Относно опита ми за промяна. Пиедестала и това кой точно е наградата.

Повечето ми приятели, даже тези които имат повече опит и са вече на години са си вглъбили че жената е тази която избира. След като изчетох библията няколко пъти се опитах да повярвам в това което пише и да го превърна в личен мироглед но въпреки това гневно продължавам да бъда озадачаван.
     Минаха близо 3 месеца но все още не мога да елиминирам пиедестала и колкото и да си повтарям че момичето отсреща просто е имало късмет да попадне на добри гени не мога да третирам всички еднакво. Все едно подсазнанието ми не може да го приеме. Като цяло ми е трудно да водя интересен разговор с непознати и хора които познавам от преди. Заливам ги предимно с въпроси все едно им правя интервю и разговорите приключва най-често между 2-5 мин. в случеи че ги подтикна да говорят. Докато говоря не ми идва на ум нищо от това което съм чел тук. Просто умът ми е зает с това да се стреми да презентира идеи за следващото изречение. Като цяло ми е трудно да вкарам повечето осъзнати тук неща в практиката защото не ми изникват докато практикувам. По отношение на жените като че ли колкото е по-красива толкова по-бързо се изчерпвам и достигам неловко мълчание. Започнах да излизам повече стемеики се да придобивам повече социални преживявания. Ходих 7-8 пъти на дискотека като подготовката ми преди нея беше да се облека атрактивно. До толкова че когато се погледна в огледалото да мога да си кажа че се харесвам. В самата дискотека се стремях да танцувам да се осмихвам да се запознавам с нови хора включително и жени. По чудо 10-тина пъти (повечето от които пиян защото иначе не ми стиска) се опитах да съблазня момичета като ги поканя на танц или изрека нещо банално но отново и отново бях отрязан. Отрязваха ме даже тези които не приемах за чак толкова красиви и вярвах че съм нещо повече от тях. И именно тук идва въпроса как да повярвам че не жените са тези които избират след като ме режат отново и отново? Как да приема че аз съм наградата след като въпреки стремежа ми да не изглеждам нееди, да си вглъбявам умствени гимнастики и да демонстрирам мъжествено самочувствие вербално и не вербално , умерено без да преигравам и губя личността си продължават да не ме отразяват. 
      Започнах да чета ОМС но вече 3 седмици стоя забил на първата глава и по точно загпваряне на красиви жени и провеждане на интересен разговор. Някак си не съм достатъчно креативен за да проведа такъв. Чувството ми за хумор сякаш отсъства. 
      В началото статиите тук ме успокояваха и ме зареждаха с мъжествено самочувствие и желание за живот. Но поради факта че навън не постигам прогрес някак си отново започнах да се самосъжалявам докато съм сам със себе си вечер в къщи. Когато започвах преди 3 месеца си мислех че в процес на четене нещата навън лека полека ще се задвижат с малки крачни и много скоро ще започна да прогресирам но въпреки всичко някак си не ми се получава. Ще се радвам на критики и съвети как да продължа напред за да се задвижат малко от малко нещата защото стоейки тук в момента наистина се чувствам безсилен. 

Приятелю,

Като цяло - да, оправдание е от моя страна, но няма как да ти се отговори с един пост. Отговорите! по-скоро могат да бъдат извлечени от една продължителна дискусия.

Сега, сигурен съм - веднага ще се намерят хора, които да ти дадът 3-4 сентенции, няколко цитата и да сметнат, че са ти 'забили виртуалния шамар', но някак си, докато четох поста ти ми се стори, че не това е правилният подход.

Държа да разбереш още от началото, че нямам НИКАКВО намерение да те обиждам или упреквам. Да, може би ще звучи така на места, но това ще идва от факта, че ще се опитам да анализирам грешки, които аз смятам, че допускаш. Може да не съм прав, но имам като цел да се опитам да ти помогна да видиш една малко по-различна гледна точка, която е възможно да ти е от полза.

Защо го казвам това - личи си, че си чел, че си помислил върху нещатата и това-дотук - хубаво. Но също така си личи, че нищичко не си разбрал. Е, разбира се - преувеличавам. Това което имам впредвид е (надявам се метафората да я разбереш правилно), видял си локвата, топнал си си ръчичките и си мислиш, че пипаш дъното. Да де, ама ето къде идва проблема - не е локва, а си е направо своеобразна Марианска Падина и дъното е бая далечко, няма как да се стигне, а за да слезеш по-надълбоко ти трябва специална екипировка или спокоино можеш да се самозатриеш.

