Ако не се интересуваш от бързо съблазняване, моля, пропусни този постинг. Нямам време да отговарям на глупости.
В поредната сесия след като бях учил 16 часа, реших да приложа първия си шаблон.
Изборът ми беше една сервитьорка в кафене, което посещавах често. Избрах я поради няколко причини. Първо, въпреки че не беше съвсем мой тип, в нея имаше нещо ведро. Второ, исках да се отърва от нервността си колкото се може повече, за да мога да се концентрирам върху самия шаблон.
Моля извинете ме за дългия постинг с всички детайли, но искам всички СС-ъри да имат предстрава за какво говоря.
ОК, значи влизам там и си поръчвам да хапна. Тя изглежда в що-годе прилично настроение. Говоря с нея малко и тя се усмихва. Погледите ни се срещат няколко пъти, но тя избягва да ме гледа в очите дълго. (После каза, че съм имал много силен поглед.)
Прехвърлям пак шаблона си в мислите си. Няма проблем, бях си подготвил домашното, просто трябваше да стане. Привличам вниманието й и сме един до друг.
Аз: Наистина съжалявам, че никога не сме излизали.
Тя отговори веднага: да, и аз. Просто все нещо излиза. Лош късмет.
Аз си мисля: Само КАК МЕ ЛЪЖЕШ....,
Аз казвам: Не е лош късмет.
Тя: Наистина е лош късмет. Аз...
Аз я прекъсвам: Защо не ми се обади по телефона?
Тя: Не исках да ти преча в работата.
Аз (хващам я за ръката, трябваше да вкарам малко докосване): Слънчице, аз съм ШЕФ във фирмата. Никой няма да ми се кара, ако ми се обадиш!
И двамата се смеем.
Аз продължавам: Според мен наистина имаше нещо межд нас.
(СС-ърите знаят какво следва!)
Тя: Да, и според мен.
Аз: Чувствала ли си някога такава моментална връзка с някого...
Аз си мисля: ЕТО, започва се. тя ще се засмее и ще ме "хване". Казвам го бавно, с правилния тон на гласа. Я, на нея очите й заподскачаха.
Когато получиш реакция, това не е някаква "малка" подробност. Това е ОГРОМНА подробност. Но, да продължа с историята...
Значи, тя ме спира по средата на първата част от шаблона.
Тя: Ти чувстваш това по отношение на МЕН?!?
И се ухилва.
Аз си мисля: По дяволите, тя си мисли, че съм влюбен в нея или нещо подобно.
Аз продължавам: Чувствала ли си някога такъв тип връзка, такава топлина, която те изпълва?
Тя отговаря: Преди да. Но от доста време не съм.
Леле, дори не се и доближава до всички сценарии, които бях предположил!
Аз си мисля: ОК, няма проблем, трябва да сменя шаблона. Но... По дяволите! НЕ СЪМ ЗАПОМНИЛ ДРУГ! Знам само този! Помощ! Помощ!
Така че продължих спокойно разговора, без да развивам повече шаблона. (РАЗБИРА СЕ, след 10 мин се сетих за перфектния отговор.)
Така че ето мислите ми. Изненадах се, че наистина приложих правилния тон, скорост. И освен това, аз наистина се ПРИСЪЕДИНИХ към нея в това, което исках да я накарам да почувства. (това беше страхотно). И на мен ми заподскачаха очите. Донякъде успехът ми ме изплаши, защото знаех, че НЕ ТРЯБВА да продължавам след нейния коментар, защото каквото и да бях измислил на момента тогава, нямаше да звучи дори близко до същото ниво, така че беше по-добре да прекратя. В разговора "след шаблона" измъкнах от нея, че тя наскоро е скъсала с разбито сърце, но не я разпитах за подробности.
В поредната сесия след като бях учил 16 часа, реших да приложа първия си шаблон.
Изборът ми беше една сервитьорка в кафене, което посещавах често. Избрах я поради няколко причини. Първо, въпреки че не беше съвсем мой тип, в нея имаше нещо ведро. Второ, исках да се отърва от нервността си колкото се може повече, за да мога да се концентрирам върху самия шаблон.
Моля извинете ме за дългия постинг с всички детайли, но искам всички СС-ъри да имат предстрава за какво говоря.
ОК, значи влизам там и си поръчвам да хапна. Тя изглежда в що-годе прилично настроение. Говоря с нея малко и тя се усмихва. Погледите ни се срещат няколко пъти, но тя избягва да ме гледа в очите дълго. (После каза, че съм имал много силен поглед.)
Прехвърлям пак шаблона си в мислите си. Няма проблем, бях си подготвил домашното, просто трябваше да стане. Привличам вниманието й и сме един до друг.
Аз: Наистина съжалявам, че никога не сме излизали.
Тя отговори веднага: да, и аз. Просто все нещо излиза. Лош късмет.
Аз си мисля: Само КАК МЕ ЛЪЖЕШ....,
Аз казвам: Не е лош късмет.
Тя: Наистина е лош късмет. Аз...
Аз я прекъсвам: Защо не ми се обади по телефона?
Тя: Не исках да ти преча в работата.
Аз (хващам я за ръката, трябваше да вкарам малко докосване): Слънчице, аз съм ШЕФ във фирмата. Никой няма да ми се кара, ако ми се обадиш!
И двамата се смеем.
Аз продължавам: Според мен наистина имаше нещо межд нас.
(СС-ърите знаят какво следва!)
Тя: Да, и според мен.
Аз: Чувствала ли си някога такава моментална връзка с някого...
Аз си мисля: ЕТО, започва се. тя ще се засмее и ще ме "хване". Казвам го бавно, с правилния тон на гласа. Я, на нея очите й заподскачаха.
Когато получиш реакция, това не е някаква "малка" подробност. Това е ОГРОМНА подробност. Но, да продължа с историята...
Значи, тя ме спира по средата на първата част от шаблона.
Тя: Ти чувстваш това по отношение на МЕН?!?
И се ухилва.
Аз си мисля: По дяволите, тя си мисли, че съм влюбен в нея или нещо подобно.
Аз продължавам: Чувствала ли си някога такъв тип връзка, такава топлина, която те изпълва?
Тя отговаря: Преди да. Но от доста време не съм.
Леле, дори не се и доближава до всички сценарии, които бях предположил!
Аз си мисля: ОК, няма проблем, трябва да сменя шаблона. Но... По дяволите! НЕ СЪМ ЗАПОМНИЛ ДРУГ! Знам само този! Помощ! Помощ!
Така че продължих спокойно разговора, без да развивам повече шаблона. (РАЗБИРА СЕ, след 10 мин се сетих за перфектния отговор.)
Така че ето мислите ми. Изненадах се, че наистина приложих правилния тон, скорост. И освен това, аз наистина се ПРИСЪЕДИНИХ към нея в това, което исках да я накарам да почувства. (това беше страхотно). И на мен ми заподскачаха очите. Донякъде успехът ми ме изплаши, защото знаех, че НЕ ТРЯБВА да продължавам след нейния коментар, защото каквото и да бях измислил на момента тогава, нямаше да звучи дори близко до същото ниво, така че беше по-добре да прекратя. В разговора "след шаблона" измъкнах от нея, че тя наскоро е скъсала с разбито сърце, но не я разпитах за подробности.