Бях писал за бившата ми приятелка .
Та както и да е може някои да прочете предишните ми теми и да разбера за какво става въпрос.
Сега да разкажа за какво става въпрос и отделно да кажа че тази тема е пускам и като урок за мен а и някои други може да си вземат поука.
Та излизахме виждахме се с нея беше готино и отделно отношенията ни бяха много по близки отколкото само като приятели(то няма и как да сме само като приятели). НО последните дни исках да разбера какво правим в крайна сметка дали ще сме заедно или просто така да си играе с мене няма смисъл.
Та отидох при нея една сутрин и казах всичко което мисля , попитах е какво е решила да прави понеже и аз несъм мазохист и немога да търпя всички тези игри на топло-студено . Казах и все пак аз несъм неудошевен предмет и малко или много също се обърквам. След този разговор си мислех че ще направи необходимото , а на тръгване от тях тя ми вика : Ще те питам нещо ,ама искам да ми отговориш честно. Аз и казах добре. Въпросът и беше: Утре ще дойдеш ли унас да пием кафе? " След целия разговор който проведохме и неговата сериозност , тя ми задава супер тп въпрос имах чуството че съм говорил на стена или на някой който ама грам нищо не е разбрал от приказките ми . Викам и ти как мислиш? А тя о да трябва наистина да реша
какво ще правя.
През тези дни постоянно ми минаваше през главата дали наистина това е човекът за мене или аз искам да го променя и да е този който в действителност искам да е , но нестава . Разбрах че малко повече започвах да е търся ,което беше грешка,но и тя също ме търсеше.
Вчера вечерта ми се обади да ме чуе какво правя и докато си говорихме аз и казвам какво ще правя ,че ще излизам с приятели на парти и точно тука тя реагира мигновенно и отвърна: Ами аз съм в софия та тука съм на гости.(тя си мисли че като го казва малко или много ще ме издразни и да ми стане кофти),но уви разбрах е накъде бие и дори и пожелах приятно прекарване.После и разказвам че през деня съм си напазарувал някои дрешки и вместо да получа да речем отговор : Браво със здраве да си ги ползваш или много хубаво. Тя отново ми отвърщта контриращто: Ами пък снощи бях до 1:30 във Пловдив със едни хора пихме по едно уиски и бяхме на макдоналдс , ти не ги познаваш. Та тука вече наистина много смешно и тъпо ми стана понеже разбирам в крайна сметка че тя винаги гледа да ме контрира с нещо да покаже че е направила нещо повече от мене,а в действителност мене това никога не ме интересувало. След което и затворих и 5 мин размисъл ,после и се обадих и казах следното: Искам да ти кажа относно това което си говорихме .Виж последните 2 дни много обмислях нещата и искам да ти кажа че няма смисъл да продължаваме ,няма смисъл от всичко това, нека всеки да си продължи напред и да гледа напред. (когато и се обадих отново беше с весел тон ,а след това когато тя ми отговори беше много един дразнещ и ядосан). Тя отвърна така: "ами и аз мисля така",аз просто и отвърнах : Еми радвам се тогава . Хайде всичко хубаво и затворих телефонът.
Не ми е вече толкова кофти , но се питам дали съм постъпил правилно . Как бихте постъпили вие? , незнам но да стоя и да е чакам госпожицата да си се находи насам и натам и да ми се прави че незнаела какво ще решяла .

А пък тези думи на " Дива орхидея" не са ми излизали от главата и за момент вниги съм мисли и за тях а те гласяха това :
"виждам една жена, която се опитва да замени липсващата и за момента емоция със добре позната стара
ТЯ ЗНАЕ, че още си под въздействието и...нужен си и, защото е загубила равновесието и увереноста си...
разходия, забавлявай я, но аз не мисля, че ще се върне ...ще те използва известно време и пак ще си аут..."
мъж с достойнство
.
.