Моята история

Започната от Trunki, 14.09.2008 · 68 отговора · 11 951 прегледа · страница 5 от 5

#61

Trunki, 06.10.2008 - 23:27 написа:

не е всеки.аз не знам кое е добре за мен в момента и дали въобще има добре.

Колко познато <_<
mmilev,по-скоро му е първата любов
#62
Не знам, но стана голям сериал, ненужно...
#63
и неуместен и леко глуповат въпрос ми се струва...мерси,че ме подцени и си помисли,че човек на 25 почти за първи път си има приятелка<_<
#64

Trunki, 06.10.2008 - 22:51 написа:

да трие,че да няма недоволни.писна ми да обеснявам и да чета "силните мъже"....подяволите,че я обичам толкова....подяволите,че съм такъв и че липсата и на всякъде....подяволите и на мене си ли да кажа?да живея за кафетата и за е*ането (извинявайте за израза) с няколко кухи лейки?бях такъв,ама на 16:)

Хайде ве ман, цял живот вашите с ли са те хранили? Гризнал си малко от горчивото. Знам, че боли. Много! Как само ми се иска да ми повярваш, че имаш вродената си дарба да се погледнеш отстрани и да пречупиш всичко това през други очила.Познавам двама-трима доста мъдри емоционално хора. Един от тях е в този сайт. Така ми се искаше да мога да погледна през неговите/нейните <_< очи света. Пак ще съм си аз след това, само че ще видя нови хоризонти и ще видя колко безпредметни са били отрицателните ми чувства.Ти си свободен, ти можеш всичко. Ти можеш да имаш и много и малко жени, далия, успехи, пари и т.н. Дори нещо повече, можеш да си промениш критериите за твоето щастие. В момента страдаш защото сегашните ти критерии ти налагат да страдаш. Просто си забравил че си роден СВОБОДЕН и не си искаш свободата. Не забравяй, че и ТЯ първата, втората, третата както и всяка с пореден номер, и ТЯ Е СВОБОДНА. Всичко останало са нашите криво построени въздушни замъци.Мен, нелепо е да твърдиш, че твоето щастие е зашито за нейните чувства. Знам че го знаеш и знам че чувстваш точно обратното.

Трудно ти е да преодолееш липсата. Свикни с идеята че тя не е твоя. Всичко е приключило. Поучии се от грешките си на това което си направил. И Гледай назад.

Мъдро, но искам да добавя нещо. Не свиквай с никаква идея. Идеята е да не виждаш или да престанеш да виждаш липсата и. Не се бори с нея, защото самата борба автомачитно признава авторитета на другата страна. А ти нямаш нужда от чужд авторитет, нямаш нужда да се съобразяваш с някого или да свикваш с (липсата на) някого. Не знам дали се изразявам добре. Ако можеш да забравиш, че тя съществува и да престанеш да се чудиш какво прави тя в този момент- дали си мисли за теб докато се гушка с другия. Побесняваш от това последното, нали? Ми който и човек да си го помисли, ще побеснее. ЗАТОВА не го мисли, не го приемай! ПЪЛЕН ИГНОР.Можеш да се поучиш от грешките си, които си направил само в момента, в който можеш да отидеш и да я целунеш за да и благодариш (питай NGR как стават тия работи). Докато още те боли, не се прави на мазохист.И гледай напред.P.S. Много се чудя дали да постна написаното по-горе.

Trunki, 07.10.2008 - 16:27 написа:

и неуместен и леко глуповат въпрос ми се струва...мерси,че ме подцени и си помисли,че човек на 25 почти за първи път си има приятелка:(

Споко, никога не е късно да ... :D :lol: :huh:Айде, по-весело ;)
#65

sad3, 07.10.2008 - 03:01 написа:

Колко познато <_<
mmilev,по-скоро му е първата любов



тука почнахте много да мислите вместо мен..един да беше познал поне..
#66

Trunki, 08.10.2008 - 00:42 написа:

тука почнахте много да мислите вместо мен..един да беше познал поне..

Нямаше да се коркаш толкова,ако ти се е случвало и друг път такова нещо,нямаше да се чудиш как да се измъкнеш от тази ситуация,а щеше да действаш както при първия ти път.
Както казват старите хора"Не питай старило,питай патило" <_<
#67
Мнението е изтрито. Ако ти е нервно, не го показвай тук.
#68
Мнението е изтрито. Ако ти е нервно, не го показвай тук.
#69
Пророних сълза докато четях темата. Ти докосна моята душа.

Не, наистина, какво целиш с темата? Ако е само да си споделиш мъката и да ти олекне - разбирам, но не е това мястото, тъй като хората тук не са свикнали да се примиряват със злощастията, сполетели ги. Затова не могат да те разберат. Аз мога да те разбера, просто такъв е типа характер на този вид хора. Но ако си с такъв характер, това не ти пречи да се пречупиш и да постигнеш много.

Ако си тук за да преодолееш кризата, за да се осъвършенстваш, да докажеш на себе си че си стойностен човек - на правилното място си. Просто трябва да преглътнеш малко криво разбраната си гордост и да приемеш критиката. Може да ти изглежда злонамерена, а може и всъщност да е, въпросът е че ти трябва да преосмислиш всяко казано нещо, независимо казано като критика, съвет или подигравка. След преосмислянето можеш да го приемеш или отхвърлиш. Зависи от твоето мислене, хакратер и т.н. Въпросът е да се размислиш над казаните неща съвсем честно, безпристрастно и като оставиш всички други фактори в страни - хапливост, сатира, подигравателност на коментраите - остави всичко настрана и вникни в същината на това, което казват. Във всяка шега(подигравка, критика и прочее) има (най-малко) по капка истина. Ако видиш истината безпрострастно и си извлечеш поуката от нея - ще се осъвършенстваш.

Времето лекува. Като преживееш девойката, направи ми услуга, макар да съм анонимник от някакъв интернет форум, и взле отново и си прочети темата. Прочети моето мнение и реши отново какво искаш да правиш от там насетне.

Айде със здраве.

Темата е архивирана и не приема нови отговори. ← Обратно към „Дон Жуан дискусии“