Още от малък желанието ми да мога да съм магнит за жени беше огромно, точно защото не бях.. магнит. Прекарал съм доста години в какво ли не. Най-първата стъпка от развитието ми беше ДЖ Билията. Мислих си, че съм открил Свещения Граал. Препрочитал съм Библията няколко пъти. Бях си я сложил на телефона и я четях в кенефа, четял съм я и докато съм бил навън. Изпитвал съм ненавист към жените. Съдил съм ги. Заканвал съм им се. Псувал съм ги - на живо и наум. Крещял съм, викал съм, чел съм безброй книги, статии, гледал съм предавания, гледал съм в ютуб, теглил съм от пиратбей, чел съм мистери в оригинал, нийл строс в оригинал, български и английски форуми съм изчитал, излизал съм, сарджил съм, повтарял съм фрази, спал съм с жени горе-долу всякакви - дебели, грозни, слаби, красиви, 3-ки, 9-ки 8-ци, 6-ци (десятки не познавам, не смятам, че съществуват). Видял съм малко, но смятам, че има още много какво да се види.
Знам, че това, което ще напиша няма да има коренно трансформиращ ефект за Вас, но ще е зрънце, което може да даде малко по-различна перспектива и ако помогне на някого, ще съм радостен.
Както Мастър ДЖ е споменавал някъде из Библията - целта на целия този труд не е само да се научиш как да сваляш жени, а как да бъдеш по-добър човек и да се доближаваш колкото се може повече до Мъжа. Един от проблемите, обаче, във възприятието на цялата информация в Библията е, че за отрицателно време възприемаш огромни количества информация, които дълбоко в логическия ти мозък придобиват смисъл, но теорията и практиката са две различни реалности. Всеки търси "универсален метод за съблазняване на жени". Няма такова нещо. Не съществува. Фикция. Фикция, която е направила доста самозванци богаташи експлоатирайки мъжкото отчаяние. Може би само по себе си почти всяко изречение и идея в книгите, статиите и живите уроци са верни и помагат, но най-големият враг на човечеството е забравен. Именно човешкото ЕГО.
1. ЕГО - това е може би най-сложното понятие. Затова и малко хора го разбират в истинските му мащаби. Разбирането на концепцията на егото е важна, защото ще имате представа какво имам предвид, когато използвам думата в различните ситуации. Малко цитати и примери:
1.1. Според интернет тълковен речник: "ср., само ед. Аз, собствената ми личност." Това, разбира се, обобщава идеята и дори вклинява идеята, че Азът и егото са едно цяло. Човекът е създал егото, но с практика може да се научи да го контролира, ако не да се избави от него.
1.2. В книга за невро-лингвистично програмиране го обясняват, като вътрешно състояние на ума. Общо взето всяка мисъл, която ви минава през ума, като външното състояние /освободеното от его/ състояние е, когато се вглеждате в детайлите на заобикалящата ви реалност без да МИСЛИТЕ, а само се взирате в детайлите на човека, с когото сте, дървото, което гледате и пр. заобикалящата ви реалност. Това са двете състояния. В момента, в който си помислите нещо се включва егото.
1.3 цитати малко:
- The ultimate aim of the ego is not to see something, but to be something.
- One may understand the cosmos, but never the ego; the self is more distant than any star.
- A guy is a lump like a doughnut. So, first you gotta get rid of all the stuff his mom did to him. And then you gotta get rid of all that macho crap that they pick up from beer commercials. And then there's my personal favorite, the male ego.
- Let's face it; God has a big ego problem. Why do we always have to worship him?
и малко от един български сайт:
"....той не е истинското му същество. Той не знае кой е той, той просто знае, какво мислят другите за него. И това е егото: размисъл, какво мислят другите. Ако никой не мисли, че е от някаква полза, никой не го оценява, никой не се усмихва, тогава пак се ражда его: болно его, тъжен, отхвърлен, като рана, чувство за малоценност, безполезно. Това също е егото. Това също е отражение...."
