Как да започнем, как да продължим

Здравейте, колеги

Вчера попаднах на един метод, който много ми хареса като замисъл, Не е само за свалките, или за себеразвиването, всъщност споделилият го е един писател от писателската ни ФБ група, но толкова ми хареса, че се постарах да запомня концепцията и след като я осмислих, осъзнах че е много приложимо и в живота като цяло, не само в писането. 

Та ето за какво иде реч. 

По принцип понякога е трудно да започнеш нови неща, дали е от страх от провал, страх, че няма да си перфектен, страх, че в началото няма да се чувстваш комфортно или уверено докато го правиш, хората са добри в това да отлагат да започнат да правят неща, които искат или от които имат нужда. Разбира се има и много техники, които казват как някой може да се пребори с предрасъдъците или страхът към новото. И тази тема ще е за това. 

Техниката на този писател се отнася до това да си води статистика за това, което прави. Имам предвид, че отчита колко дни подред пише, по колко пише, за какво време го пише и т.н. Най-важното тук е, че разчита на "сериите" да го мотивират да продължи да прави каквото прави. 

Давам пример. Казва си "От днес нататък всеки ден ще отделям време за писане на книги" и започва да пише. Най-важното е да започне и се опитва да се съсредоточи не върху качеството на това, което пише, което прави, а върху това просто да го прави, и да го прави ден след ден. Първият ден може и да му е трудно да започне, вторият може да му е трудно да продължи, но например след 10-тина дни всичко се превръща в статистика. Той започва да чувства нуждата да подобрява рекорка си от поредни дни в които е писал неща свързани с книгата си. Така дните стават от 10 на 20, от 20 на 100, от 100 на 200 и т.н. И колкото повече се покачва тази серия, това число, той е толкова по-мотивиран да я подобрява, защото това е личният му рекорд, той подобрява рекорда си всеки ден, в който се придържа към това, което прави. И след 400 поредни дни в които е писал нещо за книгите си, той има едно уникално постижение, че 400 дни се е придържал към следване на мечтите си, но отделно, едва ли би искал да спре тази страхотна серия от поредни дни, в които е писал книги, създавал. Така че има и мотивацията, огромната мотивация, да продължи серията си, защото това го кара да се чувства добре, да чувства, че постига нещо, да чувства, че се развива. Той не е нужно да се съсредоточава върху тези неща - не му е нужно да мисли за това дали днес пише по-качествено от вчера, дали днес е написал повече от вчера, дали се гордее с това, което написал, важното за него е да продължи да пише, за да може да продължи серията от 400 дни писане на книги без прекъсване. Така фокуса му е върху това да прави нещото, което обича, вместо върху как точно го прави. И познайте - отначалото може и да не е бил добър в писането, може да не е пишел добри неща, но с времето се е подобрявал, въпреки че главната му мотивация е била да подобри рекорда си от поредни дни писане, а не да подобри писането си на първо място. Така е успял да се концентрира върху по-важното - да прави, това което обича, без напрежението което би дошло от това да мисли колко добре го прави. И с времето е ставал все по-добър в писането на книги, просто защото така стават нещата - колкото повече практикуваш нещо, толкова по-добър ставаш в него. И накрая след тези 400 дни серия, той има една серия с която да се гордее, и е написал над 400 000 думи текст, което се равнява на един грамаден том като обем, можете да го сравните с том от поредицата Колелото на Времето, от Робърт Джордан, или пък с Песен за огън и лед, от Дж. Р. Р. Мартин ( още позната като Game of Thrones покрай сериала). Или пък 400 000 думи се равняват на около 3-4-5 нормални романа, т.е. постигнал е доста. И то като продукт на това, че просто се е съсредоточил върху това да продължи да пише, не е мислил толкова колко качествено ще е, важното за него е било да не прекъсва серията си. И това е като е отделял средно 40 минути на ден за писане, така че това му е било като хоби, а постигнал удивителни резултати. И има работа, две деца, и т.н. Т.е. нямате извинения да не последвате примера му, в каквато и област да става въпрос. 

Сега как можете да приложите това в живота си, или в свалките? 

