Има подобна тема тук, но за да не я "цапам", пускам нова. Проблема е, че преди месец и нещо започнах нова работа. Всичко е прекрасно, аз и още 2ма пича сме единствените мъжки в цялата фирма, което е... хем кофти, хем готино. По принцип и аз съм на принципа, че където човек си вади хляба не трябва да топва чушката, но... не се издържа... към 40 колежки... много е трудно човек да не са загледа в някоя. Още по-интересното е, че аз съм най-малкия - другите са с поне 4-5 години по-големи. Та да си дойдем на думата. Има една мацка, която е ми е доста симпатична. Отначалото като постъпих на работа бях много дървен, не познавах никой и разговорите с колежките бяха само по работа - разни договори, документи и такива работи. Сега обаче почнах да се отпускам, бъзикам се с тях, заговаряме се и е доста по-весело. Гледам да си намирам работа покрай мацката, която харесвам, като я заговарям и на други теми, пием кафе в службата двамата и така. В общи линии имам си приказка с нея и се смеем доста като я набарам на работата, понеже сме в различни офиси и не сме постоянно заедно. При мен проблема с ранковете както в другата тема го няма, защото с нея сме равнопоставени, но имам чувството, че ме има за приятелче именно поради факта, че съм по-малък от нея с 5 години. Честно да се призная това не е проблем за мен, защото съм бил с момиче, точно 5 години по-голямо от мен
Въпроса беше как да действам? По-директно, като директно я поканя на кино или нещо такова извън работата и да карам някак си по-лежерно? Честно казано не ми се ще да се правя на доброто момченце - ще ми се директно да я награбя, пък и с кака... мисля, че директния подход е по-препоръчителен. :chicken: Спира ме само факта кво ще правим после ако нещата не се получат?