[Field Reports]

Започната от digger, 16.08.2008 · 35 отговора · 8016 прегледа · страница 2 от 3

#16
Влизаме с шефа ми и един приятел в магазин. Ще избираме якета за зимата за работниците от фирмата. Шефа ми каза да отида и да пробвам някакво яке и отиде в другата част на магазина. Отивам аз и гледам една от асистентките в магазина, приятно момиче, която стоеше точно до якетата. Облякох якето и...

Аз: Хм... Май ми е малко а?
Тя: Ммм, да така е.
Аз: По-голям номер?
Тя: Момент. Да ето, заповядай.
Аз: Мерси <_< Е, това вече ми е добре нали? Даже ми и отива. :(
Тя: Да. Добре стои. ;)
Аз: Бла-бла-бла...
Тя: Хахаха, бла-бла-бла....

Шефът ми ме извика и аз и връщам якето:

Аз: Ще ти го връщам :)
Тя: Връщаш ли го? Ее..
Аз: Спокойно, може да се върна и да го взема :( Даже лично ще ми го дадеш.
Тя: Хаха, добре :D
Аз: Дори може да ми се подпишеш отдолу...
Тя: Хахахаха.
Аз: А после ще драснеш и телефонния номер :P
Тя: Хахахаха... Чакай чакай какво ме пита?
Аз: Ще драснеш телефонния номер отдолу ;)
Тя: Ее... ще си помисля :lol:
Аз: Мисли докато съм в магазина. (Вече знаех, че няма смисъл да продължавам).
Аз: Хайде чао, мисли си...
Тя: Чао...

На излизане шефа се предума и ми каза да се върна и да взема якето. Ужас... Ама като бях тръгнал, щях да играя докрай:

Аз: Здрасти пак ;) Дай ми якето ;)
Тя: ОК.
Аз: Супер, а нещо друго?
Тя: Какво?
Аз: Телефона ;)
Тя: Еее... Нали ти казах, че ще си помисля. :huh:
Аз: Е не го ли измисли?
Тя: Е ти много бързо...
Аз: Окей, чао ;)

Feel damn good...
#17
След като почти успях да превърна спирането на мадами по улицата в рутина, вече исмак да започна и номера да взимам(досега съм успявал само два пъти да взема на непозната от улицата, а разцъквам вече малко повече от месец) и неска бях много блоз, но пак обърках работите...Ако някой от по-напредналите има нерви да чете, ще съм му много благодарен ако драсне едно мнениице :) Извинявам се за грешките, но малко бързам че имам работа...и тъй :)
Вървя си аз към нас след няколко неуспешни сета след лекции и какво да видя...някакво русо маце с цайси и поличка сама на пейка. Охааа.отивам си аз до нея и си почвам с обичайния подходящо за подарък за рожден ден и в това време усещам как привличам някакво внимание и сядам до нея на пейката(може би тук ми беше първата грешка, че седнах леко плахо но все още ми е малко некомфортно тъй да се настанявам на пейките до готините парчета). Тогава успявам много добре за моментното ми ниво да сменя темата на обувки
АЗ:Уау, интересни обувки, по принцип от обувки не се впечатлявам и нищо не разбирам специално от дамски, но тези май хващат око...
ТЯ:Благодаря(усмивка и леко се засмива) но и аз не обръщам внимание на тези нещо толкоз.
АЗ:А наистина ли, мислех, че темата за обувките е много важна за всички жени, едва ли не че това ви е любимия аксесоар...
Тука тя ми обяснява вече видимо заинтригувана как за нея най-важното е да са удобни и т.н. После започвам нетипично за мене супер успешно жонглиране с различни теми на разговор, от времето през климата в Бургас и Варна, след това виждайки как тя се заиграва с косата си(сигурен II) у дарих и темата с косата:
АЗ: Кво ли си викаш, лесно му е на тя, пере си една машинка и е готов...
ТЯ:А ми да(малко смях) ама и аз си я подрязвам сама да знаеш...
И от тук мисля, че осрах нещата. Може би трябваше да инициирам докосване, но и зобщо не ми мина през ум и за сега ми е неудобно да го правя с току-що срещнати мадами...или може би трябваше по уверено да си представям през цялото време как правя камелия с нея за да и предам някаква бегония. енергия(туй май го четох в библията). Продължих да въртя теми, минах и на даскало, но може би не трябваше да и отговарям пряко къде уча и от къде съм, или пък говорих прекалено много...или трябваше да подхвана някаква тема за чувства или нещо такова...сега какви идеи ми идват само...Май че и констатацията „Ха, хубаво че съм аз да ти уплътнявам времето за чакане а...де да имаше някой да уплътнява мойто през лекциите...” ми вкара автогол, въпреки, че на нея и стана доста забавно. После минах на това колко е хубаво Царево и тъй нататък, а тя междувременно предложи да се преместим на по-слънчева пейка и аз приех(незнам дали не е било шит тест). Е така и не успях да предизвикам достатъчна кулминация, за тези 10-15 минути сет, и накрая като я питах искаш ли пак да се видим получих леко небрежно „Не” и точно тогава се появи няква нейна бивша учителка от гимназията, тя скочи като я видя и аз си заминах...
#18
Първо ще си постна сета и после ще коментирам тези,които ми направиха впечетление.