Това го казвам съвсем сериозно и ще се опитам да поясня.

Да започна със самозатриването. Не за друго, а за да го махнем от списъка, защото така или иначе не е нито централна, нито кой-знае-колко интересна тема.

Ето - ти сам си казваш - пробвал си едно, две, три, пет, десет и не става. И ефекта какъв е - чувстваш се безсилен. Няма нужда, мисля, да филосовстваме защо това е кофти и до какво може да доведе - аз съм убеден, че ти ги разбираш тези неща добре.

Въпроса който ни късае пряко в случая е - как да се оправим с това, нали? Казах малко по-горе, че при гмуркането на дълбоко помага специалната екипировка. Същото е и с девойките, но хубавото е, че говоря за умствена нагласа, която по мои скромни сметки не струва нищо (да се чете - не е материална цената, която плащаш).

Тук е момента, да си призная, че ми е изключително трудно да продължа да пиша. Как, по дяволите, да ти предам нещо, което съм формулирал в главата си, преди всичко опитно и то в периода на последните 10тина години от живота ми, при положение, че още не съм му видял края (а най-вероятно и никога няма да го видя)?

На първо място - искам добре да ме разбереш, ама така, хубаво да ти улегне - не си 'построен' да губиш. Просто не си. Такова нещо като загуба, погром, провал няма. Край. Финито. Ди Енд. Осъзнаваш, че тези думи не съдържат никакъв смисъл и ги изтриваш от ежедневния си речник. Няма как да ти го докажа това. Не си спомням (а може би не знам) как съм си го доказал на самият себе си. Не го приемай на доверие - премисли го. Вярвам, че може би ще разбереш какво се опитвам да кажа.

На второ място - жени != успех. За не-програмистите '!=' значи 'не е еднакво', 'не е едно и също' или 'не е равно'. Ти си си ти, без значение дали довечера ще си легнеш с някоя или сам. В този ред на мисли - Пиадесталът няма нужда да го елиминираш - защо? - Няма Пиадестал. Просто така. Той НЕ съществува, никога не е съществувал и НИКОГА няма да съществува. За теб (и за мен и за още известно количество други хора). Всичкки хора на тази земя сме се родили така че да ходим на два крака, а не да ни носят на някакво пърче мрамор гравирано в древногръцки стил. Жените НЕ са изключение. Дори и най-красивите от тях си имат своите житеиски дилеми, плачат, изпитват страх и несигурност и т.н. Отклонявам се от темата - идеята на този параграф е, че жените не трябва да са фокуса на твоя живот. Ти правиш нещата, защото на теб ти харесва, а не с цел да ги заговаряш и прочие. Още примери - готово - отиваш на дискотека, за да си направиш кефа, да пиеш по едно с приятел, не за да свалиш някоя девойка и да спиш с нея. Правиш каквото правиш защото на теб ти доставя удоволствие.

Ами жените? Какво за тях? Ами просто е - те са навсякъде, ниски, високи, красиви или не - ти ще имаш възможност да ги заговаряш и сваляш, но не това ти е целта. Целта е да имаш своя собствена реалност - твой живот (подреден или не). Ти когато искаш ги каниш в него. Обратното е пагубно за теб, разбери ме. Да си строиш живота, така че още от началото да е предвидено място за жените в него. И после да търсиш как да запълниш тази вакантна позиция. Това на духовно ниво е равносилно на самоубииство.

Как да ти кажа... Светът е едно такова, странно място. От блатото не се излиза по групички. Излизаш сам. И когато вече не си затънал до шията в простотии, не си една смачкана и премазана развалина - тогава ставаш много ценен и искан обект. Преди всичко - ценин и искан от тези, които още не са изждрапали или дори не полагат усилич - не за друго, а за успеят на твой гръб. Но това е много-много-по-друга тема, която не и е мястото тук.

За сега - толкова. Всъщност, сещам се, преди време бях написал едно стихотворение на тази тема - може би ще ти (ви) хареса -

Бавно поглед вдигаш,замъглен и мътен,
а виждаш само силуети, сенки...
Единствено димът във въздуха е плътен.
Хората - огъващи пред вятъра се вейки,
алчно трупат се зад тебе. Тътен
съпровожда всяка малка крачка,
във посока никому известна. И безпътен
и без бог, а молиш се - твоята пътечка
да те извежда, нейде, от мъглата.

