В какво се корени проблема и как да го коригирам ?

Здравейте. 
Винаги съм имал проблем със самочувствието си и в следствие със сприателяването. 
Исках да се променя и започнах да попивам информация по въпроса. Изчетох Библията с цел да се превърна в по социална личност. 
От скоро съм студент в нова среда и се старая да се социализирам. От самото начало отидох с нагласата да гледам хората в очите, да показвам че не съм напрегнат в непозната компания да съм контактен и прочие, защото бях наясно, че както започнат нещата така и ще продължат. 
Но проблема е че винаги сам бил фактолог. Водя лаконични целенасочени диалози. Трудно подхождам в диалог в които липсва въпрос. 
В първите дни след попадането ми в новата среда всичко беше наред теи като всеки комуникираше най-често чрез въпроси с цел да се опознаем. След това обаче забелязах как хората започнаха да си говорят за случайни неща. Да си разказват истории и прочие. 
Именно в това не ми е силата. Забелязах и как тези безцелни разговори никога не са насочени към мен. Неявно подусештат че зад опита за изграждане на фасада все още стои срамежлив човек. Как да се науча да говоря с хората просто колкото да си отварям устата както правят останалите с цел да се социализирам по-бързо преди да се сформират групички в които не присъствам? Не желая да се превърна в аутсаидер. Искам да излизам да попадам сред нови хора, да копунясвам а никои не ме кани. Зачеквам темата и хората се дърпат. 
Как да привикна да пускам лафове? Да флиртувам. Приятелите ми казват неща от рода на "просто говори!" , "не мисли толкова какво казваш!" , "пускай маитапи" и прочие. Но като че ли когато сам в компания не че ме е срам да се изразя, просто сякаш не ми идва нищичко на ум. Все едно не съм живял. А дори да ми доиде нещичко хората просто ме изслушват и отговарят лаконично или не коментират. 
Явно вече съм на зад в ранга на състудентската ми група. Можеби е късно да се издигна. Как да го прескоча ?
Ако е необходимо бих чел и литература по въпроса но на бг. Наистина е важно за мен да го постигна. Искам да се превърна в екстровертна личност.

Ще се опитам да ти дам насоки, да помогна евентуално, но с уговорката, че аз малко или много съм го нямал този проблем да не мога да завържа приятелства, или да го наречем познанства. Особено от момента в който попаднах в нова среда и нов град - разбирай гимназията и университета. 

Но аз просто винаги съм си бил такъв човек, не задължително екстровертен, особено преди десетина-дванадесет години. 

Но мога да кажа, че в сприятеляването се оправям повече от добре, хората като цяло ме мислят за точен пич, за интелигентен човек, за интересен човек около който е приятно да си, поне предполагам. Това мисля че се дължи на няколко неща - първо на характера ми, второ - на чувството ми за хумор, трето - на това, което мисля за себе си, и четвърто - на начина, по който комуникирам с околните. Защо ти казвам това? Защото предполагам можеш да се замислиш тези твои черти какво казват за теб. 

Няколко неща, които със сигурност знам, че ми помогнаха и поне за мен са полезни при общуването с хора - общите интереси, това да си държиш на мнението, но прави разлика между това да държиш на твоето мнение и да можеш да изслушаш мнението на другия( тъй като има хора, които си мислят, че тяхното мнението е единственото - не допускай грешката да си инат и арогантен) да казваш нещо, когато имаш какво да кажеш и да не се опитваш да си особено разговорлив по теми, от които си нямаш представа. 

Бъди себе си. И освен ако не си простак - не се превръщай в такъв. 

Аз например се интересувам от неща като футбол( футболни отбори, мачове, етц), билярд и белот. Защо ти казвам това? Защото доста кадърни и интересни хора се интересуват от тези неща, почти всички честно казано. Това са неща, които, за които човек може да си говори и прави, докато просто се размотавате. Ако вече се интересуваш от тези неща и са ти интересни, можеш да ги ползваш да улесниш комуникацията ти с хората. 