Седя на пейка.До мен седи един авер,а от другата ми страна едно момиче очевидно чакащо някой.Докато си говорим забелязвам,че приближава страхотна 8чка,нисичка-не повече от 1.55,руса коса,зелени очи,невероятни гърди и барабанче.Облечена е с пола и някакво небрежно бяло якенце.Сяда до съответната до мен(5ца)и почват да си дрънкат усилено.Докато говоря с мойчкия,слушам разговора им.Закачих се с някакъв базик(не го помня дори) и влязах в разговор.Накарах ги да се смеят и вкарах няколко бързи игри с публиката.Говорех и с двете(нямаше игнориране,негове-едва ли дори мога да ги нарека така)шеговит и уверен тон.След 20тина минути разговор и дадох гривната си(използвам я само с тази цел,имам си рутин за нея, 2.50 на пазара)Казвам й да ми я върне следващият път като се видим.Продължавам да играя.Пита ме за имаето ми,казвам прякор.Вкарах още една историика и тръгнах да заминавам.Тя ме спря и ме попита как ще ми върне гривната при положение,че трябва да се видим пак.Разменихме си телефоните и заминах.След пет минути й се обадих и я попитах дали я пази.Смяхме се малко,затворих.Ден по-късно й звънах,уговорихме се.

Разходка в морската,пълнолуние,не бях го вкарвал отдавна тоя сценарии.Играеше го трудна.Играех близко далеч непрекъснато.Обръщах и гръб,негвах я,комплимент+нег...Почти никакво докосване.Хванах я за ръка.Стигнахме до плажа.Попитах я дали иска да ме целуне.Каза ми незнам.Продължих разговора.Малко по-късно вече играехме на въпроси и отговори.Тази игра много ескалира(трябва да се постват такива игрици).Аз я попитах какво би искала аз да направя сега.Тя ми каза,че иска да я целуна.(Интересното е,как на въпроса ми искаш ли да ме целунеш казах просто разбирам те,при отговора й,но това пък ми помогна да ескалирам.)Целунах я.(сета трябва да се довърши)Изпратих я до тях.


TytusPulo,нямаш негове(прочети за тях)истории.Тези твои опити са само за заговаряне,но не и за повече,свикни да обръщаш темата на 180 градуса,вади нови теми от ръкава,не копай само в една...Докосванията(докарвай ги от базици-на всяко нейно засмиване някакво побутване,невинна прегрътка,импровизирай.

едит:В сета ми не постнах момента когато и казах,че ме манипулира и найстина започвам да я харесвам...важен момент.
#19
Я да видим какво интересно ми се случи днес. Даже не беше едно а цели две...

Отиваме с един приятел до библиотеката и докато го чакам покрай мен минава мацка от моето училище. Мина първия път, не направих нищо. Влезе пак в библиотеката. След като излезе за втори път погледнах книгата й и...

Аз: Цялата книга ли е на английски?
Тя: Да :rolleyes:
Аз: Хм... За какво става въпрос? :P
Тя: Бла-бла-бла...
Аз: Брей, обичаш да четеш :)
Тя: Да, обичам и да пиша. :)
Аз: Така ли? Какво?
Тя: Проза, поезия...
Аз: Уао! Супер :) Имаш ли нещо против да прочета нещо твое някой път?
Тя: О... Ами не разбира се, но не знам как ще стане, освен в училище... бла-бла-бла... Какво да направим? (Това ми напомни как Мистъри питаше момичетата си "Какво можем да направим, за да продължим разговора?", и те като на магия си даваха телефона.)
Аз: Да може и там... А може и...

И тук последва нещо доста глупаво от моя страна. Знаех точно какво да кажа, знаех, че трябва да си извадя телефона. Извадих го, отключих го... ("Хей, имам същия телефон!", каза тя. "Остава и номера да е същия :)", й отвърнах. "Едва ли :)", ми каза тя и погледна настрани) и точно тогава моят вътрешен глас, който ми се води приятел започна: "Не телефона, ще прецакаш нещата, не телефона, няма да ти го даде". И това ме връща в разговора...

Аз: ... skyp-a да ми дадеш ;]
Тя: Добре.

И така... Сега в главата ми се върти много натрапчиво репликата "Няма да имам интернет тези дни, а наистина ми е интересно какво си писала, напиши и номера си отдолу". Здраве да е, следващия път...



... който за мое учудване дойде след около един час ;)

Та влизаме с моя приятел в един билярд клуб. Поговорихме с един приятел. И точно на вратата се чу приятен женски глас...

Тя: Момчета, момчета...

Беше барманката, ммм...

Ние: Да?
Тя: Искате ли да се запишете за турнир по билярд?
Ние: Да, какви са условията?
Тя: Бла-бла-бла...

И тогава на приятеля ми му дойде прозрение :)

Той: Добра ли си на билярд? Искаш ли... една игра да направим?
Тя: Да, може, хайде ;)

Играха. След като свършиха се приближих до нея и я попитах:

Аз: Имаш ли време за още една? :)
Тя: Разбира се.
Аз: Давай ;)

По време на играта си говорихме, бъзикахме се, подливахме си вода при ударите... Бъзикаше ме, че "хапе накрая" защото доста я поведох с топките. Накрая когато ми остана да вкарам само черната, след шестия-седмия опит тя започна да ме бъзика, кога ли ще си вкарам топката. Погледнах я, усмихнах се, сложих топката, въобще не се замислих, ударих и... Късметът беше с мен. Вкарах. Погледнах я и казах: "Аз също хапя много" и й обърнах гръб, за да си прибера щеката. Естествено след това я поздравих, обичайните приказки, че ми е било приятно и т.н. По време на играта ни, тя се приближи до мен и започна да ми оправя стойката (разбирайте го - вкара докосване). След това, когато отидох да поговорим ми каза:

Тя: Може да ти предам и някой друг урок.
Аз: Може да :)
Тя: Частен :) :)

(Май трябваше да я награбя още сега през бара а? Шегувам се де...).