А тя се впива все по-хищно във душата -
лепкавите пипала на спомени, на болката забравена...
Кокалести пръсти дърпат те към нищетата,
към образ на една невинност, изоставена...
И за всяка стъпчица напред, все по-трудна
е борбата. Не със другите, а тази - вътре в теб,
където победата е пирова, войната - мудна,
защото бориш се със себе си от лед,
себе си - предал се, гледащ алчно другите,
и към мъглата... Не напред...

Като за последно - евала, че за 3 месеца си стигнал до тук. На мен ми отне може би около 2 години да стигна от нулата до твоето ниво. Стискай зъби и напред. Света се променя ежесекундно, преглъщай страха и приветствай промяната.

Поздрави,

Пламен

Сега се сетих за още две неща:

Първото е една фраза на Еди Мърфи от филма Ченгето от Бевърли Хилс 2 :

'Всеки скапан задник винаги си намира своето скапано оправдание.' Така хубаво съм си я набил в главата, че идея си нямаш. Разбирайте ме както решите.

И второто е -

Какво като ти е странно чувството за хумор? Моето също е странно. Като не им харесва - вратата знаят къде е. Това, разбира се, не значи, че не трябва да се опитваме. Но ултимативно - като не става, не става. По-добре да не стане сега, отколкото след 10 години като сте женени да ти натяква какъв си простак или как нямаш чувство за хумор и т.н.

Това са фактите - не всеки път става. Дори и най-добрите ги отрязват. Мен лично редновно ми казват 'Не'. Но интересното е, че от както спрях да им играя по свирката и да се притеснявам от 'Не'-то им, ми го казват значително по-рядко (което пак е доволно често, трябва да призная).

Хмм човешкият мозък е устроен така, че да може да приема всякакъв стереотип на мислене. Това за което си мислиш е въпрос на твоя фокус и винаги можеш да си промениш начина на мислене с едно щракване на пръстите. Антъни Робинс, един много известен американски life-coach (той се определя така, не като психолог или тем подобни, просто не знам как да го преведа, за да запази смисъла) има два бест-селъра на такава тема и е помогнал на много хора да подобрят начина си на живот като променят начина си на мислене. Аз съм чел само едната - Awaken the giant within, която беше препоръчана в една тема тук и съм я чел в интернет на английски,  доста е дълга - около  300,400 страници, обаче много ми хареса и мисля, че точно в твоя случай е подходяща. Ако имаш желание бързо ще я "превъртиш" и също така ще разбереш и как това което си написал "подсъзнанието ми не може да го приеме" се нарича limiting belief и как да се справиш с такива ограничаващи мисли. А ако не ти се чете в ютуб има доста клипчета от негови семинари, мисля че и от тях също можеш да разбереш доста от идеите му.

Според мен, всичко това - как не можеш да водиш интересен разговор, как нямаш какво да кажеш и това че те режат е резултат от напрежението под което се поставяш когато говориш с момичета ("не"-тата може и да са от алкохола, все пак никое момиче няма да хареса някой пиян, залян да я сваля, освен ако и тя не е много пияна. Така че без много алкохол, само 1,2 за отскок). Както каза и Пламен, трябва да заживееш в твоята собствена реалност, в която ти си господаря, а всички около теб са гости. Като се замислиш тези 2 очи през който виждаш света, ще са тези две и през който ще го виждаш до края на живота ти и защо трябва да приемаш глупостите на някоя тъпа п*тка или на някой друг, след като ти си НАЙ–ВАЖНИЯТ в твоята реалност.

Просто не се затруднявай да мислиш много за околните, а гледай да се съсредоточиш върху себе си и ТВОЯ свят.

Наистина ценя коментарите ви и се надявам след като се съсредоточа върху това което каза Пламен да изградя един по уравновесен характер. Stifler поради това че не знам английски но все пак това което каза за тази книга ме заинтригува можеш ли да ми кажеш дали може да я сваля от някъде в бг вариант безплатно или поне дали е една от тези двете за да си я закупя  . 

Потърсих из интернет обаче не успях да намеря точно тази, но прочетох и резюмето на "Гигантски крачки" и пише, че е базирана на методите от тази която ти предложих. Сигурно ще свърши работа, така че успех.

Съгласен съм с останалите коментари!