Представете си, че си поставите за цел всеки ден да заговаряте по едно непознато момиче на улицата, или където и да било, но в същото време мотивацията ви ще е просто да видите, да проверите, да подложите на тест колко дни подред можете да го правите, колко дни можете да издържите на това темпо, колко дни подред можете да го правите. Първият ден може да ви е трудно, вторият също, десетият също, но лека-полека цифрата на дните в които сте сваляли поне по едно момиче на ден ще се качва, и вие просто ще се мотивирате да продължите да го правите, защото ще искате да качите цифрата още повече, да подобрите личният си рекорд. Нещата няма да опират до това, че сваляте непознати момичета, всичко ще опира до това, че сте постигнали нещо и просто ще жадувате да подобрите постижението си, да направите от 20 поредни дни 21, да направите от 100 поредни дни 110, да направите от 110 поредни дни 400. Представяте ли си ако успеете да започнете такава серия и да я поддържате в продължение на 400 дни? Това ще означава, че сте заговорили поне 400 непознати момичета за последните 400 дни. Това е много. И най-хубавото е, че за вас е щяло да бъде нещо натурално, тъй като целта не ви е била да заговаряте момичетата, а да подобрите рекорда си. И ще имате уникалната мотивация да продължите да го правите, просто защото няма да искате да се откажете от рекорда си, не и толкова лесно. В началото може и да не ви била в свалките, но след 400 свалки, все ще научите нещо. Е, би трябвало да научите доста, но няма да ви пука за това. Просто ще искате да подобрите рекорда си. Хората понякога могат да са доста състезателни, съревноваващите си натури, дори когато се състезават със самите себе си. И вие можете да се възползвате от това, като започнете състезание със себе си. Състезание, което няма как да загубите. 

Можете да приложите това сигурно в почти всяка сфера от живота ви.

Всичко зависи от вас. Живота си е ваш. Това е просто още един начин да подобрите себе си, и живота си. 

И така. 

Поздрави!

Като цяло си описал техниката много абстрактно и ще ми е трудно да разискам отделните детайли, които са свързани с реализирането и, но ще опитам обобщено да изкажа мнение относно достойнствата и недостатъците и според моята гледна точка.

Действително има такъв страх, когато се захващаме с нещо ново, като, най-общо казано, причината да се демотовираме е, че винаги по една или друга причина се чувстваме неудобно в негостоприемната нова среда. Поради тази причина имаме нужда от един мотивационен тласък в началото, за да може да преодолеем тази бариера и да се оттърсим от чувството за несигурност и дизкомфорт. Но все пак трябва да се замислим над конкретен сценарий, за да анализираме конкретните специфики на подхода.

Кой има нужда от такъв тип техника? Като първичен отговор можем да отбележим всеки човек, който иска да се захване с нещо ново. Сега нека разгледаме двата крайни случая, като респективно може да интерполираме междинни ситуации, чиито специфики са между тези на двата крайни случая:
В първия случай въпросният човек, който иска да се захване с нещо ново и желае да използва въпросната техника, разполага с набор от качества, като сред тях са мотивация и хъс, респективно борбеност в некомфортни ситуации. Дали този въпросен човек има нужда от нещо подобно? Не, разбира се, той е мотивиран сам по себе си и щом е решил, че желае да се захване с нещо ново и намира смисъл в това, то качествата му ще му помогнат да се справи с първоначалната шокова криза, така че изключваме този субект от експерименталния си вектор.
Сега да разгледаме другата крайност: човек, който лесно бива демотовиран, проявява мекушавост и слабост, когато е изправен пред новости и когато му липсва комфорт, съответно на този човек му е изключително трудно да се захване с нещо ново. Има ли нужда такъв човек от подобен тласък? Отговорът, разбира се, е да, така че приемаме, че това ще е субектът на нашия експеримент.

