Така, събудих се преди известно време, тъкмо си разбърквам кафенцето и след като прочетох няколко готини цитата от един от любимите ми писатели, ми се прииска да напиша готин пост, за който си мислех още преди няколко дни, пак след като четох цитати от този писател.
Но за да не ви е чак толкова лесно, малко бръщолевене от моя страна преди това.
Първо, както някои от вас знаят, съм фен на литературата, и не само. На различни типове литература, макар тук най-много да си говорим за литература относно себеразвиването. Аз лично от доста време съм фен на фентъзито, мислят че от времето когато излезе третият филм от "Властелинът на пръстените" - любимият ми филм между другото. Нали ви казах - ще има бръщолевене. Та както и да е, фен съм на фентъзи жанра. Но повече за това и защо смятам, че в важно за темата - после.
Да се върнем малко по-назад. Обичам литературата. Първо - защото и супер интересна. Второ - защото е супер интересна. Трето - защото е супер интересна. Мисля че схващате какво имам предвид. Но тя освен интересна, може да е и много полезна. Защото по принцип писателите се стремят да представят ситуация, проблем, дилема, конфликт. И чувствата на героите през това време. И техните мисли, действия, начините по които те решават да се справят с нещата. И ето тук е разликата - човек може да научи много неща, ако обръща внимание на нещата описани в книгите.
Освен това - цитатите. Онези, които ги размятат във ФБ. Те са много, много ценни. Или важни. Или и двете. Защо? Защото цитатите по принцип имат свойствата да са кратки, но същевременно да пораждат силни емоции и мисли в нас. А когато набуташ една идея в съзнанието на човек, той вече никога не е същия. Книгите и цитатите имат тази сила - да променят хората. Понякога човек се променя просто като прочете нещо. Друг път - когато търси съзнателно неща, които могат да го променят, след като ги прочете. Аз лично ви съветвам да разчитате и на двата подхода. Полезни са.
Сега нещо друго, което смятам за важно. Да прочетеш нещо велико не е достатъчно според мен. Трябва да си го запишеш. Когато попадна на нещо изключително полезно, в книга от художествената литература или от книгите са себеразвиване, или от видеота и аудиота пак свързани със себеразвиването, или дори от някой филм например, аз си ги записвам. Защо? Защото не мога постоянно да препрочитам всяка книга, която съм прочел през живота ви. Първо - изисква време, второ - така няма да ми остава време за други страхотни книги, нали?
Така че всичко което ми направи впечатление - като надъхващо, полезно, каращо те да мислиш от различна преспектива, караща те да се промениш, да помъдрееш ако щеше - си гио записвам. Защото когато е там записано, винаги мога да се върна към него. И само с едно четене да си върна емоциите и идеите, които съм имал, когато съм чел книгата, от която съм извадил дадения цитат. Или пък цитатите от ФБ и различни сайтове - ако нещо е много добро - записвам си го. Пак по същата логика.
При книгите за себеразвиване също, там даже се старая нещата да са по-подробно направени ако е необходимо, просто защото е важно да можеш да се върнеш към важната информация когато и ако ти потрябва.
Та така - моят съвет е - записвайте си важните неща, записвайте си готините неща. Мислене в преспектива, бъдете умни, хитри. Не разчитайте на "Абе това е готино. Ще го запомня и ще живея според този девиз". Ще го забравите. Но ако си го запишете - можете и да си го припомните.
Но стига толкова по тази тема, сега след като ви разказах защо обичам готините книги и цитати, и ги смятам за важни, сега минавам нататък.
Факт едно - научил съм за живота доста от фентъзи книгите. Както и от всякаква друга литература, включително тази за себеразвиване.
Факт две - научил съм за свалянето на жени също толкова много важни неща от фентъзи книгите, колкото от материалите по пик-ъп или книгите по същия въпрос.
Факт три - научил съм за езика на тялото също толкова много важни неща от фентъзи книгите, колкото от различни материали по въпроса.
