момичето наистина не пие вино.
Пошегувах се с нея, че е като ангелче: не пие, не пуши, и по мъже не ходи. Тя ми отговори, че си пуши, и по мъже ходи, но не пие вино (или изобщо не пие; не си спомням вече какво точно ми каза).
Все пак, момичето ми намекна, че ходи по мъже, но аз вече бях блокирал, и пак не направих нищо повече.
Дайте съвети как биха могли да се преодолеят описаните 2 проблема. А може би има и трети пролем:
3. как да съм винаги готов да използвам всеки удобен случай, и да не пропускам добрите възможности, които ми се предоставят.
Това не е толкова голям проблем всъщност - просто трябва да съм винаги готов, че излизам, за да чyкам, та дори ако отивам за хляб до магазина.
а докато го напишеш виж си станал поне на 20 и тогава може и да говорим сега ... много си малък къде ми се буташ между краката