на кръстопът

funny, стотици думи се изписаха и резултат никакъв. Тук развивате квантови теории какво ще стане ако, как би трябвало да е, как не би трябвало да е, възможно ли е, дали той това, дали ти онова...

Мисля, че твоя пръч се лута като в небрано лозе и не знае какво иска. А когато той няма идея какво иска, ти не се напъвай да гадаеш - хабиш калории, ценна мозъчна дейност, емоции и стотици думи. Никой тук няма да ти помогне, дори и да има желание. Когато вие момичетата не знаете какво искате - разбираемо, в това ви е чара, но когато едно момче (предполагам поне на 20г.) не знае какво иска - срам, понятието "момче" вече омеква.

Хвани го за яката, вдигни го над земята така, че да му шават крачетата и поискай да ти изясни сериозно и подробно какво чувства и какво иска да направи. Не позволявай да те прави на луда. Аман от такива лигльовци.

P.S. Не се набивай сама във филми, а използвай това време за по-радостни мигове.

funny, 28.09.2008 - 20:30 написа:

"Това е единствената игра, която ако не играеш - губиш" а може би ако играеш също губиш - един човек, който може да се отдръпне и всичко да приключи. Ако се уплаши? Ако все пак не казва нещата чак толкова на сериозно?

И въпреки всичко хората са го казали - една патица мислила, мислила и накрая умряла....

Капан

Понякога си мисля колко лесно попадаме сами в капана на собственото си заблуждение. Ако можехме да връщаме времето назад и да поправяме грешките, които сме правили. Да обичаме повече, отколкото тогава. Да не казваме думи, за които страдаме. Да кажем тези, които сме премълчали. Да направим нещо, което сме искали, а не сме посмели. Да се спрем от крачката, за която съжаляваме. Да направим тази, преди която сме спрели.
Да оценим това, което не сме имали. Да не скърбим за нещо, което сме нямали.

Много е коварен този капан. Може да пропилееш ценните си мигове, съжалявайки за нещо, което е можело да бъде, а не е било… Или задоволявайки се с нещо друго, като е можело да имаш целия свят.

Дали затова сме така устроени, че все си задаваме въпроса „Ами ако…?”

Ако можех да върна времето назад… Дали тогава щях да съм тук и същата?
Няма "Ако...", няма начин да поправим нещо вече минало... Единственият изход от този капан е да правим нещата сега...тук...днес...
Да направим днес това, за което бихме съжалявали, че не сме направили утре...Аз започвам днес.



снощи случайно попаднах на това и се сетих за теб решението си е твое

Ще бъда кратък (учудващо за мен )
КАСИРАЙ. КАСИРАЙ. и пак КАСИРАЙ.

Подпечатайте съглашението пък после, ако си искате оставайте само приятелчета, или пък гаджета, или пък направо се женете.

КАСИРАЙ! мила. И после една малка тайна ще Ви топли през дългите зимни нощи.
И да кажеш хубаво ли беше
Лъчезарен ден от мен.

funny ко толкова го мислиш ? Има ли смисъл ? Мислиш ли че тук някой ще ти помогне ? Човека, който може да ти помогне си ти самата ! Действай ! Ти така го преобмисляш, такова гадаене...сякаш ще вземаш някой си там за цял живот, пък я утре си с него, я не. Действие !

Благодаря на всички ви за отговорите!!!


Don Kiko, знам какво искам. И ще видя какво ще направя. От мислене боли глава, а после няма ефект. Каквото има да става, ще стане.

NRG, прав си, че ако той не знае какво иска, АЗ няма как да знам. Ще трябва рано или късно да си го изясни. (между другото, уцели възрастта)

Exort, ако стане нещо - е, няма да е тайна. И двамата не обичаме скритите неща. Иначе си прав.

Silent^Boy^ , вярно си е, че напоследък съм си жива гадателка... Но май-май ми стига толкова, нямам намерение да се въоражавам и със стъклена топка!

Diva, да - наистина това, което си написала, е точно за мен! Днес слушах на Bon Jovi "It's my life" и за първи път се заслушах в текста...

Помогнахте ми. Както и факта, че написах всичко това. Така някак си нещата изглеждат по-ясни. Не знам какво ще стане, но ще опитам. Когато има някакво развитие, ще намеря време да пиша тук.