Факт четири - не сравнявам едното с другото. Няма база за сравнение. Фентъзи книгите, и художествената литература като цяло, са различни от книгите за себеразвиване принципно. Но и от двете човек може да научи важни неща, мъдри неща, с които да промени живота си. Както предполагам и от българската литература, от Шекспир, от френските и италианските, руските и английските писатели, американските, японските и т.н. Стига човек да знае къде и как да търси. Но и какво и защо да търси.
И сега давам за пример няколко цитата от фентъзи книгата на Патрик Ротфус - Името на вятъра, и от нейното продължение "Страхът на мъдрия човек". Това не ми е любимата фентъзи книга или нещо от сорта, просто има няколко цитата, които ми се искаше да ви посоча.
Първия цитат ще го перефразирам, че иначе трябва да ви пиша целия контекст.
"People don't understand how dangerous a mask can be. We all become what we pretend to be.”
Превод: Хората не осъзнават колко опасна може да бъде една маска. Ние се превръщаме в това, за което се представяме".
Идеята тук е следната. Човек се превръща в това, за което се представя пред хората. Всеки от нас носи маска в даден момент от деня си, най-вече когато не сме със семейството си, а с приятели, познати и непознати. Ако носите маска на добър човек, обикновен човек, през по-голямата част от ежедневието си, а вечерта се опитвате да се правите на голям свалят и да сваляте мацки - няма как да стане. Мозъкът и тялото ви са свикнали до някаква степен с маската ви на порядъчен и скромен човек. Ако не сте наясно, че носите маска, няма как да я свалите и замените с друга. Нито пък има как да я свалите и да бъдете себе си. Аз лично си имам много маски, които използвам когато реша, че е необходимо. Но същевременно този контрол върху той кой претендирам, че съм, ми позволява да бъда себе си, когато реша. Защото когато можеш да сменят маските, които носиш, можеш да контролираш и кога да не носиш такава. Ако си мислите, че говоря глупости - замислете се вие дали се държите по един и същи начин със семейството ви, с хората от срещуположния пол, с животните, с магазинерката, с продавачката в мола, със сервитъорката в заведението, с колегите. Едва ли. Човек си има много маски, които му служат, за да се справя с различните ситуации от ежедневието си. Научете се да познавате кога носите маска, направете маската своя, контролирайте нея, вместо тя вас. Така се израства. И чак тогава можете да говорите как правите неща по въпроса с това да се промените и да бъдете по-добър човек.
“You do not know the first note of the music that moves me.”
Превод: Не знаеш дори първата нота на музиката която ме кара да съм този, който съм.
Този цитат е просто... 
Ако разбирате английски е много по-добре, защото звучи много по-мъдро. Както и да е. Идеята тук е, че хората не ви разбират. Никой не може да влезе във вашите обувки и да направи десет крачки, за да разбере вашият път. Никой. Никой! За това и никой човек не може да ви съди за това, което сте. Той няма вашият опит, вашият живот. Не е минал през това, през което сте минали вие.
На мен лично ми е много лесно да общувам с хората, да, включително и с жените, когато изхождам от тази гледна точка. Аз съм си аз. Това си е моя живот и каквото съм правил, съм го правил поради някаква причина, независимо съзнателна или несъзнателно. Както и вие сте си вие, вие също сте си имали прочини да направите каквото сте направили в живота ви. Никой не може да ви разбере напълно, защото никой не може да бъде вас, да изживее каквото вие сте изживели и т.н. Така че бъдете себе си и не оставяйте мнението на околните да води живота ви. Той си е ваш с края на краищата.
Следващият:
“We are more than the parts that form us.”
Превод: Ние сме повече от частите, които ни формират. - Превода ми не е никак добър специално на този цитат. Представете си от гледна точка на ковач, който вижда даден предмет и отделните му части, които са необходими, за да се превърне той в това, което е. Това се има предвид в общи линии. Самият цитат не е този контекст, но това е аналогия от друга фентъзи книга, която мисля обяснява цитата по-добре.
Така така - ние не сме частите, които ни формират. Човек не е работата си. Никой не се ражда програмист, или пък продавач. Човек не може да бъде определян като програмист или продавач, или ковач. Ние не сме мислите си. Вашите мисли са породени от самите вас, но не са вас, а просто мисли. Правете разликата между това, което сте и това, което си мислете, че сте. Вие всъщност не сте и това, което си мислете, че сте. Вие просто сте. Мислите, себеопределянето, действията, решенията ви и т.н. са просто следствие на това, че вие съществувате. А щом тези неща са следствие от самите вас, значи можете да ги промените и пак да останете себе си. Защото вие не сте тези неща, вие сте себе си, а това е много по-важно.
