ОМС 16: Съблазняване на добро момиче

Още в началото отбелязах – за нищо в този живот няма само един-единствен подход. Човек се учи само от проби и непрестанни грешки. Най-големият ми проблем в началото беше, че бях абсолютен страхливец. Но научих малко C&F и прекалих с компенсирането на добротата ми. От единия стигнах до другия край и станах г-н Гадняр. Не че не вършеше работа, но главно за момичета по партита и свалки за по една нощ, а това ми омръзваше толкова по-бързо, колкото по-лесно ставаше.

 

Почувствах, че нещо липсва от играта ми и точно тогава да поработя над студения си подход. Човече, в началото беше толкова трудно! Можех да приема да ме отрязват и разкарват, което впрочем не се случваше толкова често, колкото си мислех. Наистина неприятното усещане идваше от непрестанното прикриване на момичетата. Тъкмо почувствам, че нещата потръгват с някое красиво момиче, но колкото и да ? звъня, тя се прави, че не е там. Или дори още по-зле, да започнем да си правил планове и тя въобще да не ми обръща внимание. Хе, по онова време самочувствието ми пое бая удари. Но се научих да е адаптирам и си създадох добра стена около обиденото его. Спрях да възприемам отхвърлянето лично и светът започна да ми се струва съвсем друг.

 

 

Ето един от по-трудните случаи напоследък:

 

Имах ангажимент извън града. Оказа се, че всички места в автобуса са заети и се наложи да чакам няколко часа на гарата, отегчен до смърт. Реших да заседна в закусвалнята и да хапна нещо. Предадох багажа си на гардероба и си поръчах тапа и бира.

 

Облегнах се и заоглеждах наоколо, бавно и спокойно. Само стари хора и няколко тийнейджъра, и те озверели от скука. Сервитьорката ми донесе храната и точно когато привършвах, едно много хубаво момиче (8 по 10-балната система) влезе и си поръча кафе. Седна на масата си и изтърси багажа си, а аз наблюдавах прекрасната ? форма в отражението от презентационното ми куфарче.

 

Тя беше по-скоро сладка, отколкото кала, облечена нормално и много младолика. Изглеждаше на около 20. Исках да се пробвам, но старите мисли се завърнаха. „Ами ако се изложа? Не мога да измисля какво да кажа! Егаси загубеняка съм!“ Изслушах си негативния диалог и с тази нагласа определено щях да се изложа. Оставих пари за сметката си и излязох, все още чувствайки се отпаднал заради провалената възможност. Тогава ми дойде вдъхновението.

 

Върнах се в закусвалнята и стоварих багажа си на празната седалка до нея, молейки я да го наглежда, докато отида до тоалетната. Тя се съгласи с усмивка аз отидох да пусна една вода. Върнах се и ? благодарих за услугата. След това тя ми благодари! Попитах я защо, а тя каза, че трябва да свърши същата работа – след което с намигане се изправи и отиде към тоалетните. Хехе, това момиче вече ми харесваше! Докато се отдалечаваше, огледах хубаво дупето ? и на ум го оцених с 9, защото определено беше много хубаво.

 

След като се върна, се заговорихме. Пита ме на къде съм се отправил и аз ? разказах за мъчението с билета и тя каза, че също е блокирана. Получи се много добре – сега имахме достатъчно време да се опознаем. Говорихме за местата, до които сме пътували, и се оказа, че тя е фотографка. Накарах я да ми опише всички красиви малки градчета и селца, през които е минала. Беше интересно, защото колкото повече я изнудвах за подробности, толкова повече се увличаше в историята си, сякаш беше в транс. Надали съм казал повече от две думи през цялото време, просто стоях и поемах вибрациите ? от време на време пусках по едно „уау“ и „звучи невероятно“, а тя наистина имаше интересни истории за разказване. Признах и, че се възхищавам на приключенския и дух.

 

Обикновено се опитвам да я ангажирам с интензивен разговор, но вместо това оставих диалога доста едностранен, докато се поинтересува от мен. И аз си изпях песента, че съм луд с мисия да разгледа целия свят, да прави музика и да се среща с нови хора. Тя искаше да научи повече и аз ? разказах някои неща за себе си, без да навлизам в подробности.

