Аз: Мацката, танцуваш ли?
Тук е любимото ми - изобщо не дочаквам отговор. Вземах апаратчето и го оставих на масата. В следващия момент танцувахме.
Тя: (леко шашната) Лелее, малко ми е странно.
Аз: Защо?
Тя: Ами... не съм срещата досега по-директни момчета към мен...
...
След танца веднага седнах до нея, на разстояние от около 20-40 сантиметра. Поговорихме малко, видях, че се притеснява от останалите около нас. Още веднъж я шашнах като и казах какво точно чувства в момента и защо (притеснение), обясних й по какъв начин езикът на тялото й го показва и тя беше изненадана, защото това беше... така.

След това последва около десетминутен разговор, в който й обясних някои неща за човешката психика и се опитах да я накарам да се почувства по-добре, представяйки си нещо хубаво и чувствено. След 3-4 минути вече й шепнех на ушенце. Тя се смееше, чувстваше се добре... Но все още не беше готова или не искаше да преминем към целувката... Продължих с "хипнозата"
, а тя вече се бореше със себе си. Една от репликите, които ме надъхват когато се сетя сега за случката е... Тя: Аххх... много си гаден... (със затворени очи, замислено и замечтано)...
След опита ми да я целуна тя каза "Не..." и отново се оправда с околните. И точно когато трябваше да изолирам, тя каза - "Хайде да се разходим".
Станахме, походихме малко и седнахме на една пейка. По пътя тя ме попита дали си имам гадже (
). Аз й казах, че имам три, след това и казах, че се шегувам. А тя отговори: Ами ако аз си имам приятел? Аз: Ако имаше приятел може би сега нямаше да ме държиш за ръка и да се разхождаме тук

След като седнахме, я накарах да затвори очи, казахме си нещо за луната и започнах да я целувам по врата, шията и да прокарвам пръсти през косата й... "Настръхвам..." ми каза тя... И когато пак опитах да я целуна... ФАЛ! Тук малко забих... Тя стана погледа ме малко и каза "Искаш ли да си ходим"... Гледах я около 15 секунди и после казах "Всъщност да... искам" с тон тип "Ти губиш, не ми пука". Станах и аз, и се върнахме в заведението.
От цялата работа ме е яд, че всичко вървеше по вода, но така и не успях да я целуна... Не знам защо не стана... Всичко беше готово, тя поиска да се усамотим, държеше ме за ръка, смееше се, чувстваше се комфортно с мен... Май разумът при нея надделя над емоциите.
Благодаря.