От друга страна - не се чувствай странно за това, че не се интересуваш от теми, от коио другите може би се интересуват. Някои освен от футбол, билярд и белот, се интересуват и от автомобили и телефони. За мен автомобила е средсво да стигнеш от точка A то точка B, докато телефона е средство за обаждане и евентуално слушане на музика( аз съм от поколението, което първоначално ползваше телефоните без хиляди функции, така че). На мен принципно не ми пука че не разбирам коя кола кой модел е и кой телефон какво представлява точно като характеристики, само като му чуя името, защото когато някой ми каже Audi 8( произволен номер, не знам дали съществува такъв модел) или Samsung 5115( пак произволен номер, не знам дали съществува такъв модел), просто му казвам "Пич, не разбирам за какво ми говориш, поясни или обясни" и т.н. Не ме е срам от това, че не съм запознат със всяка тема, просто защото има неща, което не са ми интересни чак в такива детайли. Самолетите са за летене, колите за возене, телефоните за обаждания и евентуално музика. Ако някой иска да си говорим за телефони няма да му се скарам, но ще му кажа още в началото, че това не е тема, която ме интересува особено много и ако иска да си говорим за нея, той ще трябва да е по-разговорливия и да не очаква от мен да знам неща, за които не ми пука. 

Това е добра нагласа.

И в случая на казвам, че човек не е добре да е запознат с много неща, дори напротив, но когато нещо не ми е интересно или не го намирам за полезно, защо да се занимавам да отделям време да навлизам в детайли в него? Ако на някой друг му е интересно - ок. Ако смятам интереса му са глупав, ще си замълча, ще му намекна за мнението си или направо ще му кажа какво мисля, но не бих се чувствал странно, защото не се интересувам от това как работят двигателите с вътрешно горене или какви са основните стъпки в балета.

Сега да се върнем малко по-назад. Както казах - аз съм човек, който уважава собственото си мнението, разчита на него. Но в същото време съм човек, който е готов да изслуша чуждото мнение, стараейки се да не прекъсва човека отсреща. И съм човек, който е окей с нещата, които ме интересуват в живота, без да се чувствам странно от това, че другите хора може да имат интереси различни от моите. Това ми позволява да се наслаждавам на нещата, които харесвам и обичам, и същевременно да мога да вляза в разговор, или просто да си седя на стола и да си пия кафето, докато хората около мен си говорят за неща, за които не ми пука или не са ми интересни. Те ме познават и знаят, че ако нещо ми стане интересно или имам какво да коментирам, ще се намеся, ще попитам или ще кажа нещо по темата. Ако не - просто да не ме занимават с неща, които не са ми интересни или за които в момента не ми се говори. 

Разбираш ли защо е важно това? Защото мога да си спя по време на целия разговор и хората няма да го намерят за странно, грубо, невъзпитано или интровертно. Те знаят, че в момента разговора им не ми е интересен, но нямам нищо против да си бърборят докато аз ги слушам отстрани или си мисля или се занимавам с мои си неща. Съответно аз им съм окей, когато някой мой разговор с друг човек не им е интересен и те минат на режим изчакване да свършим с нашите неща.

Защо ти казвам това? Защото е важно да разбереш, че независимо от това дали говориш или не, ти можеш да участваш в разговора и просто като слушаш отстрани, или даже като не слушаш. Стига ти да си окей с това, да го намираш за нормално. Но трябва да си окей и когато другите хора го правят. 

И трябва да ти е достатъчно комфортно, когато си сам със себе си, сам със мислите ти. Не можеш да бъдеш завършен човек, когато общуваш с други хора, ако не си завършен човек, когато си сам със себе си. С други думи - не може да ти забавно и интересно с други хора, ако не ти забавно и интересно когато си сам със себе си. Просто когато човек се чувства комфортно с това да бъде сам със себе си, той се научава да е наясно със своето аз, своите чувства, мисли и т.н. И е много по-лесно да общуваш с хора, ако можеш да общуваш със себе си. Много по-лесно е да си част от компания, когато и самият ти си си самодостатъчен.

Освен това такъв тип нагласа ще ти помогне да си по-самоуверен, по-уверен във себе си и така ще можеш да изразяваш по-лесно себе си, когато си с хора извен семейството ти.

Другото което е - не е задължително да си приятел със всички. Разбира се, хубаво е да поддържаш добри отношения с колегите си, даже с тези, които те дразнят като характер( като характер, но не и ако наистина се опитват да те дразнят - тогава им теглиш една майна или ги игнорираш както би игнорирал кал под обувките ти). Така че поддържай добри отношенията с хората, с които можеш, но пък не се натягай, просто се дръж готино с всички с който контактуваш, но не търси специално вниманието им.