 

Започнах да и говоря как наистина харесвам пътуванията и си търся богата и красива екскурзоводка да се омъжи за мен, за да захвърля всичко и да не работя повече. Тя се засмя, а аз и казах, че съм сериозен. Попитах я дали би се омъжила за мен и в отговор тя се изкикоти (добър знак). Аз продължих „Хайде, ще бъде страхотно, след 50 години ще разказваме на внуците ни как сме се запознали на самотна гара и сме се влюбили непоправимо“. Тя се усмихна малко предпазливо. Беше очевидно, че не е сигурна дали се шегувам, защото освен потайната усмивка, аз я гледах в очите и го казах по напълно сериозен начин. Преди да може да скалъпи отговор, аз превключих в оценителен режим: „Чакай малко. Всъщност може да размисля. Май не си богата (оглеждайки я отгоре до долу като стока за продан). Имаш ли други хубави страни освен сладкото лице? Можеш ли да готвиш? Да правиш масаж? Да работиш на две работи, за да мързелувам аз?“

 

Тя се засмя и захвана играта, казвайки по неин си детински начин, че не работи двойно за никого! Помислих няколко секунди и след това я попитах дали поне може да готви и масажира. Тя отговори отрицателно и на това и аз ни разведох на секундата, казвайки, че между нас няма да се получи нищо. Тя отговори, че не мога да ни развеждам, защото никога не сме били женени. Казах: „Извънбрачен шибой? Какво биха казали внуците ни?“ Те се пречупи. Продължих, че изглежда добро момиче и ако се научи поне да готви или масажира, пак ще премисля. Тя се включи и каза, че веднага след като се върне от ваканцията ще се запише в най-доброто училище за готвачи. Забавно!

 

Вече трябваше да се качваме по автобусите. Извадих химикалка и лист я помолих да запише телефона си. Тя го направи заедно с името си най-отдолу. Супер! Получих си двете целувки по бузите и поех по щастливия си път. Минаха няколко седмици и аз съвсем забравих за това момиче, защото я бях възприел само като тренировка. Но когато разчиствах апартамента си и намерих номера ?, си казах „Какво пък, по дяволите, ще и се обадя да си поговорим.“

 

 

И ? затворих. Изчаках една минута и ? звъннах пак.

 

 

Звъни ми звънеца на входната врата.

 

 

Отварям и виждам двама приятели, дошли да ме извеждат на вечеря.

 

 

И отново затворих, преди да може да каже нещо. (Мразя измъчени сбогувания.)

 

 

Обадих и се в събота и се уговорихме за неделя след обяд. Телефонният разговор беше 2 минути, без ефектни трикове, само стандартни приказки. Следващият ден се облякох съвсем обикновено – дънки, маратонки и пуловер с готина рисунка. Току-що се бях подстригал, така че все пак изглеждах примамливо. Денят беше като за D&G – пръснах се няколко пъти и излетях навън.

 

Срещнахме се в един страхотен ресторант. Обичам мястото, защото е хем прилично, хем дяволски евтино. Тя пристигна в много зюмбюл вид и си прекарахме чудесно. Нямаше никакво докосване, което по принцип е необичайно за мен, но сигналите ? показваха, че все още не е готова. Исках поне малко да се чуди за намеренията ми. Мотаех се с нея като с някой от най-близките ми другарчета. Говорихме си за всичко – от картинг до фотография.

 

Казах й, че харесвам гласа й!. Тя се изчерви. Казах, да не се срамува, че е много мушкато и че искам да я запиша за някоя моя песен. Че ще запишем албум и ще тръгнем на турне. Ще станем известни! Суперзвезди! Карах я да се смее поне 20 минути.

 

Тя беше донесла да видя нейни снимки. Имаше някои главозамайващи, наистина бях впечатлен. Казах, че е много талантлива и писках да запазя няколко за себе си. Тя се зарадва много, и въпреки че това били оригиналите, ми позволи да си избера 5. Избрах си и гледайки ги известно време, казах „Може и да не можеш да готвиш и да правиш масажи, но си истински творец и много се радвам, че се запознахме“. Тя се изчерви и благодари – оттам нататък знаех, че съм в играта.

 

След вечеря си взехме сладолед и тръгнахме на разходка. Беше студеничко и аз я прихванах около кръста – тя не се възпротиви, затова я приближих към мен и телата ни се докосваха, докато се шляехме бавно. Стигнахме до пейки и поседяхме в мълчание известно време. Попитах я дали иска от моя шоколад. Тя се съгласи, аз задържах по продължително очи на нея, отхапах малко парче и се приближих много бавно към нея за шоколадова целувка. Хареса й, и тя направи същото.

