Как да убием срамежливкото в нас?

Ами виж сега , много е просто , просто не трябва да мислиш за различните елементи от разговора ти с момиче , какво ще кажеш , какво ще си помисли ... бла бла бла ... остави това !!! Просто опитай да не ти пука какво ще стане , не си първия на който го казвам - използвай онзи стар лаф (дреме ми на ку*а). Това е , отиваш и действаш , последствията за които си мислиш , че ще има - няма да ги има ! Каквото и да стане с която и да е винаги печелиш : ако успееш - браво , постигнал си успех ! ако те отхвърли - нищо не си загубил , поне си опитал а и ще знаеш къде е грешката ти и няма да я повториш.

Marto_93, 11.03.2009 - 20:07 написа:

Ами виж сега , много е просто , просто не трябва да мислиш за различните елементи от разговора ти с момиче , какво ще кажеш , какво ще си помисли ... бла бла бла ... остави това !!! Просто опитай да не ти пука какво ще стане , не си първия на който го казвам - използвай онзи стар лаф (дреме ми на ку*а). Това е , отиваш и действаш , последствията за които си мислиш , че ще има - няма да ги има ! Каквото и да стане с която и да е винаги печелиш : ако успееш - браво , постигнал си успех ! ако те отхвърли - нищо не си загубил , поне си опитал а и ще знаеш къде е грешката ти и няма да я повториш.

ха, кой го казва... линк
май не ти трябват съвети, а ритници

Еее да съм казал , че мога да го направя ... Знам работите на теория , ама на практика , мнооооого зле ...

Marto_93, 11.03.2009 - 20:47 написа:

ама на практика , мнооооого зле ...

хубу де, ако спреш да го повтаряш /че май ти е навик/ може да те черпя един сладолед ако се инатиш, ще взема да те гръмна да не се мъчиш

та простичко е/ както сам каза по-горе/

Marto_93, 11.03.2009 - 20:47 написа:

Еее да съм казал , че мога да го направя ... Знам работите на теория , ама на практика , мнооооого зле ...

Разбирам, че те тресе любоффта и заради това се държиш като пън с момичето. Ама не мислиш ли, че би било по-добре да споделиш това усещане с момичето. Вече ти писах. Ако продължиш с това си държание (или по скоро липсата на такова) най-много да те помисли за загубеняк или пък, че я отбягваш, а съм сигурен, че не желаеш това да се случи.

diva orxideia, 11.03.2009 - 21:05 написа:

та простичко е/ както сам каза по-горе/

Ето го и какичка ти го казва

Ааа просто е за вас , защото вече сте го правили 15000000 пъти и въобще всичко ви е толкова лесно , че даже не се и замисляте , вярно всичко сте минали от там , не съм само аз този дето се е мъчил да направи нещо , ама така като гледам при мене май ще стане много трудно. Както се казваше "хем ме боли , хем ме сърби" ... а бе няма да ви занимавам повече , ако успея да направя нещо като нормалните хора ще ви се похваля , специално blablabla ми даде много изчерпателни отговори за което съм много благодарен и мерси на всички !

искаш начин да се отървеш от срама ето един сигурен начин излез на улицата прави това около 6-7 месеца и всеки ден прави някакви абсолютни глупости например като заначало питаи във весникарниците за несъществуващи вестници в магазините питаи за неща които няма начин да ги има там разбра ме мисля с времето всичко се превръща в игра после почваш същото с хората спирал съм човек и съм го питал дали мога да ходя в тях на тоалетна пробвал съм какво ли не хората не могат да те забият насред улицата понеже повечето са културни е има и изключения но рядко ,пробвай моя метод и ще видиш че срам повече няма да изпиташ ааа може да пробваш и да си облечеш примерно костюм на пиле докато питаш хората разни неща в началото ще си умираш от срам но после ще се забавляваш адски много

Айде успех!

