Здравейте!За първи път пиша във вашия форум. Първо искам да уточня, че съм жена- тъй като никнейма ми подвежда, исках да уточня.
Към темата- пускам я, надявайки се за мъжки и зрял съвет, самата тема ще я отнеса към една друга, която четох-за това дали трябва да се връщаме към бившите си-където очевидно отговорът беше "не"-подкрепен от доста солидни доводи. И аз принципно съм на същото мнение-принципно.
Честно казано малко съм несигурна в споделянето си,защото самият факт, че го правя, ме кара да мисля за този мъж-което ми се струва абсурдно, тъй като, при един разумен човек, това изобщо не би трябвало да се случва.
Възможно ли е според вас двама човека да са се разделили под влияние на някакви обстоятелства, които те не са могли да контролират, и ако си представим че можем да поставим съшите тези двама човека на друго място в друго време, те всъщност да са една прекрасна двойка, която не би се разделила?
Сега по-конкретно- срещнах този човек още с пристигането си в новата държава, където уча, той не е българин, не е и от държавата, в която съм в момента, Спомените, които пазя с този човек са най-прекрасните-но тук няма да описвам хубавите моменти, а да се върна отново към проблема.
Въпросът ми е принципен- не смятам да правя опити да бъда отново с този човек, нито да му споделям как се чувствам. Просто ме гризе едно таково любопитство дали всичко щеше да се разпадне така (а тази връзка приключи още преди половин година, представете си а аз още мисля за това!), ако и двамата нямахме толкова странични проблеми- от финансова, емоционална и каква ли не още гледна точка. Все пак-двама млади човека на ново място...
Продължителността на тази връзка беше година, не мисля, че има много хора, които половин година след това още ще мислят за това.
Иронията- живея на 5 минути път от него, сега семестъра приключи-но доскоро го виждах почти всеки ден-все пак сме в един курс ,а когато излизам, винаги ми се налага да минавам покрай дома му, тъй като е на централна улица и оттам минавам за навсякъде, той сега си е в своята страна за лятото, за сметка на това, почнах да срещам приятелите му случайно по пътя, които щом ме видят -си говорим за други неща и тогава идва моментът когато ще започнат да говорят и за него.
Предполагам, затова е трудно-защото всичко навсякъде ми напомня за този човек.
Отношенията ми с него сега- веднага след раздялата се игнорирахме около 3 месеца, след което започвахме да си казваме някакво сърдито здрасти- и точно преди той да замине за вкъщи за ваканцията- ми писа, че заминава, и че няма да се виждаме дълго време, и ми желае хубаво лято и тн тн, което много ме зарадва,и не го тълкувам погрешно-знам че това показва само уважение и приятелско настроение-зрялостта на един човек,решил да постави край на някакво безсмислено безразличие- защото не бива да сме врагове, нито безразлични.
И оттук- от това че не бях имала никакъв контакт- и от това че той се свърза с мен два пъти (вторият път вчера за да ми честити рождения ден) започнах да мисля по-задълбочено какво не е било наред в тази връзка.
А след тази връзка имах друга двумесечна връзка, която приключих наскоро- това го споменавам в случай че някой реши да ми каже да се вгледам в други.
Възможно ли е проблемите, които са възникнали в някоя връзка, да са в следствие на нещо по-голямо, нещо което да е объркало двама човека, да ги е накарало да бъдат други хора, а след преодоляването на тези проблеми-те отново да са хората,които искат да бъдат? Защото аз самата виждам кое го е отблъснало-това че не съм знаела как да се изправя срещу трудностите, как ми е било по-лесно да седна и да плача, вместо да изляза да си търся работа например.
Но сега съм друг човек, Напълно сама, далеч от родители, най-близките ми хора на новото място също си заминаха кой къде ли не, но аз вече не се чувствам безпомощна. Не съм момичето, което се нуждаеше от него, за да бъде утешено- затова в началото на темата уточних че съм жена.
Дали ако се бяхме срещнали сега, когато и двамата сме емоционално здрави-нещата щяха да са различни? Но от друга страна се замислям, че шом тази връзка не е устояла на тези препятствия, то ако тя евентално се възобнови и е здрава когато тези двама човека са пълноценни, дали не би се разрушила отново при евентуално друго препятсвие? Или пък тези двама човека са се научили как да са силни сами, и не биха позволили на ново препятсвие да застане на пътя им? Какво мислите? Дали просто си навивам, че този човек има значение за живота ми? Може би по-късно мога да уточня още неща, ако не е съвсем ясно.