"...Егото е необходимо, то е една обществена потребност, то е социален продукт. Общество означава всичко, което е около вас - не вие, а всичко, което е около вас. Всичко минус вас - това е обществото. И всеки ви влияе. Вие ще отидете на училище и учителят ще Ви повлияе на това кой сте. Вие ще бъдете в приятелство с други деца и те ще повлияят кой сте. Малко по малко, всичко се добавя към егото, и всеки се опитва да го променят по такъв начин, че да не се превърнете в проблем за обществото.
Те не са свързнани с вас.
Те са свързани с обществото..."
"....Те не са загрижени, че трябва да осъзнаете себе си. Те са загрижени, вие да бъдете в ефективна част в механизма на обществото. Вие следва да се впишете в модела. Така те се опитват да ви дадат едно его, което се вписва с обществото. Те ви учат на морал. Моралът означава, да ви дадат его, което ще се впише в обществото. Ако сте неморални, винаги ще се несретник по един или друг начин. Ето защо ние поставяме престъпници в затворите - не защото те са направили нещо нередно, не защото пускането им в затвора, ще се подобрят, не. Те просто не се вписват. Те са размирника. Те имат някои видове его, на които обществото не одобрява. Ако обществото одобрява, всичко е добро.
Един човек убива някого - той е убиец.
И същия човек по време на война убива хиляди - той се превръща в голям герой. Обществото не е притеснявано от убийство, но убийството трябва да е дадено за обществото - тогава то е добро. Обществото не се интересува за морала.
Моралът означава само, че вие трябва да се вписвате с обществото.
Ако обществото е във война, тагава морала се променя.
Ако обществото е в мир, тогава има различен морал...."
1.4 Его психология: То-Аз-Свръхаз. Учи се в училище още. Какви неща се учат, докато си хептен малък бауш :Х
1.4.1.То - удоволствието и нагона, неосъзнатата част от съществуващата реалност - абсолютно алогичното желание постоянно да си го пъхаш в сливи, ануси и трахеи.
1.4.2 Аз-образът условно може да бъде разделен на две: личен и социален. И двата могат да бъдат допълнително разделени на по две - реален и идеален. Така се получават съответно: идеален личен Аз-образ (какъв иска да бъде индивида), реален личен Аз-образ (какъв е индивида според собствените му представи), идеален социален Аз-образ (как индивидът би искал да бъде възприеман от околните) и реален социален Аз-образ (представите на индивида за начина, по който другите го възприемат).
1.4.3. Свръх аз - според Фройд инстанция в човека, която представя възприети от семейството и обществото морални мотиви и контролира въздействащите върху съзнанието стремежи, произлизащи от сферата на нагоните.
Подобно е на пирамидата на А. Маслоу, където долните нива са То, средните клонят към азът и пр., макар и да има концепционални различия, идеята е подобна.
ЦЕЛ ЦЕЛ ЦЕЛ ЦЕЛ ЦЕЛ!
Нямам за цел да наливам още повече масло в новозапаления анархичен огън в претрупаните ви с провидение глави от прочетеното в Библията и форума. Пълното унищожаване на егото не е целта на темата, да не говорим, че е изключително трудно. Въпросът е в прозрението на истината и идентифициране на проблема. Когато разбереш, че собственото ти его те контролира, можеш да намалиш влиянието му над тебе, отчасти да го контролираш и да го канализираш. Какво общо има това със свалянето на жени ли? ВСИЧКО. Вътрешната хармония е генезисът на просперитета. Ако не можеш да се научиш да контролираш вътрешния си глас, да си в хармония със собствената си действителност, тогава къде си тръгнал? Проявленията на егото са ключът на жените към контрола над мъжа, над съзнанието и чувствата му. Оттам идва и страхът от прословутото "3-секундно правило". В момента, в който видиш момичето, което искаш да заговориш и егото не е достигнало до възприятието - това е моментът, в който най-лесно се заговаря. След това започва безкрайният вътрешен диалог, съмнения, колебания, значението на общественото мнение, внезапната ниска самооценка, обзема те вътрешна атака. Страхът от