Нека сега се задълбочим малко повече в самата техника. Да започнем от средата, т.е да кажем, че са минали около 50 дни след началото на новото занимание. Ако новото начинание не допада на субекта на нашия експеримент и не му доставя удоволствие, то е абсолютно сигурно, че той ще се откаже, имайки предвид, че има слаба воля, съответно изключваме и този сценарий. Ако от друга страна му допада самото занимание, едва ли ще има нужда от подобна техника, за да поддържа интереса си, имайки предвид, че изпитва удоволствие от това. Ще се върна малко по-късно тук, за да изтъкна един факт, свързан с човешката същност, който реално би могъл да защити техниката (1). Също така е важно да отбележим, че императивният характер на техниката (например "Днес трябва да заговориш 1 момиче"), може да създаде усещане за дълг, респективно неохота, тъй като хората нямат желание да правят нещо, когато са задължени да го правят (като пример давам хората, които намразват хобитата си, когато се превърнат в работа (не винаги обаче)). Съответно може да приемем, че техниката е относително ирелевантна по отношение на привързаността на субекта към въпросното действие на по-късен етап, защото, както вече се аргументирах, ако изпитва удоволствие- ще продължава да го прави, ако ли не- няма (ще обърна внимание на (1), което създава малка разлика и прави ситуацията малко по-сложна). Т.е това, което основно искаме да постигнем с техниката, е да преодолеем първоначалната бариера на страх и дизкомфорт.

Реално неувереният човек ще има нужда от мотивация, за да се захване с новото начинание. Дали въпросната статистика, описана във въпросната техника, ще бъде достатъчна, за да тласне субектът да се гмурне в дълбоките води на несигурността? По мое мнение едва ли. Примерен сценарий:
На някое дете го бият в училище, съответно иска да се запише на бокс, за да може да се защитава. Според техниката мотивацията му трябва да е "След 30 дни ще съм тренирал 30 дни бокс". Това изобщо може ли да мотивира някого, за да пречупи несигурността му и липсата на хъс? Сравнете тази настройка с нещо от сорта на "Ако се запиша на бокс след време ще мога да се защитавам и вече няма да съм аутсайдерът на класа" или "Ако тренирам достатъчно, мога един ден да бъда шампион". Кое е по-мотивиращо като мисъл?

Сега да се върна на това, което обещах, че ще опиша по-късно.
(1) Тук чисто психологически трябва да се разгледа фактът, че хората обичат цифрите и статистиките като цяло. Това е основното нещо, което би могло да зареди индивида с мотивация, ако прилага въпросната техника. Хората просто обичат числата: имам хубава кола- имам кола за 100 хиляди, приятелят ми е висок- приятелят ми е 190см, на приятеля ми му е голям- на приятеля ми е 20см. и т.н... Тази специфика на човешката същност реално може да мотивира някого, който обаче вече има интерес към това, с което се е захванал, но пак не е сигурно, че това счетоводство няма да убие мотивацията му, имайки предвид, че техниката е доста императивна и те подтиква към голяма стриктност (което отново ще изпита амбициозността на индивида).

В заключение ще кажа, че техниката сама по себе си не би могла да помогне в по-голяма част от случайте по мое мнение, но пък би могла да бъде страхотно спомагателно средство, чрез което да изградим ясна представа за това как да постигнем това, което искаме. Ако се комбинира с поставяне на междинни малки цели плюс големи такива в по-дългосрочен план, които да ни държат нахъсани и да ни припомнят защо изобщо сме започнали, мисля, че резултатът ще е налице.

Това е моето мнение по въпроса. Надявам се фактът, че като цяло в голяма част от постовете си съм критичен, не обижда някого, но просто винаги съм свикнал да вниквам в детайлите, да се задълбочавам в ситуацията и да се стремя към перфекционизъм. Не искам никой да се съгласява задължително с мен, но се надявам чрез поста си да съм накарал читателите да разгледат ситуацията от различен ракурс.