Аз: Хм.. Добре :) Кога си на работа и кога почивка?
Тя: Бла-бла-бла.
Аз: Знаеш ли, така няма да се разберем. Дай ми телефона си, за да стане по-лесно. :)

Тук тя се усмихна сякаш разбираше какво правя, погледна надолу усмихната и ми го продиктува.
След това играх с моя приятел, поговорихме после още малко и си заминахме. Смятам да я изкарам от залата за някоя спортна екшън среща, че моят приятел и той май й хвърли око, та ще трябва да се потрудя... ;]

И така...


:)
#20
С една мацка се видяхме на един купон, но съответно бях възпрепятстват от това въобще да и искам номера. Вчера тъкмо си тръгвам от диското (уморен, гладен, въобще - не бях на кеф) и я срещам на вратата. Няма да обяснявам, че ми трябваха 10 мин да се сетя коя е и тъй като имах да свърша няколко работи преди да си тръгна минах покрай нея няколко пъти. На втория тя ме спира :
тя: стой да си поприказваме, бързаш ли?
аз: стой така. - вадя си телефона и и го давам в ръката и продължавам (че трябваше да помагам на едни приятели с няколко неща)
през това време един приятел остана да си приказва с нея. След малко той идва и ми носи телефона ми, гледам вътре - номер. Ок, дотук добре, после намерим един общ познат да ми каже как се казва момичето - да мога да я запиша :lol: .
После влизам за последен път да си взема нещата и да тръгвам и тя пак на врата:

тя: няма ли да потанцуваме ?
аз: ами...
тя: зает ли си?
аз: ами... (да, по дяволите, наистина бързам...)
тя: аха, ясно...зает си...

Може би цял живот ще ме е яд за това, но наистина не ми се занимаваше с нея (че и името дето и бях забравил) и ...не знам, имаше нещо,което ме спря да остана. Иначе - останех ли щях да се събудя в кревата и на сутринта, което сигурно щеше да ми хареса, но ... не знам. Вътрешният ми глас каза "ходи си". Тъпо :angry:
#21
Знам за какво говориш, мразя когато и мен ме хване тоя глас. Не мога да определя дали е мързел или страх, или нещо средно между двете, но винаги ужасно прецаква нещата и незнам как да се боря с това. Мога да го победя ако съм в добро настроение, но как може човек винаги да бъде в добро настроение ?
#22
Пътувам във влака и до мен се качват три рускоговорящи девойки. Въпреки, че бяха на повече годинки от мен (не много, 2-3-4) непрекъснато се стараеха да привличат вниманието ми (седяхме, така да се каже в едно отделение на вагона). Питаха ме за супер много работи, бяха достатъчно отворени, за да ми говорят за петуния и т.н.
Аз принципно съм много общителен и ми се приказва, но този път реших да пробвам точно обратното. Почти пълен игнор - чета си книжка, а като ме попитат нещо - им отговарям, пускам няколко лафа и пак се зачитам. Неприятното е, че (за кой ли път!) ми се налага да флиртувам на чужд език, което ме поставя в неизгодна позиция спрямо хората, които го знаят по-добре от мен (говорийм за английски, защото на техния роден руски език - определено бих бил ощетен).
Взеха ми телефона, поканиха ме с тях да изляза, държаха се развратно. Имаха си шефка - една от тях беше лъвицата, а другите бяха кротките овчици.

Бих могъл да се обадя на мацката, която ми взе номера (най-отворената), но имайки предвид обстоятелствата няма да мога да се видя с нея преди следващия уикенд.

Извод:

Доволен съм от себе си. 3 часа пътуване е доста дълго и ми беше много трудно да се справя (да ми досаждат през цялото време). Издъних нещата в един момент, в който не успях да овладея раздразнението си, но това ще ми е за урок. При три момичета (и то...мамка му - доста интелигентни за вида си!) не можех да се отпусна кой-знае-колко.
Това е - малко, но от сърце!
#23
Малко да съживим темата....
Вчера имах рожден ден и смятах да остана в Бургас, но на моите авери им се доидва във Варна и решиха да се метнем с колата :blink: . Към 8 часа се събрахме на едно заведение, пиинахме туй-онуй почерпах ги, и към 9 повечето решиха да се връщат в Б-с, останахме аз и един много добър приятел. Та викам му да пообиколим заведенията тук да му покажа как е, пък и смятах да поиграя, та викам му може да ми асистираш. Той попринцип не играе, но е наясно с туй-онуй. Отиваме най-напред на Мартини-то до Пощата, ако го знаете и влизаме. Гледам на бара три момичета-охааа и си мисля „само да си поръчам питие и отивам”(грешка). Докато дойде сервитьорката седнаха още две пу*ки и нямаше места на бара-греда. После тамъм едната замина, и в заведението влизат трима пичаги и отиват при момичетата които бях мернал, явно са познаваха, а те между другото си лафиха с бармана и сервитьорката. После влиза още една двойка плюс двама пича, и става нещо като десеторен сет :). Оу май гад си викам, аз да поясня, че досега по клубове почти не съм играл, основно дей гейм. Но моя милост е решена да не си тръгне просто ей тъй, та изпивам си питието лафя си с моя авер, изкарваме си яко и мисля че си личеше доста отстрани. По едно време гледам наште хора са се настанили на бара и още две маси, на бара са трима пичове, до тях на масата двойката и още двама-трима и на другата маса три момичета. Незнам дали правилно го сметнах или не, но реших да не апроучвам мадамите, а вместо туй отивам при пичовете на бара и викам на единия „Да знаеш по туй време билярд къде може да се играе? Няква идея, че нещо много ми се доигра човек(мисля че звучах позитивно)” Той вика „Ми чакай малко....ей шшшш ......, знаеш ли къде има билярд нчкъде отворен?” другия пич казва някакво заведение, и този ми вика еди си къде, а аз „А вярно ли? Днеска минавам от там и гледам едно Ламборджини, мании очите ми останаха...”-той са засмя и продължавам-„Да не е твоето?”-„А да не е едно сиво...ааа човек ти луд ли си ако беше моето....”(тук звучеше фриендли”. После обаче усетих едно изчерпване, почуствах че каквото и да кажа и ще изляза нийди. Ако бяха момичета, направо тук почвах DHV история, но сега ми се видя странно и не посмях. Така и не стигнах до мадамите, отидох при моя авер и си тръгнахме от клуба(клубчето е малко и нямаше други сетове), като се насочихме към Ел Гордо, където наистина знаех, че има билярд и ми се беше поцъкало.
Влизаме там, и гледам че няма много хора, обаче на една маса с периферното зрение бегвам двоен сет, и сядаме на бара с гръб към тях. На бара нямаше други хора, само една компания играе билярд и още една компания на голяма маса в другия край на заведението. Получвам питие, този път реших, че няма нужда да бързам, моя авер ги следи с периферното и ми казва какво става. Тогава ми идва на ум един от моите опънъри, казвам му „искам да ми следиш езика на тялото(той го разбира туй повече от мен)” и отивам при мадамите. Поглеждам ги усмихвам се и „Здравейте, трябва м иедно бързо мнение...Един приятел от гимназията ме покани на сватба, но си нямам идея за подарък за сватба....можете ли да ми помогнете малко?”, при което сядам срещу двете на едно столче, което си издърпах, а те ме гледат мега умряло, имам чувството, че бяха почти заспали, а и се оказаха видимо по-възрастни от мен и не много привлекателни. Едната-„А, аз теб та познавам ти си ме спирал пред Общината, да ма питаш бла-бла-бла-бла” Тъй като не ми се случва за пръв път не се стряскам, изглеждам я подозрително и викам „Уау, колко добра памет имаме...Добре супер, но все пак ще ми дадеш ли идея, виждаш ли, дори не съм сигурен дали един подарък трябва да подаря или два, с моя приятел на бара спорехме за това...” Гледат ме тъпо с леко отегчени усмивки и мълчат, а аз–„Ау, не е учтиво да не дадете съвет на човек, когата ви попита...благодаря ви за сладкодумието” и си тръгнах. Авера ми ме гледа интересно и като идох при него, вика ми какво стана, аз му разправям, след което взимаме да играем билярд. Преди да идем на масата, правя едно лафче с бармана да поразчупя малко обстановката, две три изречения за това, че е сравнително спокойно за неделя вечер, той вика било нормално и тъй-нататък. Почваме да играем, и усещам, че момичетата ни гледат отвреме на време,а мойто крило ми казва, че отстрани не съм изглеждал нервен(когато ги апроучнах), а дори неглиже и даже малко нахален, което незнам дали е хубаво, но на мен ми допада  После усещам, че бармана отиде при тях и си казаха две три думи за мен. Като свършихме играта, се връщам на бара и става нещо много интересно. Барманчето идва, и ми дава една роза от салфетка, и вика-„оня пич ги прави тия оригами, ако я подариш на момичето с черната коса(с което бях говорил) много ще й хареса...”. Усмихвам се, и му викам „Що пък не”. При което две три минути бях мега учуден и се опитвах да анализирам, след което просто ставам(за три месеца в играта може да нямам големи резултати, но approach anxiety изчезна почти напълно), и й викам „Виждаш ли, преди не ги правих добре но сега много се усъвършенствах и исках да се насладиш на моето умение” и й подавам розата, тя вика „Ау благодаря, много хубаво”, но в усмивката и долавям лека насмешка, след което гордо си врътнах опашката и пак на бара. Доизпихме си питиетата, и тръгваме, да идем по-раничко на „Плаза”. Отвън му разправям всичко, но аз така и не разбрах, дали бармана искаше просто да ми гледа сеира, дали реши да даде едно рамо или идеята е била на мадамата да си поиграе с мен-туй ще остане загадка за мен, както казваха в „Досиетата Х”-„The truth is outthere smoewheme”. Отиваме в „Плаза” към 11.30, и съм супер изненадан колко е яко там...не бях ходил, мамка му, това е мястото което ми трябваше....Аз не харесвам по принцип дискотеки, и там игра нямам, защото не мога да зарибявам не вербално, а и не усещам голяма нужда да се уча. Но там беше светлко, широко и точно като някое клубче, пък и музиката беше достатъчно слаба за да може да се говори. Застанахме острани с авера, и започнах да сканирам. Нпаравих една обиколка, и накрая мярвам четири ГРОЗНОВАТИ момичета, при което им влизам с опиниън „Момичета, какво според вас трябва да направи един мъж, ако две жени се сдъпрат пред него....аве те мойте колежки направо си се сбиха”-Те ма гледат учудено, май прекалих тук, и после продължавам „Ами аз бях потресен, и нищо не направих, а после ме обвиниха че съм сиирджия....всъщност с един приятел тук спорехме по този въпрос, може ли да решите спора ни?”-те викат „Ми то и нии сме потресени в момента” и усещам двете се обръщат наобратно, и викам „Еее, вий пък и вий един съвет нещете да дедете” и третата ми вика „ 20 лв имаш ли, за тоя съвет” и аз и отговарям презрително „ми имам, ма за 20 лв сам ше си го измисля и се чупих”. После отивам при авера, приказваме туй онуй и той ми каза, че съм се клатил доста, като съм говорил с тях и съм ръкомахал нервно, което явно е породило ответната реакция. После гледам срещу нас влизат две мои познати момичета с едно момче и едно момиче. Отивам при тях, „Здрасти, как си, едно друго....” Малко small talk с моите познати, и тръгвам да се разхождам из диското. После се сетих че забравих нещо, връщам се при тях след 5-6 мин. „Ааа, верно ли, че Теодора ще пее тази вечер, ся чух ма гледам няма много хора”-„бла-бла-бла-бла”, „Сега е учтиво да ме представиш на твоите приятели, първо с момчето се ръкостискаме, забелязвам, че е трагично AFC, след което с другото маце, което ми хареса, руса седмичка. Ръкостискаме се, усмихвам и се, казваме си имената и след което се изненадах, колко здраво ме стисна за момиче и й викам „Маниии, колко яко стискаш, внимавай, ми ако съм нежен....ще счупиш някое момче тъй”-туй го казвам супер шеговито, и тя избухна в смях за малко, но тогава блокирах и реших да си тръгна в този high point. Разказах на авера ми, и той ми вика според мен сега ходът ти е да ме запознаеш с тях. ОК, полафихме 5-10 мин, след което го тупвам и тръгвам към тях, той с мене. Отивам при тях и им викам „Добре, кажете му, че тази розова блузка(неговата) не е гейска...” –„Ами да, че как много е добра”(таргета), а другото момиче(моята позната)” Ма то туй розово ли е?”, и аз продължавам „Понеже сестра му му я подари, и той и обеща да я носи тази вечер, но е доста скептичен към розовото”. Русия ми таргет слуша с интересн, а моя авер пусна някакво лафче, и точно тогава дойде сервитьорката, да им донесе питиета, те започнаха да бъркат за пари и им изгубихме цялото внимание, след което, пуснах някакакъв майтап, но не получих внимание, почуствах се тъпо и крилото ми прави знак да си тръгваме и го последвах. После смятах да апроучна някои други, но тогава усилиха музиката, затъмниха и стана невъзможно за говорене, а моя милост в такава среда ептен не може да играе  . Започнахме да си денсим, и след известно време отиде още един пич при мойта групичка, в началото взе да си лафи с таргета ми и два-три пъти ме погледна, стори ми се алфа, но после се заби на бара и тотално се спече. Тогава обаче стана много гъч, и беше почти невъзможно да стигна до тях, а и те не танцуваха, а аз си денсих леко. Тогава пред нас точно идва компания две момчета и две момичета, аз и моя авер си денсим , и забелязвам, че едната ходи с единия. Денся си аз, и ми вика, че другата(стабилна чернокоса 7.5) ме гледала, аз обаче не съм усетил. Тогава-шок. Другия пич от компанията, който не беше с гаджето си, ми я посочва с поглед и ми намига(той беше по-възрастен и изглеждаше пекан). Момичето обаче е твърдо с гръб към мен, а настрани няма място деликатно да я обиколя. В такава ситуация си нямам идея какво са прави, не обичам да отварям невербално, и започвам да и търся погледа. Един два пъти тя бегло се обърна, но се се разминаваме. Накрая, както бях решил да не пуша, взимам цигара от крилото, обръщам се към мадамата и правя знак за запалка. Тя е с гръб, обаче оня дет ми намигна я бута, и тя се усмихва и извади запалка-и тука баааам греда!!! В този момента, другия пич и гаджето му я пререждат, и запалих от неговата. Дали нарочно или без да искат, но това направо ме втрещи. После като че ли усетих някаква неприязън у тоя пич, и се стреснах, а на момичтео така и не и намерих погледа. Крилото ми вика да направя нещо, ма мамка му нямам си идея, видя ми се тъпо да отида да се търкам в нея или да я дръпна за ръката, въпреки, че ако е имало IOI-с може би щеще да стане-димек хшана ме шубето от некомфортната обстановка. После се появи друг пич, който май я познаваше и тръгна да я зарибява по класическия начин, взе да и се върти, тя му се дърпаше, а после я черпи някакви шотове. Мен ми стана тъпо, особена като видях начина по който я сваля, мамка му поне да ме беше научил на нещо! Е, основно аз съм си виновен де, но разбрах, че просто нямам никакво желание да зарибявам в дискотеки, вярно шибой си е кокиче, обаче нали все пак целият процес трябва да носи удоволствие?! После си тръгнахме де, краката ме бяха умалели и не разбрах какво е станало с мацката, но бях благодарен за опита придобит тази първа моя вечер в клубната игра. Hope next time be better....
#24
^^^
Евалата на смелостта и подхода ти :blink:

Аз отивам на едно парти оная вечер в същия град, от който се върнах преди седмица (чети 2-3 поста назад) и се бях запознал с едни рускоговорящи.
Тоя път обаче пристигнахме мно-ого късно и прецених, че няма да имам време за тях, затова - директно на партито.
Изкарахме си яко, разбира се, а аз си харесах едно момиче с азиатски черти. Отивам и я питам нещо, при което тя ми отговаря : "Не разбирам български". Ок - свикнал съм ;) попитах я откъде е и ...познайте :) ? И тази вечер сме на вълните на радио "Бившите съветски републики!" . Не мога повече :) - направо щях да се пръсна от смях.
Танцувах с мацката, тя показваше видимо високо НИ и въобще нещата си станаха като по учебник.
Е...имаше го и момента, че като ми каза на колко е години получих удар :)

Какво използвах:
близо-далеч
бях доста приятелски настроен
танцувах доста енергично и се опитвах да изглеждам невен - съмнявам се, че се е получило, но пък доста момичета искаха да танцуват с мен, значи е имало някакъв ефект.
използвах няколкото възможности да се покажа като пич (и май се получи донякъде)

И всичко беше ок :) Мнооого съм доволен от себе си! :)

А от днес - взех телефона на една мацка в автобуса като просто и се усмихнах няколко пъти и я приканих "Ако ще падаш върху някого в тая тъпканица - тук е мястото ;) ".