Към темата- пускам я, надявайки се за мъжки и зрял съвет, самата тема ще я отнеса към една друга, която четох-за това дали трябва да се връщаме към бившите си-където очевидно отговорът беше "не"-подкрепен от доста солидни доводи. И аз принципно съм на същото мнение-принципно.
Честно казано малко съм несигурна в споделянето си,защото самият факт, че го правя, ме кара да мисля за този мъж-което ми се струва абсурдно, тъй като, при един разумен човек, това изобщо не би трябвало да се случва.
Възможно ли е според вас двама човека да са се разделили под влияние на някакви обстоятелства, които те не са могли да контролират, и ако си представим че можем да поставим съшите тези двама човека на друго място в друго време, те всъщност да са една прекрасна двойка, която не би се разделила?
Сега по-конкретно- срещнах този човек още с пристигането си в новата държава, където уча, той не е българин, не е и от държавата, в която съм в момента, Спомените, които пазя с този човек са най-прекрасните-но тук няма да описвам хубавите моменти, а да се върна отново към проблема.
Въпросът ми е принципен- не смятам да правя опити да бъда отново с този човек, нито да му споделям как се чувствам. Просто ме гризе едно таково любопитство дали всичко щеше да се разпадне така (а тази връзка приключи още преди половин година, представете си а аз още мисля за това!), ако и двамата нямахме толкова странични проблеми- от финансова, емоционална и каква ли не още гледна точка. Все пак-двама млади човека на ново място...
Продължителността на тази връзка беше година, не мисля, че има много хора, които половин година след това още ще мислят за това.
Иронията- живея на 5 минути път от него, сега семестъра приключи-но доскоро го виждах почти всеки ден-все пак сме в един курс ,а когато излизам, винаги ми се налага да минавам покрай дома му, тъй като е на централна улица и оттам минавам за навсякъде, той сега си е в своята страна за лятото, за сметка на това, почнах да срещам приятелите му случайно по пътя, които щом ме видят -си говорим за други неща и тогава идва моментът когато ще започнат да говорят и за него.
Предполагам, затова е трудно-защото всичко навсякъде ми напомня за този човек.
Отношенията ми с него сега- веднага след раздялата се игнорирахме около 3 месеца, след което започвахме да си казваме някакво сърдито здрасти- и точно преди той да замине за вкъщи за ваканцията- ми писа, че заминава, и че няма да се виждаме дълго време, и ми желае хубаво лято и тн тн, което много ме зарадва,и не го тълкувам погрешно-знам че това показва само уважение и приятелско настроение-зрялостта на един човек,решил да постави край на някакво безсмислено безразличие- защото не бива да сме врагове, нито безразлични.
И оттук- от това че не бях имала никакъв контакт- и от това че той се свърза с мен два пъти (вторият път вчера за да ми честити рождения ден) започнах да мисля по-задълбочено какво не е било наред в тази връзка.
А след тази връзка имах друга двумесечна връзка, която приключих наскоро- това го споменавам в случай че някой реши да ми каже да се вгледам в други.
Възможно ли е проблемите, които са възникнали в някоя връзка, да са в следствие на нещо по-голямо, нещо което да е объркало двама човека, да ги е накарало да бъдат други хора, а след преодоляването на тези проблеми-те отново да са хората,които искат да бъдат? Защото аз самата виждам кое го е отблъснало-това че не съм знаела как да се изправя срещу трудностите, как ми е било по-лесно да седна и да плача, вместо да изляза да си търся работа например.
Но сега съм друг човек, Напълно сама, далеч от родители, най-близките ми хора на новото място също си заминаха кой къде ли не, но аз вече не се чувствам безпомощна. Не съм момичето, което се нуждаеше от него, за да бъде утешено- затова в началото на темата уточних че съм жена.
Дали ако се бяхме срещнали сега, когато и двамата сме емоционално здрави-нещата щяха да са различни? Но от друга страна се замислям, че шом тази връзка не е устояла на тези препятствия, то ако тя евентално се възобнови и е здрава когато тези двама човека са пълноценни, дали не би се разрушила отново при евентуално друго препятсвие? Или пък тези двама човека са се научили как да са силни сами, и не биха позволили на ново препятсвие да застане на пътя им? Какво мислите? Дали просто си навивам, че този човек има значение за живота ми? Може би по-късно мога да уточня още неща, ако не е съвсем ясно.