Проблем ли е мълчанието?

Здравейте всички! Извинявам се ако има подобна тема, но какво ли не търсих и не намерих нищо по темата.

Искам да се консултирам с вас по-отношение на една моя черта, а именно това че съм много мълчалив. Не мисля че се срамувам или че няма за какво да говоря защото често съм в компания на момчета и момичета и нямам проблем да си говоря с тях стига да се оформи дискусия…просто не обичам да си чеша езика ей така, за да не мълча….Говоря само когато ме питат или има какво да кажа по някоя тема и когато говоря гледам да съм максимално кратък и ясен.
Още в ранни детски години замлъкнах …така да се каже …в резултат на нещата които ми се случиха тогава и сега вече на 19 години осъзнавам, че това мое усърдно мълчание може би е проблем.

Това го осъзнах преди няколко дни след като бях на кафе с едно момиче и един вид тя си говореше после аз изстрелвах по няколко думи и след това мълчание, а тя ме зяпваше в очакване да кажа нещо и аз опитах…. но така и нищо смислено не казвах. Това просто не бях аз и ми беше много некомфортно да се опитвам да съм някой друг и просто се спрях. Просто не ми идва от вътре да говоря и да я разпитвам за това и онова ей така на посоки.
На всичкото отгоре знам и колко общи черти,интереси, възгледи имаме с гореспоменатото момиче. Запознахме се по интернет и сме си писали по някои въпроси (може и от тук да е бедата в случая…) просто се разочаровах защото вече втори път излизаме, а като че ли само си мълчим на всякакви теми и скучаем. Дали вече си бях изговорил дажбата приказки за деня дали нещо друго не знам...

Та идеята на всичките ми писания до тук беше да се допитам до вас трябва ли да правя нещо по въпроса и какво да е то?Дискутирайте,критикувайте,хвалете,анализирайте...каквото е нужно. Защото наистина ми беше много неприятно като осъзнах колко отегчена беше накрая. Надявам се не съм отегчил и тези които са стигнали до този ред. Вие сте.

Предполагам в детството ти се е случило нещо засрамващо или трагично. Станал си затворен човек, малко неща могат да те впечатлят истински, което може би е проблема. Започни малко по малко, стъпка по стъпка да говориш, да споделяш с хората, независимо от нещата, времето и мястото. И помни, че няма глупости, глупави неща, безсмислени и малоумни! Има само различни гледни точки. Аз вярвам, че твойто е травма и че абсолютно няма да ти е проблем да се "излекуваш". Няма да е за ден или два, по-скоро месец-два, може би година. Спокойно не е проблем, и вземи малко си вдигни самочувствието, излизай по-често от зоната си на комфорт. И тва момиче те е впечатлило само на външен вид, щом не ти идва да си любопитен спрямо нея, значи бързо ти омръзват нещата, следователно трябва да си намериш хоби, което да те държи зает. Тва е от мене.

Питаш ни, дали трябва да направиш нещо по въпроса, а след това ни пишеш че ти е било много много неприятно от тази твоя черта която се е проявила при срещата с мацката, ами приятел. Не си ли намираш отговорите на твоите въпроси в твоите думи?

Препоръчвам ти да прочетеш Библията, и веднага да помислиш за някой твой приятел който е много успешен с жените. Помисли сам и виж и прецени дали той е като теб мълчалив или е центъра на компанията, най-шумния, най-разговорливия, най-изпъкващия.

Трябва да направиш следното, за да имаш успехи във всичко и то е да станеш по социален. Да се интересуваш повече от хората, да се опитваш да разбереш повече за тях, да се сприятеляваш, да ги зареждаш с позитивизъм, усмивки и приятни емоции.

Жените са много социални, и ако искаш да имаш успех с тях, трябва да си на поне тяхното ниво. С мълчание не виждам как ще го направиш.