Когато аз бях първа година в университета, не помня точно как се развиха нещата, но в края на краищата накрая се разделихме на две големи групи и няколко малки. Разбираш ли - всички ходехме на кафе заедно в началото. Обаче 20-30 човека като се извозват с коли до кафето всеки ден, рано или късно се образуват по-малки групички, на база на пол, интереси, това доколко добре се разбираш с различните хора. И накрая от голямата група хора останаха две големи групи и няколко малки и за това си имаше логични причини, най-важната от които беше, че е трудно всеки път да се организирате толкова много хора едновременно и че рано или късно нещата стигат до "ама на мен ми се прави това и ми се ходи там, а не ми се прави това и не ми се ходи там". Това са нормални неща и когато този момент дойде е добре да си имаш идея ти от коя страна на барикадата си. Не мога да ти кажа как да си избираш приятелите, предполагам просто ще усетиш с кои си пасваш най-добре. Придържай се към тях, уважавайте си, помагайте си, прекарвайте си добре. За това става въпрос в колежа, както и за много други работи, но е важно да прекарваш добре с приятелите си. 

Да продължим историята - в нашата група, която беше една от двете големи групи, бяхме доста готини хора, момчета и момичета. Бих ти казал, че аз бях лидера, но ще те излъжа, както и ще те излъжа ако ти кажа, че имаше някой обособен лидер. Просто бяхме няколко, даже повече от няколко, готини пича, които поемаха инициативата за групите дейности и още няколко готини човека, които също даваха предложения от време на време, но като цяло се съгласяваха с нашите предложения. Пак нещо съвсем нормално, просто някои хора не се чувстват комфортно да водят групата, по-комфортно им е просто да прекарват готино времето си с нея и хората в нея, където се окаже че отиде групата в дадения момент. 

Казвам ти горните неща, за да разбереш, че това в курса да се обособят малки и големи групи и нещо съвсем нормално и даже задължително. Няма лошо, когато всички в курса прекарвате времето си заедно, но е трудно това да става през цялото време. За това и хората се разделят на компании, с които прекарват времето си в университета. 

Второто е, че не задължително да се бориш да си на върха на социалната динамика. Защото понякога няма връх, а е по-скоро хълмче, на което стоят няколко човека, които са близки приятели и уважават мнението си и прекарват супер времето си заедно, във и извън университета. 

Така че не и е толкова важно да си някъде на върха на социалната стълбичка, а по-скоро да си намериш приятели, с които да ти е интересно, приятно и забавно да бъдеш. 

И пак повтарям - бъди уверен в себе си. Бъде себе си. 

Никой няма да ти даде медал ако се опитваш да се правиш на човек, който не си, само за да угодиш на разни непознати хора и се опитваш да ги подкупиш да ти станат приятели. Защото да се опитваш да бъдеш човек, който не си, е точно това - опит чрез поведението ти да дадеш на хората това, което те искат, или това, което ти мислиш, че те искат, в замяна на приятелството им.

Съветвам те да не го правиш. 

Вместо това, ако в момента не знаеш как да държиш на себе си, научи се как да държиш на себе си и остави нещата да се развият естествено.

И факта е, че е най-добре да се сприятелиш с хора, със сходни на твоите интересни и занимания, тъй като те са хората, с които ще можеш след това да общуваш и да си прекарваш времето по интересен и приятен начин. 

Можеш да ти кажа още много неща, тъй като това горе са съвсем базисни неща, но другите биха включвали да ти обяснявам какво правя аз, а аз определено не искам да има хора, които правят същите неща като мен. Харесвам уникалността ми, гордея се с нея. И това е съвета, който мога да ти дам - харесвай и се гордей с уникалността ти.

Иначе съм чувал хората да споменават една книга, макар да не съм сигурен дали е по същия въпрос, но заглавието й поне подсказва, че е, не съм я чел, така че не мога да ти дам мнение за нея, най-вероятно някои други съфорумници ще са я чели и ще я знаят, така че ако някой от тях прочете темата, би било добре да каже дали книгата е хубава и по темата. Самата книга е "Как да печелим приятели и да влияем на другите" от Дейл Карнеги. Давам ти линк към онлайн книжарница, където можеш да си я закупиш, макар да съм сигурен, че някъде по форума може да има линк за безплатна онлайн версия. 

Ето и Google търсене, мисля, че първия резултат е онлайн вариант на книгата, но не съм сигурен.

Поздрави!

Благодаря за изчерпателния коментар. Съветите ти наистина ще са ми от полза. Oсъзнавам че в деиствителност не се чувствам комфортно сам със себе си и сам не се уважавам. Някак си не мога да взема на сериозно нищо което съм постигнал и винаги ми се струва че околните са по цялостни личности. Явно в това се корени до голяма степен проблема. 

Имаш т.н. комплекс за малоценност.

Потърси квалифицирана психологична и психотерапевтична помощ.

Можеш да опиташ да преминаваш често своята зона на комфорт, това помага много.