Какво мислите за годините, на които е нормално да започнеш да заговаряш момичета на улицата и като цяло "пикъпьорството" ? Аз съм на 17 и главно начина по който си намирам момичета е от училище, приятели на мои приятели, купони. Просто ми се струва доста позьорско да заговоря момиче на моите години. Едно, че поколението ми е толкова смахнато, че почти нормални момичета - няма, от друга страна девойчетата са още доста "зелени" и биха те помислили за смахнат (поне повечето). Мисля, че това е доста голяма "кастрация" - намалява ти се възможността да намираш нови приятели/ки. И да си дойдем на темата - докато бях на морето съвсем бях забравил за тези подробностти - лъжех на колко години съм, имах си и терен, плажа също е романтично място... нямах проблеми със това, но сега когато съм си в София, нещата са по доста по-различни - нямам терен, не съм изкарал книжка... Мисля, че нямам какво повече да обяснявам, вие как мислите ? Как може да се набави тази "кастрация" или да си действам както си знам - пък каквото ще да става
П.С. Обмислях наскоро вариянта - къде да има повече момичета на 1 място, ня моята възраст ? - в училище, е да но там можеш да "минеш" 1-2 после почват да те обсъждат и т.н. - знаете как е.
П.С. Обмислях наскоро вариянта - къде да има повече момичета на 1 място, ня моята възраст ? - в училище, е да но там можеш да "минеш" 1-2 после почват да те обсъждат и т.н. - знаете как е.
". Може би ако се бях напил и повърнал пред нея, за да и направя смях, щеше и да ме гледа с повече уважение. Няма лошо да заговаряш момичета по-големи от теб. Лошото е, че когато разберат възрастта ни, отношението се променя - "Ооо, този хлапак. Поредният, който се еделвайс/не знае какво иска/мухльо.". Автоматично се поставят над теб, защото са по-големи. После ти трябва много време, за да ги убедиш в обратното, покажеш наистина кой си и т.н. Предполагам x3m има предвид същото - когато пораснем, ще ни приемат на сериозно, сериозните какички. Кофти, но факт. Това е моето мнение.