Благодаря за чудесния пост. Преди време ми бе минало през ума, нещо подобно във връзка с университета. Опитвах се да открия някой, с който да сведа ученето си чрез точкова система, с часовете труд, който той полага в определена сфера ежедневно с цел, да се мотивираме един друг от състезателна гледна точка.Така и не намерих обаче такъв човек, а все ми се е струвало, че не съм самодостатъчен за подобна схема. Принципно съм такъв тип личност, че винаги отлагам работата си, за последните 20% от времето с което разполагам. Дори да са ми нужни 20 дни а да разполагам само с 5 такива, психологията ми е такава, че се чувствам неспособен да свърша работата в първите 4 и използвамцялото време на последния ден (последните 20%) за да свърша работата си. През първите 80% се чувствам разсеян,нефункционален, прекалено динамичен за да се заема качествено с нещо толкова статично, като запаметяването на определено количество концентриран материал. Когато бях тийн не го правех на проблем, но с времето съзнавах, че това е основната причина възпираща ме, да прогресирам в живота си. Всички около мен казват, че трябва да се  мотивиран, да се нахъсам от случваното се. Е аз съм такъв тип характер притежаващ огромна зона на търпимост, към психологическо дразнение, така да се каже непукизъм. Все още не съм открил достатчно силна мотивация, която да пребори ленивостта ми. Може би животът не ме е наказвал достатъчно за да го възприема на сериозно. Това е болката ми.

Хм... @Toss, хубаво е, че си се включил по темата и те поздравявам за желанието да бъдеш аналитичен, но в желанието ти да разгледаш всички детайли от всички възможни страни и ъгли си пропуснал голямата картина, мисля. 

Няма да се впускам в аргументи, това не е целта на темата, нито пък би ми донесло някакво удоволетворение да водя и евентуално да спечеля спор в дадена тема, в онлайн пространството, просто ще изтъкна няколко тънки момента, които убягват на доста хора, които са тръгнали по пътя на себеразвиването и т.н. 

В този ред на мисли - няма ръкавица, която да пасва на всяка ръка, нито пък техника, която да е подходящата за всеки. 

Много хора бъркат, че целта на техниките е да постигнат резултати. До голяма степен е така, но резултатите доста често са нещо второстепенно, тъй като целта на техниките е хората да се научат да постигат дадени чувства и емоции, което пък от своя страна им помага в дългосрочен план и в други полета на живота им, не само в полето, в което са използвали дадена техника. 

Ти общо взето подхождаш тотално грешно към системата, и към психологическата част на нещата като цяло. Аз лично познавам много хора, които могат да изстискат от себе си достатъчно мотивация, за да започнат нещо ново. И дори да продължат да го правят, за известно време. Но доста от тях имат навика да се отказват малко след начало, или след средата на начинанието си, или точно преди да успят. Това не опира до липса на мотивация, липса на решителност, липса на талант - всичко опира до липса на фокус, и понякога - натрупване на разочарование. Когато си фокусиран върху конкретна цел - това е супер. Знаеш за какво се бориш. Понякога и знаеш какво трябва да направиш, за да постигнеш тази цел. Понякога успяваш да го направиш и постигаш целта. Но доста често не успяваш да постигнеш целта толкова бързо, колкото си очаквал, или не успяваш да напреднеш към нея със скоростта с която си очаквал. И това води до разочарование, съмнение във собствените качества, съмнение дали достойнствата на целта си заслужават положения труд и риска тепърва да се влагат повече ресурси за гоненето на дена цел, било то време, емоции, дори пари ако щеш.

А и начина по който определяш нещата ми говори, че не си се замислял за това, че всичко в крайна сметка зависи от очакванията на всеки за живота му, за способностите му и т.н.

Система като тази има за цел да съсредоточи фокуса на практикуващият я върху практикуването, не толкова върху резултатите от нещата, които върши. Тъй като когато човек влага усилия в нещо, то шанса това нещо рано или късно да стане нещо страхотно са доста големи. И ако вместо мотивацията ти да зависи от това колко страхотно изглеждаш резултатите от този труд до момента, мотивацията ти зависи от това да искаш да продължиш, просто защото чувстваш вътрешно, че искаш да продължиш - трудно е да пренебрегнеш мотивация, която те изгаря отвътре и те бута да вървиш напред и да надграждаш. 

Не правете грешката да си мислите, че можете да прецените колко полезна може да е една техника само защото си мислите, че наистина можете да го прецените. Преценката ви зависи от твърде много неща, които е доста лесно да ви подведат. Спрете да мислите за нещата едностранно и започнете да се вглеждате повече в общата картина. 