Здраве и успех на всички! Играта е много забавна :)!
#25
Много кратко, много просто, с малко реплики и говорене, без особен резултат.

Седим с приятели в едно кафе. На масата зад нас са две девойки (10 и 7). Веднага си казах, че докато си тръгна, трябва да съм заговорил поне една от тях или и двете. Седим си, лафим си с моите приятели. По едно време някакъв пич идва и сяда при тях - очевидно техен познат. Минути по-късно се сещам, че се познаваме от бившето училище. Ставаме, за да си ходим и аз се обръщам към момчето:

Аз: Ехей :blink: Здрасти. Как е?
Той и аз: Бла-бла-бла...
Аз: Това са ти съученички така ли? :)

В този момент и двете ме поглеждат... с преценяващ поглед (с такова впечатление останах).

Веднага след това се обърнах към 7-цата:

Аз: Мацката, ти как се казваш?
Тя: Що? (пауза секунда) Симона.
Аз: Супер. Аз съм Деян (ръкостискане, вяло от нейна страна, през ръкава на блузата си). Искаш ли да се видим някой път? :)
Тя: Не.
Той: Тя е заета.
Аз: Това не пречи. :)

Взех си довиждане и си отидох.
#26
Сарджинг в Белгия. Ииихаааа ;)


Седим си с двама приятели в една закусвалня в Брюксел. По едно време влизат две девойки. Поръчват и сядат. Решавам, че не всеки ден можеш да поговориш с мацка чужденка и на излизане вместо към вратата, заедно с моите приятели, тръгвам към тях. През това време едната бе станала и бе отишла до тоалетната. Приближих се към момичето на масата...

Когато я видях отблизо, установих че е адски красива и сладка. А как ухаеше, леле... Страшна мадама. На не повече от 18-19 години. Много много готина.

Аз: Hey :) what is your name? (Хей :) Как се казваш?)
Тя: (обясни ми някак си на френски, че не говори английски)

Тук вече съм подготвен (преди това в метрото имах неуспешен опит да завържа разговор с една страшна белгийка, която не говореше английски):

Аз: Ju ma pel Deyan :). (идея си нямам дали се пише така, но от френски означава "Как се казваш")
Тя се усмихна, не помня обаче какво точно ми отговори. Стиснахме си ръцете. :P

И сега. Не знам френски, тя не знае английски... Първото нещо, което ми дойде на акъла:

Бавно посочих очите си с показалеца и средния пръст на дясната ръка, след това посочих нея (и нейните очи) и след това свих ръката в юмрук и вдигнах палец нагоре в знак на одобрение и че харесвам очите й. :) Тя се усмихна (имам чувството, че се усмихна много много искрено).

Аз: E-mail? (и посегнах към джоба за лист и химикалка)

Тя ми обясни, че няма.

Аз: Skype?

Тя пак ми каза, че няма.

Аз: E-mail and Skype? (е това не знам защо по дяволите го казах!)

Тя ми обясни, или поне така разбрах, че няма интернет. Боже... Май си ме отряза :D

Казах и "ОК", усмихнах се, казах че ми е било приятно, потупах я леко по рамото и излязох.



Колко по-лесно е с чужденки...


:)
#27
Срещата в Варна мина доста добре, поне от моя гледна точка. Направих грешката през деня преди туй да чета доста теория, което ми утрепа желанието за игра(повече няма да го правя ). Все пак, излезли сме толкоз хора, не може да не се играе, даже в началото бях доста превъзбуден, може би защото досега не сме се събирали толкова много пичове и почуствах напрежение, сякаш другите имат някакви очаквания към мен(знам, тъпо е но...). Даже първия сет, който спрях ги стреснах доста здраво :D После направих още 2-3 за загрявка, но нищо особено, само отварях. След това седнахме всички в едно заведение, обсъждахме малко теория, преживявания, рутини и други неща, след което играта започна отново. Тръгваме по главната на Варна, намираха се сетове обаче тоя гаден мързел тъй ме тресеше и не спирах движещите се (не трябва да се прекалява с теорията, убива ти желанието за игра). Стигаме до голямата елха, там пичовето отварят разни сетове, аз уцелих едни превзети тинейджърки. По едно време Тео ми показва едни на пейка и вика тия не говорят български, незнам защо това много ме надъха и отивам при тях. Отварям ги с опънърче, и когато едната по-хубавката ми вика "We don't understand sorry" с готина усмивка, аз викам "Oh, English, are u tourists or something?" Тя започва да ми обяснява че са студенти, питам ги дали не са били на един купон с французи миналата седмица, на едното момиче казах, че много ми прилича на една французойка от там. Те ме уверяват, че не са, разговора върви добре, момичетата се забавляват, въпреки леките ми трудности с говоренето(знам английски много добре, но нямам почти никаква говорна практика от доста време). Вече съм седнал и започвам да разказвам за купона, как било доста интересно, хора от пет националности и тъй нататък, как после се е наложило да превеждам на ченгетата и да успокоявам горката французойка, която беше домакиня и т. нат. демек гледам да си направя DHV(тази история между другото наистина е реална и доста добра, просто ми писна да я разказвам на половината си сетове). Разговора върви добре, отвреме на време губя думите, но с усмивка и въображение се оправям, опитвам се да правя леко КИНО като докосвам приятелски по рамото по-хубавото момиче, което е до мен, но през якето едва ли имаше голям ефект. Точно тогава идва Киро( пич, ако четеш това много благодаря, без теб нямаше да се справя :clap: ),влиза перфкетно като крило и ангажира второто момиче, телефона му постоянно звъни и се проявява като доста търсен човек, а аз неусетно изолирам таргета и започвам да правя рапорт, разпитвам я дали и харесева в България, как намира града, клубовете дискотеките и тъй нататък като се стремя да спазвам правилото въпрос+история, но въпросите пак станаха малко повечко. Започваме да си разкриваме разни предпочитания, опитах се да и направя рутината palm reading, която така и не можах да прочета как точно се прави и действам на импровизация, не се получи много добре, обаче поне я поопипах хубавичко по ръчицата :). Продължавам с рапорта, минаваме на малко по-сериозни теми, тя ми обяснява, колко много щели да и липсват приятелите тук след като си тръгне след две седмици, разказва ми как обичала много да пътува, аз и казвам че също много бих искал да пътувам и затова уча във Военоморско училище, разменяме информация за това къде бихме искали да отидем и тъй нататък, като се стремя периодично да я докосвам по рамото. Накрая след около половин час, решавам, че е време да излизам от сета и и казвам, "I think u are very interesting person, I'd be glad to hang out with u some time...If u want u can give me ur number to call u", никаква сапротива, само че момето не си знае българския номер и го преписвам от телефона на приятелката и, затова съм сигурен и че е истинския, "Ok, nice to meet u, maybe I'll call u these days, see u soon", и си тръгвам мега довелен, първия ми number-close с чуждеднка, и то страшно хубава мадама(май BadBoy е прав, Словения е хубаво място за пикап :P ).
#28
Малко стара информация :rolleyes:

Без да обяснявам подробности около запознанството/не че не бешеинтересно а за да не се компрометира <_< / Приятен лек разговор, идва нейната спирка и тук реших, че е перфектният момент за нещо което "научих от сайта" а именно :

Тук ли слизаш :( еее жалко с удоволствие бих продължил приятният ни разговор


Амииии какво да направим тогава

И както винаги нищо неможе да е перфектно, пълно е с хора около мен и спичам яко/ как да и поискам телефона пред толкова хора, че и възрастни/
И изтърсвам

Дай ми скайп ;)

:angry: Еее остави го този скайп, и без това не стоя пред компютъра :angry:

И вече от немай-каде

Ами дай ми телефона си


Размяна на номера и т.н.


Слиза, след 2-е спирки слизам аз и звъня.....тъъъът-тъъъът

Да моля/мъжки глас/

аз спичам като новородено и изстрелвам многозвучното

ЪЪъъъъъ

прас телефона.


Почвам да се псувам на ум, пак се усрах...... и телефона звъни...същият номер/ама не/ . Вдигам и е тя.

Здравей, аз без да знам съм казала номера на приятеля си, щото са еднакви и само последната цифра е различна. Извинявай много, нали не се сърдиш


:blink: Амиии не, няма проблем, щом това е твоят номер ще си го запиша и ще гледам да ти званна скоро да се видим

Добре, радвам се, ще чакам да звъннеш. Чао



От тук предположих, че щом има приятел и действа така нямам никакво намерение да настъпвам още.....просто не искам да съм на негово място.
#29
Добре да видим... Имах пътуване в чужбина. Навръщане минахме през едно швейцарско градче на име Сейнт Гален. Аз и няколко мои приятели влезнахме в магазин за дрехи, скейтборди и т.н. Докато се лутах из магазина минах покрай касата и видях, че няма никой. Отидох по-натам и видях продавачката - боже... страшна мацка (18-22г. може би, не знам). Поздрави ни, аз отново пуснах едно "Hi" и си лепнах олигофренската усмивка и тя се засмя. Попита ни дали желаем нещо, приятелят ми каза, че не, но аз реших да се пошегувам:

Тя: Hi, can I help you? (Здравейте, мога ли да ви помогна?)
Аз: Hi :flirt: ))) We are trying speak English (!?!?!?!?!?!) (Здрасти, опитваме се да говорим английски)
Тя: :D Ok... :very_happy: If I can help you... (Добре :rolleyes: Ако мога да ви помогна с нещо...)
Аз: (прекъсвам я, правейки се на недочул) You are searching for our telephone numbers?! Why??? (Искаш ни телефонните номера?)
Тя: :D What? (Какво)
Аз: Oh, man... why you are searching for our telephone numbers? (Човече, ти искаш нашите телефонни номера!)
Тя: Haha... okey... if you need something I'll be there... ;) :) :) (Хаха, добере, ако имате нужда от нещо..)

Получи се доста забавно, тя се смееше, изглеждаше 100% искрена, аз също бях доста спокоен, вървеше като по вода. Понеже наистина търсех нещо за брат ми, защото той си пада по скейтбординга, отидох след малко при нея и продължих:

Аз: Ok, serious now, I want to boy something for my little brother, he likes skateboarding and I'm searching for something..? (Добре, сега сериозно, търся нещо за малкия ми брат, който си пада по скейтборди, затова търся нещо подобно)

Започна да ми обяснява къде има магазин, казах й, че посмъртно не мога да стигна до там. Извади карта на града и аз започнах да се правя, че загрявам и се подготвям все едно ще вдигам тежести (например ;)). Подейства - разсмя се. Обясни ми и аз й благодарих:

Аз: Ok, thank you... (Добре, благодаря ти) (погледнах с въпросителен поглед към нея и тя ме разбра...)
Тя: Наташа
Аз: Thank you, Natasha (Благодаря, Наташа) (стиснахме си ръцете)...

