Обичах я истински до полуда ,но тя ме остави направих няколко гнерални грешки ,но бях от любов молих и се да се върне при мен но тя не пожела ,като и да е
оважих неиното мнение осе раделихме ,колкото и трудно да е за мен нито я търсех нито нищо.Мина известен период от време и тя почна да ми звъни и да ме разпитва
как съм кво съм и казах кво съм правил ,което си беше самата истина и тя полудя почна даме обижда такъв съм бил онакъв ,след което аз поисках да прекратим всякакъв контакт и така и стана за за една .две седмици и пак почна да ме търси но аз я отбягвах и дигнах и казах ,че неискам да имам нищо общо с нея повече и тя каза ок трия всички спомени и така ни кост ни вест от нея месец. Незнам какво се случва с мене , но се чувствам супер зле ама супер несъм на 15-16 години а на 25 немога да я преодолея а искам чувствам ,че живота за мене свърши искам да спру да мисла за нея по някъв начин да не сравнявам с нея всяко момиче МОЛ
), сигурно още щях да съм в дупка. Но четейки Библята(за която безкрайно много благодаря на автора) и разни подобни истории на моята във въпросните форуми, успях да превъзмогна "единствената" за има-няма седмица. Сега, 2 месеца след раздялата ни съм напълно нов човек - завързах нови приятелства, възобнових си стари такива. Нон стоп си излизам с готина компания, че и мацки има... Важното е човек да не се отказва и да не изпада в излишни депресии - жени бол на този свят. Важни сме ние
За финал една много мъдра мисъл, авторът е неизвестен - "People always think that the most painful thing is losing the one you love in your life. The truth is, the most painful thing is losing yourself in the process of loving someone too much, forgetting that you are special too."