Човек срамът се убива само с действие. Не е лесно, но нищо което си струва не е. Приеми го като предизвикателство. Преди година не можех да заговоря момиче на улицата. Днес взех номер за 2 мин разговор на тема анимационни герои(добре де беше късмет но мисля, че разбра идеята ). Има само един начин-малки крачки в една посока. Трябва да правиш всеки ден по малко от това, от което се страхуваш. Трябва да излизаш от зоната на комфорта си. А това става като се насилиш и просто го направиш. Когато дойде момента трябва да го приемеш като предизвикателство, трябва да си кажеш, че това ще те направи по-силен. Не говоря само за пикап. Това е схемата за всички страхове, които искаме да победим.
Брат ми е супер отвороен и нахакан, много по от мене макар да е 5 години по-малък. Вика ми "един пич днеска ма пита как да си преодолее срамът. аз му викам човек, като питаш даскалката си по химия дали има силикон в гърдите повярвай ми срамът направо си умира "

Rolan, 09.09.2008 - 23:29 написа:

За мен да те е срам, означава, че не си достатъчно уверен в себе си. Поработи в/у това и съм сигурен, че няма да ти пука много много какво ще стане ако кажеш/направиш еди какво си. Поработи в/у характера си, гласа си, стойката и езикът на тялото. Това ще те накара да се почувстваш по-уверен и сигурен в себе си. Но най-вече поработи върху мисленето и характера си.

С извинения към автора на това изказване - как човек работи сам върху характера и гласа си - като се наблюдава? Без да общува? Това е занимание самотно - самонахъсването колко си необикновен, как метличина си застанал, как меко звучи гласът ти.
Решението е говорене и пак говорене. Дори писане. Словото, говоренето пред хора се овладява както всяко друго умение. Майсторите на словото не се срамуват вече. Иначе просто изтърсваме нещо неуверено и казаното кънти в собствената ни глава като обвинение колко сме неумели. Срамът е естественият ни страх от сравняване с някакви общоприети модели на съвършенство. Всъщност това е повече наш страх, а не действителна оценка от другите. Проявите на срама са премодулиране на гласа, зачервяване, треперене - на всеки се е случвало. Ами ако не трябва да говориш пред едно момиче, а пред няколко - няколко чифта очи те измерват и оценяват... ужас!
Смятам, че желанието за контакт с отсрещния пол, за хортензия ако щете е достатъчен стимул да започнем да общуваме, дори да изпитваме срам. Говорене, опити, провали и пак говорене. Дори да изтресеш нещо тъпо - обърни го на майтап, самоиронизирай се, нищо лошо няма в това. И не спирай, докато не усетиш, че вече плуваш в свои води.

С извинения към автора на това изказване - как човек работи сам върху характера и гласа си - като се наблюдава? Без да общува? Това е занимание самотно - самонахъсването колко си необикновен, как гербер си застанал, как меко звучи гласът ти.

Тук не става въпрос за самонахасване а самоопознаване.Когато асимилира страха, че не е е такъв. Това започва от главата. Като си обясниш логично че няма нищо лошо да говориш с момиче и хората няма да те изедат за това че си им казал здравей.

Гласа... както един певеч си тренира гласа така всеки може да си го опознае, как звучи по-гърлен, как звучи по висок, по- мек и т.н. аз лично говорех много приглушено, докато не опознах възможностите на гласа си. сега сам отпуснал гласа си. на няколко пъти ми се случу при разговор с жена по телефон че провокирам розови мисли в съзнанието им, а разговора беше далеч от темата лютиче. Замислих се какво толкова бях казал .... докато не ми подсказаха че причината е в това как го казвам.

При движението и стойката на тялото е същото. Имам еднин приятел много дълъг. Все ходеше прегърбен. Изправи се ама се движеше като дърво. Беше ми на гости няколко дена и се му намеквах да се отпусне. Той ми разправя че се е отпуснал. Случайно минахме покрай едни витрини, които бяха като огледало. Накарах го да се огледа и той го забеляза начина си на ходене. Сега е ок.

