Първо искам да поздравя читателите на този форум. Прегледах няколко теми - има добри попадения. Преди около 4-5 години и аз бях редовен посетител на форума и оттогава не съм влизал. Преди няколко месеце се опитах да вляза, но не успях, явно форумът беше спрян поради неизсвестни за мен причини. Нещата изглеждат доста западнали в сравнение, с това което помня, че бяха, но се надявам нещата да живнат и да видя любимия ми форум такъв какъвто съм свикнал.
Спомням си тогава, бях ученик още, неграмотен, открих форум и се зачетох в Библията. От този момент нещата се промениха значително за мен. Също така искам да отбележа, че с Библията ще свалите някое друго гадже, но преди всичко Библията е начин на живот, научава те как да се бориш, да отстояваш себе си, да се изградиш като човек. След като прочетох Библията преминах през множество етапи на развитие, теории и движения.. Библията е тази първа хапка, която отваря апетита за още знания и осъзнавах тези неща непосредствено след прочитането й. Жените са хубаво нещо, катализатор на емоции въртящи се в центрофугата на любовта и драмата.
Стига философия, време е за моята история.
Няма да се впускам в детайли, да се надявам, че емоционалността ми няма да повлияе на истиннистта и фактите ще бъдат представени, такива каквито са. Всичко започна преди 4 г., влюбих се лошо, безнадеждно, за момент бях отписал момичето, защото ставаха все разни неща. Бях отчаян в един момент, тогава всичко ми се стори, че отиде по дяволите. Имаше моменти, в който признавам се държах къто АФЦ, но в крайна сметка се преборих за момичето. Вече сме близо 4 г. заедно, нещата през първите две години вървяха перфекто. Но с течението на времето се отдалечихме, наложи ми се да замина за чужбина и винаги връзката ни е била от разстояние, тя започна да живее в друг град - нов живот. И така днес водя 4 г. си връзка с момичето, в което винаги съм искал да бъда, но нещата не се развиват по начина, по които аз искам, не знам дали това е правилният начин, но все пак. В една връзка нещата сякаш са на етапи, понякога си силен и нещата зависят от теб, а понякога не. Аз съм в ролята на слабия, нещата не зависят от мен, на нея някак си не и пука от моето мнение, ставаме си скучни, дразним се за глупости, караме се често. Признавам, че съм ревнив, имам доста житейски проблеми и съм изнервен, а и тя си има своите проблеми сме разделени през повечето време. Опитвам се да превъзмогна ревността си, защото има доста момчета около нея, а преди не беше така, нещо ново, с което ми е трудно да свикна. Наскоро разбрах, че си е харесала някакво друго момче, но даже не били говорили, не станало нищо, извини ми се - не зависело от нея, всичко отмина впоследствие. Разстоянието ни изнервя, но ни е хубаво като сме заедно, нищо друго няма значение тогава, мисля че се обичаме. Но въпреки всичко, нещата не са както преди, не е същото..
Има ли някой с подобен опит?
Въпросът ми е как да си върна ролята на силния във връзката и да разпаля старата искра?
Благодаря, предварително!
А относно въпроса дали е добре за мен, че съм тук, всъщност вече нямам полза от форума, но не ми пречи да влизам от време на време и да напиша по някое мнение. Повечето се регистрират тук, научават разни неща, провървява им няколко пъти и вече си мислят, че са станали големите съблазнители и спират да влизат в форума, докато не ги сполетят нови проблеми. А относно мацката, реши сам какво ще правиш, но не си разваляй личния живот заради нея, след време може да съжаляваш много. 