Тръгнах да си ходя, но в същия момент спрях, обърнах се бавно към нея, погледнах я сякаш съм забравил нещо и и казах "Have you got an email?" (Имап ли email?). Отговори с едно "Yes" и без да казвам нищо друго, сама извади лист и химикалка и започна да пише. Докато пишеше казах - "Write it beautiful" (Напиши го красиво :)) и тя се засмя. :) Написа го и ми го даде. Погледнах и казах:

Аз: Describe yourself with one word. ;) (Опиши себе си с една дума на листа)
Тя: No :) (Не)
Аз: Come ooon ;) (Хайде де)
Тя: You do it (или нещо подобно) (Ти го направи)

Взех листа и написах "sweet" (сладка), усмихнах се, казах довиждане и си отидох.



На пръв поглед това не изглежда нищо особено. И не е. Обаче лекотата с която стана всичко, непоколебимостта, когато взе листа да пише имейла и искрения смях и на двама ни, просто ми напълниха душата.

Като че ли ми е много по лесно да общувам с чуждестранни момичета. По време на това пътуване взех още един имейл от една страхотна руса латвийка.

Незнам защо, но се чувствам напълно уверен, спокоен и сигурен, когато общувам на аглийски с чуждестранни момичета. Всички момичета се усмихват и са искрено дружелюбни. Не искам да казвам голяма дума, но от една страна самите думи на английски са ми по... реални, с тях мога да съчетая доста по-добре език на тялото и емоция и да звуча наистина естествено, а от друга страна - по-дружелюбните хора отсреща. Незнам с какви впечатления сте останали вие, които сте имали подобни контакти с чуждестранни момичета. Ще ми е интересно да чуя какво мислите по въпроса.

За самата ситуация - според мен се получи страхотно и напълно непринудено.



:)
#30
Черпенето помага... да се напиеш :drooling:
Историйка_1:
На моренцето сме. Яка дискотечка в Приморско ако не греша. Алкохоли бири, DJ свири, почва се. Гледам отсреща един стар албатрос, може би да беше към 44-47 годишен, личи си че е албатрос и "че ги знае тия работи". След малко го гледам да се присламчва към маса от 6 момичета (търкаляха се някакви 5-ци и 6-ци, най-много 7-ци). Предимно се беше фокусирал върху една, която беше малко в края на компанията, явно му беше таргет. Супер, ще има шоу. След малко го гледам че платил 6 питиета и черпи. Минавам направо към извода:

Извод за почерпката: Почерпи и сгреши.

Скоро гледам как девойките си пият питиетата и си говорят. Таргета беше останал изолиран от стадото и се опитваше да го догони. Как? Ми много ясно- любезен разговор примесен с нег. Супер, ето ми урочето за вечерта, хехе, и не е на мой гръб.

Извод: Не забавляваш ли стадото, стадото ще направи така че да се забавлява с теб.

После се напих и машината ми за изводи се развали. Нямам спомени :mellow: :wacko:

Историйка_2:
Софийско нощно заведение. Аз и Piron. До нашите места на бара се настаняват 3 момичета. Заговарям едната. Трудно ще възпроизведа разговора:

Тя: мисля да тръгвам след малко ще ходя на Р.Д.
Аз: Хм... дали не мога да направя така че да размислиш?
Тя: Ми... почерпи едно.

Извод за почерпката: Тя твърдо беше решила да ходи и за моето пиене и беше през онази работа. Но беше длъжна да пробва, да види какво ще стане- дали ще почерпя или дали няма да почерпя, да, може би съвсем не. Стори ми се че го каза леко презрително- "почерпи, щото само това можеш да направиш"

Аз: Не съм свикнал да си купувам вниманието + тъпанарска усмивка

Историйка_3:
В столично заведение. Разбира се нощем. Аз и моя wing. Някъде в тъмното гравитираха някакви 3 камбоджанки- жълти, дръпнати в очите, няма начин да не ги забележиш- с едната от тях бяхме разменили по дума и после се преместиха в друга част на заведението, гравитираха.

Тогава се разцепихме от танци. Бях смукнал 200 водка и цепих паркета. Първоначално си играхме самички. Но винга танцува доста добре почти на всичко, така че съм уверен. По едно време гледам кабоджанките нещо се навъртат около нас.

Извод: Танцувай готино!

По едно време танците така се разгорещиха че едната от кабоджанките почна да се блъска в мен, като споделям блъска, значи го прави със сблъсък.

Извод: Явно жълтите народи са свикнали да бъдат доста по-хард от нас. Като им усещах танцуването не исках да си представям иглика. За другия път ще си знам и ще си нося протектори за "железните ми топки".

Оставихме жълтите да отдъхнат малко че много зор им дадохме. По едно време гледаме 2-3 момченца с бири в ръцете се връщат от бара и подават бирите на нашите жълти приятелки. Черпят, екстра. Пия си от водката и отново излизам да играя. Пред мен един от тези момченца които подкупваха с бирите ми клати пръст полузаплашително-полуумоляващо нещо в стил:
"Моля те не ходи да танцуваш с тях. Току що им взех биричка, дал съм 2 български левчета."
Идваше ми да му кажа само една дума "Парцал" и приключих с него. Жалка работа.

Извод за черпенето: Не се бутай да черпиш при положение че не си желан.

Изобщо има ли смисъл да споменам кой си изпи бирите, кой гледа като бито куче и кой отново танцуваше с камбоджанките. Ейй... още ме болят топките... за другия път ще си знам за протекторите.

Айде лека че окъснях.

Темата е архивирана и не приема нови отговори. ← Обратно към „Дон Жуан дискусии“