По този начин човек работи сам, но винаги има обратна реакция от околните каято помага ... в същност ти това си описала в втората другата си част от поста

Ida, 27.04.2009 - 20:58 написа:

С извинения към автора на това изказване - как човек работи сам върху характера и гласа си - като се наблюдава? Без да общува? Това е занимание самотно - самонахъсването колко си необикновен, как анемония си застанал, как меко звучи гласът ти.
Решението е говорене и пак говорене. Дори писане. Словото, говоренето пред хора се овладява както всяко друго умение. Майсторите на словото не се срамуват вече. Иначе просто изтърсваме нещо неуверено и казаното кънти в собствената ни глава като обвинение колко сме неумели. Срамът е естественият ни страх от сравняване с някакви общоприети модели на съвършенство. Всъщност това е повече наш страх, а не действителна оценка от другите. Проявите на срама са премодулиране на гласа, зачервяване, треперене - на всеки се е случвало. Ами ако не трябва да говориш пред едно момиче, а пред няколко - няколко чифта очи те измерват и оценяват... ужас!
Смятам, че желанието за контакт с отсрещния пол, за орхидея ако щете е достатъчен стимул да започнем да общуваме, дори да изпитваме срам. Говорене, опити, провали и пак говорене. Дори да изтресеш нещо тъпо - обърни го на майтап, самоиронизирай се, нищо лошо няма в това. И не спирай, докато не усетиш, че вече плуваш в свои води.

Автора не ти приема извинението... срам го е... А... и пита къде е казал, че сам трябва да правиш всичко.

И в този ред на мисли авторът смята, че ти чудесно си си отговорила на зададения въпрос.

А колкото до това как се работи върху характера - различните преживявания в ежедневието, различните ситуации, поуките от тях, възпитанието, някой по-голям от теб, на когото имаш доверие и ти е нещо като "наставник" в живота за момента, налагането на воля към себе си и т.н., но авторът и тук смята, че ти знаеш всички тези работи.

Хахаха, колко сте милички в този форум - аз паля, вие не ми се връзвате - явно имате опит с емоционални жени. Супер!
А относно защо останах с впечетление, че мъжете сами се опитват да се изграждат преди да опитат ефекта върху други - ами имах един съсед, стаята му срещу моята, огледалото му на едната стена и виждах изграждането му - стъпки, жестове, стойки... Та може би така съм разбрала поста, представяйки си съседа. Аз лично поведенческите експерименти винаги съм ги правила само пред публика. Може би жените не ни е толкова страх от провали. Та веднъж съм се накиприла на един купон, някъде на 16 г. съм и си въобразявам, че гледам невен, та зюмбюл. По едно време идва един съученик и вика "Лелеее, колко нагло гледаааш!" Друг път пак нещо си мисля едни работи, а ми казват "Абе ти какво си се нацупила такава?". Та така, от грешка на грешка човек забравя и срам, научава се и на поведение. После ти става такъв навик, че и за математични анализи да мислиш ти казват "Лелееее, как ме гледаш предизвикателно!". А с първите успехи и внимание изчезва и срамът. Само упражнявайте гласа си меден, загорски в нечие ушенце, защото сам няма как да се прецените, както бе описано по-горе.

Ida, 28.04.2009 - 14:19 написа:

А относно защо останах с впечетление, че мъжете сами се опитват да се изграждат преди да опитат ефекта върху други - ами имах един съсед, стаята му срещу моята, огледалото му на едната стена и виждах изграждането му - стъпки, жестове, стойки... Та може би така съм разбрала поста, представяйки си съседа. Аз лично поведенческите експерименти винаги съм ги правила само пред публика. Може би жените не ни е толкова страх от провали. Та веднъж съм се накиприла на един купон, някъде на 16 г. съм и си въобразявам, че гледам глициния, та ружа. По едно време идва един съученик и вика "Лелеее, колко нагло гледаааш!" Друг път пак нещо си мисля едни работи, а ми казват "Абе ти какво си се нацупила такава?". Та така, от грешка на грешка човек забравя и срам, научава се и на поведение. После ти става такъв навик, че и за математични анализи да мислиш ти казват "Лелееее, как ме гледаш предизвикателно!". А с първите успехи и внимание изчезва и срамът. Само упражнявайте гласа си меден, загорски в нечие ушенце, защото сам няма как да се прецените, както бе описано по-горе.