отхвърлянето е в пъти по-болезнен от самото отхвърляне. Проекции на егото. Страхът е проекция на егото. Той не съществува. Нашият ум, контролиран от егото ни го създава. Сами слагаме несъществуващи трудности, лишени от абсолютно всякаква логика. Логиката ти казва - ти си един незначителен човек, от около още 7 милиарда други на тази планета. Преди тебе е имало милиарди, след тебе ще има също. За Вселената ти си това, което е една песъчинка от плажа на Слънчев бряг спрямо Галактиката, в която живеем и то умножено по много. Животът ти е тук, сега, не е бил вчера и ония ден, не е и утре. Той е сега, в момента, малко по малко свършва. Не знаеш какво има след смъртта, но шансовете това да е рай с девственици не е в твоя полза. И ти оставяш егото ти да те спре да заговориш горе-долу-ставащата мацка, която седи пред тебе? Отдаваш значение на това какво тя ще си помисли за тебе, въпреки че е доста вероятно повече да не я видиш? А дори и да я видиш, какво? Пука ли ти? Нали си много отворен и "мене от никого и нищо не ми дреме", дали? Сигурен ли си? Я си помисли отново, мършо. Логиката.. перфектна, идеална, разбираема. Който не е съгласен да хвърли първия камък. После идва егото, убивайки гореизложената логика. Какво ли ще си помисли тя? Заговори я, бе, тъпак! Слаб си.. не, обърна се. Не ме гледа. Може само нарочно да си пуска пипалата и да търси внимание.. знам ги аз боклуците! Търсят внимание. Аз ли да й го дам?! Даже не е толкова хубава. Бих й го дал... но не. Аз съм много тежък. Чакай да си кръстосам краката.. и нека ми гледа десния профил, като се обърне. Десният е по-добър. Даже какво да се занимавам.. аз съм велик, мене трябва да ме заговарят. Сега ще се смеем с приятелите гръмогласно да ни обърне внимание тая.. да види колко сме готини, а те кви са мърши скучни. Има ли смисъл от всичко това? Така изказани мислите, погледнати от осъдителното око на наблюдателя са изключително смешни, плоски, кухи, НО са реални. Това са реалните мисли, които се въртят в празните ни глави. Някой да е решил да хвърля камък? Едва ли.. Всеки знае и че да те отреже мацка, която си апроучнал е много по-лесно преживимо от страха от самия апроуч. Радваш се за топките, които си имал. Доволен си от опита. Обичаш се в този момент, но следващия път, знаейки всичката тази информация несъществуващото препятствие седи отново пред тебе. Поглеждаш ситуацията със строгото око на логиката и изпадаш в интелектуална бездна. Ставаш безсилен пред нея. Тя те контролира, въпреки че не искаш, въпреки че логически съзнаваш парадоксалната й безсмисленост. И отново те е страх, и отново главата ти е пълна с ненужен диалог, с имагинерно препятствие към изящната ти цел. И се отчайваш от това какъв глупак си, защото не можеш да превъзмогнеш съзнателната си слабост. А нали всяка една идентифицирана слабост вече спира да бъде такава? Да, ама не. Ето я. Има я. А това, което ще ти лотос майката тотално знаеш ли кое е? Че повечето ти приятели реално биха те уважавали за смелостта да заговориш някоя, без значение дали ще ти върже или не. Ще те уважават, защото ще виждат в тебе качество, което биха искали да притежават те самите. И ТИ ПАК НЕ ОТИВАШ, ПУТКО! Какво?! Обиди се, че те нарекох путка ли? Извинявай мойто момченце, че ти нараних чувствата. Стой си на сигурно вкъщи, докато го слагам в устата на най-добрата ти приятелка, която познавам от една седмица, а ти искаш да ч**аш вече 3-та година. Всяка една чекия, която си си набил под душа, всяка една представа, която си имал с нея, аз съм имал в реалност. Масовото убийство е било скрито в храносмилателната й система, а не в тъжното ти клеясало канализационно гробище. Какъв е този?! Провокира ме. Иска да ме смачка. Не, не, иска да ме провокира, за да докаже тезата си и да го послушам! Или пък.. по-скоро се фука със стилът си на писане.. смешник. Не, не, много е прав човекът.. този скапан вътрешен глас, за който говореше.. чувам те, курво. Идентифицирах те. Усетих как се минзухар с мене. Те, са ти лютиче майката!