За повече информация относно това какво имам предвид с горното, а то е много важно - свалете си "Inner Game Installed" от Gambler и PUAtraining мисля, че беше. Вътре един страхотен човек обяснява този възглед. И много други. Не съм я изгледал цялата все още, но е великолепна и един от най-добрите продукти по себеразвиване изобщо според мен.
“It's like everyone tells a story about themselves inside their own head. Always. All the time. That story makes you what you are. We build ourselves out of that story."
Предвод: Сякаш всеки разказва история за себе си, в собственият си ум. Винаги. През цялото време. Тази история те прави този, който си. Ние изграждаме себе си от тази история."
Така. Този цитат много ми харесва, тъй като е много добър и точен. Защото е много правилен. И казва нещата по приятен начин. Сега - да не се лъжем, всеки има представа за себе си. Дали е вярна или не, това е друг въпрос. Но всеки има представа за себе си и живее според нея. И е много трудно човек да промени себе си, без да промени представата за себе си. Защото в противен случай действията биха противоречали на това, което си мислим за правилно и редно. Проблема е, че повечето хора не осъзнават нещо много важно, което споменах и по-горе - това е само представа. Ние не сме това, което си представяме, че сме. Макар доста често да ни се струва точно обратното. Аз мога да си представя, че съм герой от приказките. Е, това не ме прави герой от приказките. Могат да си представя, че съм мечка да речем, Това не ме прави мечка. Защо тогава представата кой съм аз, да трябва да е вярна и да обосновава кой съм аз? Не е ли нелогично да отдаваме повече достоверност на една представа за сметка на друга. В края на дена представата си е представа, нещо което си мислим, че е вярно, което може и да е вярно. Но в същото време дали е вярно или невярно няма чак толкова голямо значение както това, че ние можем да променим самата представа, така че тя да ни е полезна в живота ни.
Ще използвам идея от Authentic Man Power( мисля че така се казваше програмата, свързана е с пик ъп и себеразвиване, доста интересна е, пак я препоръчвам да си я намерите, в три части е, май съм гледал първата и донякъде втората, whatever, все тая).
Та така. Тази идея е много просто. Хората, които не осъзнават, че мислите и представите им са само това - мисли и представи. Хора, които не осъзнават, че не мислите и представите ни определят кои сме ние, а обратното, са все едно риби живеещи във водата. Те плуват в нея, живеят в нея, разчитат на нея, но не осъзнават, че я има. Така е и с хората, които не знаят, че те определят мислите и представите си, идеите си, това, е което вярват, а не обратното.
Така че, хора, приятели, вземете се в ръце и осъзнайте, че хората в доста случаи не знаят много базисни неща, не бъдете вие такива хора. Научете се кои сте вие всъщност и осъзнайте, че това, което си мислите, че сте вие, дефакто не сте вие, защото вие всъщност сте много повече от това, което мислите, което си представяте, в което вярвате, което приемате за част от вас.
Мозъкът е най-силното оръжие, което притежава човек. Той може да бъде или най-големият ни приятел, или най-големият ни враг. Научете се да контролирате мозъка си, а не той да контролира вас.
В мозъкът ни постоянно се води битка между доброто и злото, и ако не помогнете на доброто, злото побеждава. Така че направете нужното, вземете се в ръце, помогнете на доброто да победи и разберете кои сте, и бъдете тези, които сте, а не тези, които си мислите, че сте.
Тук отново препратка към добър материал - Beyond Words, на Love Systems. Има много качествени неща казани върте относно мисленето и езика на тялото. Препоръчвам го.
Така. За сега стига толкова писаници, че ще ви затрупам с информация, а не искам да ви приседне.
Беше ми приятно да напиша този пост, просто защото е приятно, а и така човек може да си спомни полезни неща, които знае, но е добре да им обръща повече внимание.
Хайде,
Поздрави!