Онзи ден се случи да разговарям с един мой приятел, който ще наричам Свенливеца, защото е свестен тип и не мога да кажа лоши думи за него, но е тотално задръстен. Той беше с мен, когато после забърсах една латино-мацка.
А ето и подробната история:
Сваляне на купонджийка
Опитваше се да ми чете морал на тема почтеност. Трябваше да открехна домошарчето на някои нещица:
Свенливеца: Не ме разбирай погрешно, пич, ама си падаш малко гадняр.
Донжуан: Да не би да долавям нотка на завист?
Свенливеца: Съвсем не. Радвам се, че съм такъв, какъвто съм.
Дон Жуан: Това е добре. Но защо стана такъв сериозен изведнъж?
Свенливеца: Животът не винаги е забавление, пич.
Донжуан: Все едно ми говори дъртия. Като изключим думичката „гадняр“.
Свенливеца: Сори, човече. Наистина не искам да се заяждам с тебе, но поне съм искрен. Начинът, по който се отнасяш с тези жени, е леко мръснишки.
Донжуан: Окей.
Свенливеца: Не си верен на себе си, човече. Гледам как се преструваш само за да се докопаш до нечий задник и ми става криво за тебе. Сякаш цялата ти почтеност се изпарява яко дим само за да преспиш с някоя. Наистина е отвратително.
Донжуан: Ха-ха! Странен начин да не се заяждаш.
Свенливеца: (смее се) Извинявай, просто съм откровен с теб.
Донжуан: Няма нищо, пич. Оценявам това. Откровеността рядко се среща, затова ще ти отговоря подобаващо.
Свенливеца: Добре.
Донжуан: Аз винаги съм си аз. Проблемът не е в мен. Проблемът е в теб и ще ти кажа защо (малка пауза, за да си подредя мисълта). Виждаш ме в определена светлина, защото така ти изнася. Обичаш да си мислиш, че съм „такъв“, а не „онакъв“, а аз в действителност съм и двете. Следиш ли ми мисълта?
Свенливеца: Не съвсем.
Донжуан: Добре. Ще сменя подхода. Когато ме видиш да се държа „гадно“ с някое момиче, това определено те притеснява, нали?
Свенливеца: Просто е леко непочтено.
Донжуан: Изкривяваш нещата, пич. Винаги показвам уважение! Ето тук ти е проблемът, братле. Мислиш си, че жените са небесни създания, които не могат да грешат. Ти за където си тръгнал, аз от там се връщам. И аз едно време се заслепявах от красотата им. Но когато натрупаш опит, разбираш, че много от тези „богини“ всъщност са покварени създания, използващи красотата, за да ни манипулират и да ни карат да прескачаме обръчи като дресирани кученца. Чаткаш ли?
Свенливеца: Май да.
Донжуан: Добре. И после какво става? Срещат мен – вероятно едно от най-истинските копелета, на които могат да се натъкнат – и пробват своите игрички, но аз не се връзвам! В действителност за мен е НЕПОЧТЕНО да им играя по свирката. Няма да съм верен на себе си, ако се оставя да ме „прегазят“. Смешно е, защото всички те твърдят, че търсят мил и чувствителен тип, но в същото време си представят някой като мен, който отива при тях, обезоръжава ги и поема контрола над ситуацията в свои ръце. Загряваш ли?
Свенливеца: Горе-долу... Но пак не мога да схвана защо не го правиш по малко по-почтен начин. Просто ми изглежда, че все едно не си ти, това е.
Донжуан: (уффф) Добре (почесвам се по темето) Знаеш ли какво е контекст?
Свенливеца: Така мисля...
Донжуан: Това е, когато две идеи или обстоятелства се обвързват с подобна тема или значение... например, ако сега започна да ти говоря за любимите си бонбони, това ще е извън контекста на разговора и ще се чудиш дали не съм се дрогирал или нещо подобно.
Свенливеца: Хехе... Може и така да се каже.
Донжуан: Когато разговаряш с някого, контекстът е най-важният инструмент, с който разполагаш, за да комуникираш правилно и да накараш събеседника ти да те разбере правилно.
Свенливеца: Аха.
Донжуан: Ако не разполагаш с контекст, не можеш да постигнеш целта. Можеш да цитираш велики мисли, да разказваш вълнуващи истории, но ако те не се вписват в конкретната ситуация, хората ще си мислят, че си леко ненормален.
Свенливеца: Това е ясно.
Донжуан: Та по въпроса за това, когато ме виждаш да „сменям“ ролите. Аз въобще не се променям. По-скоро се променя контекстът на ситуацията, в която съм попаднал, така че трябва да реагирам подобаващо. В този момент аз продължавам да съм 100 процента себе си и не се преструвам на друг. Твоят проблем при това положение е, че не познаваш всички аспекти от характера ми. В твоето съзнание си изградил някакъв образ за мен – като човека, с когото разговаряш по приятелски, защото никога не си ми давал повод да се държа по друг начин с теб. След това ме виждаш да се държа като никаквец и си мислиш, че влизам в роля, а в действителност поведението ми е напълно оправдано. Разбираш ли?