 

Прекарахме известно време, но нещо в цялата история не беше на място. Нито един път през цялото време тя не ме докосна. Наистина – нито веднъж! Беше много странно, аз я прегръщах, а тя стоеше като увиснала в ръцете ми. Предположих, че няма опит в незабравка или правя нещо много грешно, но просто го пренебрегвах. Движехме се съм моята квартира, когато тя каза, че трябва да започва работа рано на следващата сутрин. Гадост. Знаех, че не се налага наистина и просто си търси извинение, но постъпих учтиво и помогнах да си хване такси. Тя ме целуна още един път и изчезна в нощта.

 

Срещнахме се още два пъти, един път за кафе и още един път у нас. Но голяма разлика нямаше. Целувки, но по-нататък не пускаше. Бях започнал да се отегчавам, и затова по пътя към автобусната спирка просто започнах безочливо да я обарвам по задника и тя се обиди. Казах, че не мога да се въздържа, че дупето е толкова невероятно (споменах ли, че беше така?) и продължих. Тя се засмя, но после каза, че е сериозна и че трябва да спра. И аз станах сериозен и се извиних (пауза за реакция)... че има толкова красиво дупе! и пак я награбих. Тя пак се засмя и каза, че съм лошо, лошо момче. Спряхме, но бях сигурен, че иска още. Засега обаче, исках само да я дразня, така че я целунах набързо и изчезнах.

 

Имах още няколко занимания тази седмица, но всички бяха скууучни, а аз никак не съм толерантен към хора, които не могат да ме забавляват по някакъв начин, и логично усетих слаба форма на желание да се вида с моята малка нова суперзвезда. Отне голямо усилие на волята да не и се обадя през следващите няколко дена, но исках да и покажа, че прекарването с мен не трябва да приема за даденост и че само тя има толкова много възможности да бъде с мен. Обадих се следващия петък и тя беше много развълнувана от факта. Поканих я на танци и се срещнахме в клуба.

 

Диджеят беше много зле и аз реших да пийна малко повече, току виж музиката ми харесала повече. Не стана, но и не ме интересуваше толкова, защото бях превъзбуден и с нея си танцувахме страхотно. Пуснах в действие номера с докосването отстрани и тя ми го върна. Цялото това мъчение накара чувствата и да се надигнат и тя се опита да ме целуне на дансинга. Но аз сложих пръст на устните и казах „Ъ-ъ! Не още!“ Направо я подлудих. Понякога съм много дразнещ!

 

Партито не беше свършило, но не музиката въобще не ми допадаше и ? казах, че съм гладен и че можем да отидем на хапване наблизо. И тя беше гладна. Излязохме.

 

По пътя казах, че искам да спрем у нас, за да се преоблека с нещо чисто, защото съм се изпотил. Качихме се в моето свърталище и аз си смених ризата, освежих се в банята и се напръсках с малко парфюм. Накарах я да ме помирише, защото преди съм намирисвал на цигари. Тя каза, че ухая добре и тогава аз обгърнах ръце около нея и направих продължителен контакт с очи. Тогава я целунах за първи път тази вечер.

 

С тази целувка паднаха всички задръжки. Погалих я по шията и прокарах пръсти пред косата ?. Нежно я целувах по шията, за да може да почувства горещия ми дъх. Спуснах ръцете си надолу с леки масажиращи движения, постоянно отпускайки напрегнатите и точки. Целунах я и от другата страна на шията, за да не се чувства тя пренебрегната. тя беше като в транс. Продължих да масажирам по-силно и я притиснах по-близо до мен, за да почувства възбудата ми. Дишането и се учести и оттук нататък нещата вървяха по инерция.

 

Ако сравните написаното по-горе с написаното за Купонджийката, ще забележите колко е голяма разликата в подхода. Забележете, че с това момиче съм далеч по мек и много по-игрив. Но след като минах и през двете връзки мога да кажа, че с доброто момиче прекарах много по-приятно, макар че купонджийката изглеждаше много по-наточена. Доброто момиче имаше много по-силно изразена личност, а и се оказа много по-добра в леглото. Много по-услужлива и с желание да угажда. А и фактът, че съм хвърлил повече усилия, ме накара да я оценя по-високо. С нея все още се виждаме като приятели и дори бих я направил моя единствена, но тя ще се мести във Франция. Така да е (въздишка), c‘est la vie!