Не търсете проблемът в другите, проблемът е в самите вас. Проблемът е, че си мислите, че има проблем. Вие го създавате, чрез егото си. Проблем няма. Въпрос на осъзнаване. Не очаквам от никого да убие егото си. Аз не съм успял, а съм изчел количество книги/статии и пр. Въпросът е да осъзнавате, когато започне да ви контролира в подобни ситуации и да се опитате да го потиснете. Да се сетите за логиката, а не да се оставяте на матрицата да ви контролира. Напук на егото да се застъпвате за логиката и да сте в синхрон с настоящето. Егото пречи и в нормалното общуване, в залата за лекции, непрекъснатия безсмислен вътрешен диалог, който ни отцепва от настоящето, спираме да чуваме околните, да възприемаме информацията, която ни предоставят, започваме да съдим, да изпитваме несигурност, да се чудим как изглеждаме, какво трябва да правим утре, другия месец, другата година, да се комплексираме, да правим всичко друго, но не и да живеем СЕГА, В МОМЕНТА, вниманието от настоящето е отвлечено от мисъл, която мисъл почти винаги е безсмислена. Не казвам винаги, защото кой съм аз да давам такива дефиниции за нещо, което не разбирам. Практиката на всеки от нас показва, обаче, че това пречи. Най-вече пречи и когато сме в социална среда. Много повече можеш да научиш за човека срещу тебе, ако го слушаш и наблюдаваш жестовете му, емоциите му, държанието му, а не да се опитваш да го анализираш. Всеки един анализ е съдене и поставяне на отсрещния в рамка, за която е доста вероятно да е грешна и това, съответно, ти отнема вниманието от човека. Най-важното е спокойствието и вътрешния мир. Оттам нататък всичко се нарежда.
Преписвам дословно упражнение от книга за невролингвистично програмиране. Целта на занятието е превключването между вътрешното състояние и външното. Упражнението помага да се идентифицират двете състояния, съответно по-лесно да се контролират.
ПЪРВО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ОТВОРЕНО СЪСТОЯНИЕ:
1. Излезте на кратка разходка за десетина минути.
2. Открийте колкото се може повече от изброените по-долу неща.
- цвете
- цвят: оранжев, пурпурен, жълт
- триъгълник, квадрат, кръг
- сграда с необичайна форма
- нещо от мека, копринена тъкан
- нещо от груба тъкан
- птича песен
- вятър, свирещ в дърветата
- звук от играещи и смеещи се деца
3. Съставете си собствен списък. Дори можете да се впуснете в издирване на съкровища, търсейки много специфични образци (черен камък, монета) които да отнесете с вас.
4. Повтаряйте това упражнение всеки ден, докато стане естествено. Когато излизате на разходка, гледайте и слушайте света около вас.
ВТОРО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ОТВОРЕНО СЪСТОЯНИЕ:
1. Престорете се на марсианец или на друго извънземно. Имате нещо като два електрически ключа: ВЪТРЕ и НАВЪН. Когато е включен вътре, имате достъп само до вътрешна информация и преживявания. Когато е включен НАВЪН, имате достъп само до външна информация и преживявания.
2. Ключовете се намират от двете страни на главата ви при слепоочията. Лявото контролира ВЪТРЕ, а дясното контролира НАВЪН.
3. Докоснете лявото си слепоочие и се разходете из стаята. Помнете, че долавяте само вътрешни преживявания: чувства, образи, мисли, звуци, думи, които си казвате на себе си. Обиколете стаята няколко пъти.
4. Сега докоснете дясното си слепоочие и повторете упражнението, разхождайки се из стаята. Този път долавяте само външни преживявания: цветовете и формите на прозорците, температурата, полъх във въздуха, звуците около вас. Обиколете стаята няколко пъти.
5. След като овладеете всеки "ключ", започнете да превключвате между двата режима: от вътрешен на външен и обратното. Усвоете упражнението дотолкова, че леко докосване мигновено да ви прехвърля от света на едните изживявания в света на другите.
6. Целта ви е да имате пълен контрол върху способността да преминавате от затворено в отворено състояние и тя да е на ваше разположение по всяко време.
Това беше от мене, засега. 
Ако имате желание, в бъдеще може да напиша и нещо друго.
едит: Ако може да бъде променено името на темата на: ТЕМА 1: ЕГО