Свенливеца: (кима)
Донжуан: Най-големият ти проблем е, че се страхуваш да бъдеш себе си, когато се появи красива жена. Гарантирам ти, че ако се беше конфронтирал с повече жени по начина, по който сега го правиш с мен, щеше да имаш далеч по-голям успех. Както вече ти казах, човече, откровеността е рядкост. Трябва да ти призная, че сега те уважавам повече, защото не си нагаждач и ми казваш нещата директно, въпреки че си мислиш, че може и да се засегна. Точно такова отношение трябва да имаш винаги!
(Получава се тактично мълчание между двамата)
Донжуан: (смея се на себе си) Знаеш ли, като се замислиш, тази ситуация е леко иронична.
Свенливеца: И защо?
Донжуан: Ами ставаш леко задник, като ме обвиняваш, че аз съм задник.
Свенливеца: Ха-ха-ха! Май си прав тука.
Донжуан: А това е още едно от нещата, човече, престани да казваш „май“ – изглежда сякаш не си сигурен в себе си.
Свенливеца: Добре де. ЗНАМ!
Донжуан: А така де. Все още има надежда за тебе.
Свенливеца: Хе-хе... мерси, пич. Виж, съжалявам, ако съм те нагрубил. Просто много неща не разбирам. Но със сигурност си прав за едно. Наистина съм прекарал живота си, отнасяйки се съвсем внимателно с жените, особено с красивите. Този навик е труден за промяна.
Донжуан: Ето ти една идея. Следващия път, когато си в компанията на някое младо гадже, просто се отнасяй с нея като с мъж. Представи си, че задникът ? е космат или нещо подобно.
Свенливеца: (смее се)
Донжуан: Сериозно ти казвам! Направи всичко възможно, за да накараш тия мацки да ти изглеждат простосмъртни.
Свенливеца: И да правя всичко в контекста, нали така?
Донжуан: (Стискам му ръката) Моят човек.
Свенливеца: Обаче едно нещо не мога да разбера.
Донжуан: Казвай.
Свенливеца: Мога да схвана как контекстът е в състояние да оправдае гнева, но по-рано ти спомена как той е източникът на уменията ти за общуване. Как го използваш в други ситуации? Можеш ли да ми дадеш по-приятен пример?
Донжуан: Хаха, току-що отговори на собствения си въпрос преди две секунди!
Свенливеца: Как?
Донжуан: Ами спомни си какво казах за контекста, и когато моментът беше подходящ, точно тогава го включи в разговора. Това беше страхотна обратна връзка. Именно затова те поздравих!
Свенливеца: (учуден поглед, последван от изражение „аха схванах“) Ясно... значи всичко, което трябва да правя, е да обръщам внимание на важните моменти в разговора и да ги запомням, докато не се появи възможност да ги използвам?
Донжуан: Един не лош начин да го обясниш. Обаче си го схванал наполовина вярно. Най-напред трябва да създадеш тези важни моменти, като използваш историйки, смешни прякори, вицове и всякакви подобни „глупости“. След това използваш всички шегички и важни моменти от вечерта, като ги вмъкваш обратно в разговора в най-подходящите моменти. По този начин създаваш смешки. Идеята е да импровизираш. С практиката ще започнеш да откриваш тези вълшебни моменти, в които да навързваш множество изказвания така, че да става голям смях. Винаги има удобен случай – само трябва да съобразиш как да се възползваш от него.
Свенливеца: Звучи сложно.
Донжуан: Знам. Но в действителност не е. Може би ако се пробваш да бъдеш леко гадняр, докато си представяш всички жени с космати задници, ще ти стане по-ясно!
Свенливеца: (щраква с пръсти) Схванах... това е брилянтно.
Донжуан: Едва ли, просто е очевидно.
Свенливеца: Не трябва да омаловажаваш комплимент. Така показваш несигурност.
Донжуан: (скъсвам се от смях) Стига бе, вече си на ниво джедай! (Една латино-девойка влиза в бара) Хммм, хайде да подложим уменията ти на изпитание.
Свенливеца: Амиии, може би друг път.
Донжуан: Хайде, бе. Не бъди такъв женчо!
Свенливеца: И без това трябва да се прибирам, става късно.
Донжуан: Да му се не види, толкова си близо, а даже не го забелязваш.
Свенливеца: Хаха. Ще има и други възможности.
Донжуан: Говориш като истински мухльо.
Свенливеца: Шибай се, пич! Утре съм на работа!
Донжуан: Ще отнеме по-малко от 5 минути... Айде бе, приказките ще са от мен
Свенливеца: Наистина трябва да тръгвам
Донжуан: Добре де, друг път, свенльо...
Свенливеца излиза, оставяйки ме да си допивам бирата сам. Може и да понаучи нещичко, но си остава страхопъзльо. Поне пробвах!
Този материал го имаме, благодарение на: asfr , само редакцията и синхронизацията с оригиналът е моя.