След хилядите редове на постове и теми, след хилядите преживени еможии и случки започняали сякаш от нищото, идва моментът...
Моментът в който се сещаш за усмивките при четенето на постове който за теб са безсмислени, сякаш далеч останали проблеми на които решението е зад усмивката ти...
Материалите намерени в този сайт ми показаха много истини, имаше и грешни неща, но те се ушлайваха във времето и оставаше само положителното.
Истините за доброто и лошото момче
/ при нас неНАТУРАЛИТЕ, осъзната едва след прочитането й поради простата причина, че обкражението ни не е било достатачно заинтригувано да ни представи нещата от живота правилно/
взаимоотнушения и чувства сякаш те карат да си по сигурен във себе си. Заедно с тайните оръжия в задния джоб/нлп във всички форми е най-мощния ти приятел но като всяко твърде добро нещо при невнимателно боравене превръщащо се в смъртоносен противник.../ чувтвото за сигурност в това което си постигнал те заслепява.
ЗАСЛЕПЯТВА до степен в която пропускаш важните моменти, появата на пукнатини, и цели пробойни на места които самоувереността ти превръща в опасни капани. И изведнъж си далеч...толкова далеч, че не забелязваш появата на НОВОТО.... и когато НОВОТО изглежда класи над СТАРОТО тогава какво остава.... нима белия флаг е единственото разумно решение заедно с търсенето на НОВИ брегове?*???
А може би, лесните пътища на добре отъпкани сигурни алтернативи???
Когато си закаснял с възприемането на този НОВ и нечестен свят в който всичко сякаш е перфектно.Всяко кътче от него е излъскано до блясЪк, че просто на СТАРИЯ свят сякаш му е ясен изхода....достатачна ли е зелената трева и чудните залези да ни задържът отново тук....като стар войник който до края остава със стария си танк и го ремонтира до тогава до като не остане нищо оригинално но всъщност воиника и танка са си същите...просто с нови части...лъскави като НОВИЯ свят........
макар и поизцапани като заровени от непукизъм горещи чувства които само чакат ината да си отиде за да разцъфтят...
Да разцъфтят като свежа лятна утрин...нима в Новия свят той няма да е също толкова прекрасен....та той сякаш вече е отнел живота в стариЯ и и го е пренесъл в себе си... т
тт Тогава какво оставА... за мен пътя е ясен...комерсиалното ще погуби живота във старото ще погуби живеца, желанието чувствата.... а дали ги има....времето ще покаже....дали откритото от СТОТО е достатачно за да победи напълно усвоеното ВСИЧКО в новотО
дали е късно за осъвършенстването... дали закаснението ще е пагобно за всичко това....ЕДИНСТВЕНО ВРЕМЕТО ще покаже
а до тогава както някой УМ някаде из ТОЗИ сайт бе писал
КАТО ДЕСАНТЕН БАТАЛЬОН --- К'ВОТ ДОЙДЕ!!!
А каде остана сигурната пътечка...остава сякаш безинтересна възможност поругана от трънливия път на БОРБАТА за желания СВЯТ, спечелен преди време, пожелан НОВ от друг
...та нали точно отъпканата пътечка е нашата застраховка срещу разранените детски колена при едно евентуално падане по пътя ба БОРБАТА с новия БЛЯСКЪВ свят.....
Моментът в който се сещаш за усмивките при четенето на постове който за теб са безсмислени, сякаш далеч останали проблеми на които решението е зад усмивката ти...
Материалите намерени в този сайт ми показаха много истини, имаше и грешни неща, но те се ушлайваха във времето и оставаше само положителното.
Истините за доброто и лошото момче
/ при нас неНАТУРАЛИТЕ, осъзната едва след прочитането й поради простата причина, че обкражението ни не е било достатачно заинтригувано да ни представи нещата от живота правилно/
взаимоотнушения и чувства сякаш те карат да си по сигурен във себе си. Заедно с тайните оръжия в задния джоб/нлп във всички форми е най-мощния ти приятел но като всяко твърде добро нещо при невнимателно боравене превръщащо се в смъртоносен противник.../ чувтвото за сигурност в това което си постигнал те заслепява.
ЗАСЛЕПЯТВА до степен в която пропускаш важните моменти, появата на пукнатини, и цели пробойни на места които самоувереността ти превръща в опасни капани. И изведнъж си далеч...толкова далеч, че не забелязваш появата на НОВОТО.... и когато НОВОТО изглежда класи над СТАРОТО тогава какво остава.... нима белия флаг е единственото разумно решение заедно с търсенето на НОВИ брегове?*???
А може би, лесните пътища на добре отъпкани сигурни алтернативи???
Когато си закаснял с възприемането на този НОВ и нечестен свят в който всичко сякаш е перфектно.Всяко кътче от него е излъскано до блясЪк, че просто на СТАРИЯ свят сякаш му е ясен изхода....достатачна ли е зелената трева и чудните залези да ни задържът отново тук....като стар войник който до края остава със стария си танк и го ремонтира до тогава до като не остане нищо оригинално но всъщност воиника и танка са си същите...просто с нови части...лъскави като НОВИЯ свят........
макар и поизцапани като заровени от непукизъм горещи чувства които само чакат ината да си отиде за да разцъфтят...
Да разцъфтят като свежа лятна утрин...нима в Новия свят той няма да е също толкова прекрасен....та той сякаш вече е отнел живота в стариЯ и и го е пренесъл в себе си... т
тт Тогава какво оставА... за мен пътя е ясен...комерсиалното ще погуби живота във старото ще погуби живеца, желанието чувствата.... а дали ги има....времето ще покаже....дали откритото от СТОТО е достатачно за да победи напълно усвоеното ВСИЧКО в новотО
дали е късно за осъвършенстването... дали закаснението ще е пагобно за всичко това....ЕДИНСТВЕНО ВРЕМЕТО ще покаже
а до тогава както някой УМ някаде из ТОЗИ сайт бе писал
КАТО ДЕСАНТЕН БАТАЛЬОН --- К'ВОТ ДОЙДЕ!!!
А каде остана сигурната пътечка...остава сякаш безинтересна възможност поругана от трънливия път на БОРБАТА за желания СВЯТ, спечелен преди време, пожелан НОВ от друг
...та нали точно отъпканата пътечка е нашата застраховка срещу разранените детски колена при едно евентуално падане по пътя ба БОРБАТА с новия БЛЯСКЪВ свят.....