Научава се на поведение... Интересно казано.
Мм... какво мислиш относно това - ако се чувстваш спокоен, уверен, настроението ти е на ниво и някак си се чувстваш - как да го кажа - "недосегаем" за всичко, което може да те извади от равновесие, тогава не ти трябва да си въртиш очите на 720 градуса, да правиш троен пирует и да рецитираш Новия завет, за да те забележат, че си перуника. Това ли имаше в предвид, Ida?


П.С.

Хахаха, колко сте милички в този форум - аз паля, вие не ми се връзвате - явно имате опит с емоционални жени. Супер!

Хей, ирония ли долавям?

Ако се чувствам прекалено спокойна и уравновесена - няма да флиртувам. Винаги трябва да изпитваш малко неудовлетвореност, малко тревога, за да си активен. Просто исках да кажа, че когато вече си на другия край - научил си, приложил и установил всички отсенки на поведението - понякога флиртът става навик. И това не е много добре, защото подаваш грешни сигнали и объркваш хората.
Но пък си прав, че самоувереността и вътрешната удовлетвореност привличат хората, дори да не го искаш. Но пък тогава не си креативен и си си малко самодостатъчен. Както и по-мързелив, защото знаеш, че усилията ти така или иначе не биха отишли на вятъра. Що пък да не оставиш вече теб да те посвалят?! Все пак не е лошо у мъжа да е останала мъъъничко свенливост, за да не изглежда прекалено професионален Дон Жуан.
И ееей, не е ирония, бе! Наистина се радвам, че ме търпите. Като знам особено, че не е лесно.... Аз понякога съм малко полемична, разбира се вътре в себе си знам, че не е насериозно, но се повживявам. Явно не една и две моми са ви минали през главите, та имате изградени навици и не подскачате в отговор.

Ida, 28.04.2009 - 16:41 написа:

Ако се чувствам прекалено спокойна и уравновесена - няма да флиртувам. Винаги трябва да изпитваш малко неудовлетвореност, малко тревога, за да си активен. Просто исках да кажа, че когато вече си на другия край - научил си, приложил и установил всички отсенки на поведението - понякога флиртът става навик. И това не е много добре, защото подаваш грешни сигнали и объркваш хората.
Но пък си прав, че самоувереността и вътрешната удовлетвореност привличат хората, дори да не го искаш. Но пък тогава не си креативен и си си малко самодостатъчен. Както и по-мързелив, защото знаеш, че усилията ти така или иначе не биха отишли на вятъра. Що пък да не оставиш вече теб да те посвалят?! Все пак не е лошо у мъжа да е останала мъъъничко свенливост, за да не изглежда прекалено професионален Дон Жуан.
И ееей, не е ирония, бе! Наистина се радвам, че ме търпите. Като знам особено, че не е лесно.... Аз понякога съм малко полемична, разбира се вътре в себе си знам, че не е насериозно, но се повживявам. Явно не една и две моми са ви минали през главите, та имате изградени навици и не подскачате в отговор.

Съгласен съм с теб, че прекаленото хубаво си губи хубостта. Според мен има хора, които са с мисленето, че могат да достигнат максималното в своето развитие. Ето тук съм "За" твоите думи относно "перфекционизма" и "професионализма".

Обаче не съм съгласен с това, че самоувереността (истинската) и вътрешната удовлетвореност (това го няма при втория тип хора, за които в момента говоря) погубват креативността в теб. За мен, колкото повече си уверен в себе си, толкова повече искаш да рискуваш и дори и да се провалиш, нещата рано или късно се подреждат по най-добрия начин, но и отварят погледа ти за още по-доброто и го провокират да го търси.