И накрая ще ти кажа една грешка, която е научно доказано, че правиш, ако вземем предвид какво си писал - че трябва пътя към целта да е разделен на малки цели. Да, добре е да знаеш какво правиш и да имаш малки цели, към които да се стремиш по пътя си към по-голямата цел. Но също така е доказано, че ако се съсредоточиш към крайната цел като към единствената цел, се чувстваш по-мотивиран, тъй като мозъкът ти не е претоварен и изморен да мисли за нещата, които трябва да направиш, за да постигнеш тази цел. Това е само като пример за това как може да си мислиш, че си прав и че това, което казваш има логика, но в същото време да е пълна безмислица и да ти ограничава възможностите и мирогледа. 

Мозъкът е прекалено сложен инструмент, с който боравим, но не се заблуждавайте, че само защото си мислите нещата за логични, те действително стоят по този начин. 

И така.

Поздрави!

Невероятни разсъждения!

asfr написа:

Благодаря за чудесния пост. Преди време ми бе минало през ума, нещо подобно във връзка с университета. Опитвах се да открия някой, с който да сведа ученето си чрез точкова система, с часовете труд, който той полага в определена сфера ежедневно с цел, да се мотивираме един друг от състезателна гледна точка.Така и не намерих обаче такъв човек, а все ми се е струвало, че не съм самодостатъчен за подобна схема. Принципно съм такъв тип личност, че винаги отлагам работата си, за последните 20% от времето с което разполагам. Дори да са ми нужни 20 дни а да разполагам само с 5 такива, психологията ми е такава, че се чувствам неспособен да свърша работата в първите 4 и използвамцялото време на последния ден (последните 20%) за да свърша работата си. През първите 80% се чувствам разсеян,нефункционален, прекалено динамичен за да се заема качествено с нещо толкова статично, като запаметяването на определено количество концентриран материал. Когато бях тийн не го правех на проблем, но с времето съзнавах, че това е основната причина възпираща ме, да прогресирам в живота си. Всички около мен казват, че трябва да се  мотивиран, да се нахъсам от случваното се. Е аз съм такъв тип характер притежаващ огромна зона на търпимост, към психологическо дразнение, така да се каже непукизъм. Все още не съм открил достатчно силна мотивация, която да пребори ленивостта ми. Може би животът не ме е наказвал достатъчно за да го възприема на сериозно. Това е болката ми.

-asfr

Бих могъл да кажа за себе си АБСОЛЮТНО същото. Винаги отлагах до последния момент и понеже го осъзнавам често гледам да почвам веднага когато изникне работата или на следващия ден задължавам хора(примерно ако е групов проект) да започнем да работим за да съм сигурен, че ще го свършим в дадения срок. В професионален план не мисля, че някога ще бъда зле в живота просто защото имам много бизнес идеи. Дори да не се спуквам от работа, пак ще имам живот средна класа,което се равнява на "доста" заможни в България.Това сякаш още повече ме "демотивира" да правя каквото й да е, което не е свързано с:
1)Лична изгода
2)Лична наслада
Не винаги се получава да не отлагам, но по-добър метод не съм намерил. Това може би е най-лошата ми черта - непукизма. Наистина не ме интересува кой какво мисли или какво се случва около мен. Просто не ме интересува същественно нищо, искам само да правя някакви неща, които аз лично искам и тази методика с дните изобщо не ме мотивира. Идеята да заговарям всеки ден момиче е интересна и ми допада като идея, но защото спад към Лична наслада.

Абсолютно невъзможно е за мен да се мотивирам със системата за дните да пиша книга, да чета или дори да тренирам нещо.

 

ItalianMike написа:

В този ред на мисли - няма ръкавица, която да пасва на всяка ръка, нито пък техника, която да е подходящата за всеки.

-ItalianMike

С други думи- всеки човек е уникален по свой собствен начин и такива методики просто не пасват на всеки. Всеки трябва напълно сам да намери как да се мотивира според мен, а не да чете теми по форуми и да google-ва как да се справи с непукизма/несериозността/демотивацията си.