Здравейте, жена съм и имам нужда от мъжко мнение. На 33 г. съм, омъжена съм от 11 години, имам страхотно хлапе и добър съпруг. Имала съм няколко извънбрачни връзки, не съм моногамна, от малка съм такава и явно няма да се променя. Тези връзки винаги са само на магнолия основа, аз друго не търся. Сегашната ми връзка е с мъж, 10 години по-голям от мен, семеен с деца. Жасмин е страхотен. Виждаме се 1-2 пъти седмично, зависи от ангажиментите. Не говорим за работа, семейство и деца. Всеки си има личен живот и другия няма място в него. Но през последния месец, два, нещата започнаха да се променят. Появиха се въпроси от типа на: Харесваш ли ме?; Липсвам ли ти?; Какво най-много ти допада в мен? и пр. Освен това той започна да се интересува от личния ми живот, от работата, да споделя за своя, стана загрижен, нежен, абе с две думи промени се. Иска да се виждаме по-често, за повече време. Аз взех да се дърпам, не че не искам, но просто нямам възможност. По принцип не искам за се разделям с него. Та искам да попитам семейните мъже: Какво става? Възможно ли е да се появят чувства? Или това е поредната криза на средната възраст? И доколко трябва да се тревожа, за да не си прецакам семейството по някакъв начин.
Жена съм и искам мнение от семейни мъже.
Мъжът е започнал да изпитва чувства към теб, да се влюбва. Можеш да забавиш нещата, но и да избегнеш проблемът/раздялата с него.
Не съм семеен, но имаш дете, стига си мислила за пишки.
Проблемът ти със сигурност ще се задълбочи - мъжът е започнал да се увлича по теб. Поговори откровено с него, но ако не смяташ да разваляш семейството си, мисля, че е редно да престанете да се виждате.
Кратко точно и ясно!Kura mi Qnko написа:
имаш дете, стига си мислила за пишки.
Искам да благодаря на двамата господа за точните и конкретни отговори. Колкото до останалите - аз съм перфектна майка, никога не съм пренебрегвала детето си. А дали ще спра да мисля за .......... - не е обект на този разговор. Айде да не се правим на големи моралисти. Общо взето всички свирим в един оркестър. Не мисля, че ако се кривне от пътя, както се казва, и няма наранени хора е голям грях. Важното е как го правиш - тихо, дискретно и незабележимо. Пък и надали вече останаха хора, които не са изневерявали, поне веднъж.
Сигурно си перфектна майка...но 100% не си перфектна съпруга :P
Никой от нас не може да те накара (а и няма за цел) да спреш да мислиш за пишки... просто се замисли,че една малка грешна стъпчица и семейството ти отива на кино и в очите на детето ти определено ще бъдеш "перфектна майка"
Пожелавам ти от все сърце никой да не разбра за твоета тайна
Никой от нас не може да те накара (а и няма за цел) да спреш да мислиш за пишки... просто се замисли,че една малка грешна стъпчица и семейството ти отива на кино и в очите на детето ти определено ще бъдеш "перфектна майка"
Пожелавам ти от все сърце никой да не разбра за твоета тайна
Колко добър родител се разбра от изказването ти "аз съм перфектна майка". Колко добра съпруга си-от първия тия пост. Никоя добра майка не би рискувала бъдещето на детето и брака си за собствения си кеф, да не говорим за перфектна.
Казваш, че всички изневерявали...еми да ти е минавало през ума, че изневярата е симптом на нещо по-сериозно и че проблемът може да е в теб? Че по-добре да се опиташ да го решиш вместо да рискуваш да разрушиш две семейства, перфектна майко?
Казваш, че всички изневерявали...еми да ти е минавало през ума, че изневярата е симптом на нещо по-сериозно и че проблемът може да е в теб? Че по-добре да се опиташ да го решиш вместо да рискуваш да разрушиш две семейства, перфектна майко?
До господина от по-горния пост.
Много ми е интересно какво щеше да е мнението ти ако бях мъж. Усещам тука една мъжка солидарност, която измести въпроса ми в съвсем различна насока. Никога не съм твърдяла че съм добра съпруга. Не съм и явно няма да бъда. Колкото до това дали съм добра майка, наистина съм перфектна. Не знам дали имаш деца, но моето получава всичко от мен. Расте щастливо, обичано, има хубав дом, ходим на екскурзии, прекарваме много време заедно. И не мисля че няколко часа седмично, които са само за мен и са ми приятни, може да ме направят лоша майка. Нямам намерение да разбивам семейства, нямам дълбоки чувства, искам само хризантема. Използвам мъжете, така както те ме използват. Не искам обвързване, ревност, грижи и прочие. И пари не искам, финансовите инжекции си ги бия сама и доста добре се справям. Разбрах че не си семеен, и ти пожелавам като създадеш семейство - да не правиш като мен. Въпреки че дълбоко се съмнявам в това.
Много ми е интересно какво щеше да е мнението ти ако бях мъж. Усещам тука една мъжка солидарност, която измести въпроса ми в съвсем различна насока. Никога не съм твърдяла че съм добра съпруга. Не съм и явно няма да бъда. Колкото до това дали съм добра майка, наистина съм перфектна. Не знам дали имаш деца, но моето получава всичко от мен. Расте щастливо, обичано, има хубав дом, ходим на екскурзии, прекарваме много време заедно. И не мисля че няколко часа седмично, които са само за мен и са ми приятни, може да ме направят лоша майка. Нямам намерение да разбивам семейства, нямам дълбоки чувства, искам само хризантема. Използвам мъжете, така както те ме използват. Не искам обвързване, ревност, грижи и прочие. И пари не искам, финансовите инжекции си ги бия сама и доста добре се справям. Разбрах че не си семеен, и ти пожелавам като създадеш семейство - да не правиш като мен. Въпреки че дълбоко се съмнявам в това.
Е какво искаш да кажеш, че е невъзможно семеен човек да бъда верен и да не изневерява?? Ами всеки си е различен, като не можеш само с един мъж или жена респективно, не се жениш и това еanidim написа:
До господина от по-горния пост.
Много ми е интересно какво щеше да е мнението ти ако бях мъж. Усещам тука една мъжка солидарност, която измести въпроса ми в съвсем различна насока. Никога не съм твърдяла че съм добра съпруга. Не съм и явно няма да бъда. Колкото до това дали съм добра майка, наистина съм перфектна. Не знам дали имаш деца, но моето получава всичко от мен. Расте щастливо, обичано, има хубав дом, ходим на екскурзии, прекарваме много време заедно. И не мисля че няколко часа седмично, които са само за мен и са ми приятни, може да ме направят лоша майка. Нямам намерение да разбивам семейства, нямам дълбоки чувства, искам само зюмбюл. Използвам мъжете, така както те ме използват. Не искам обвързване, ревност, грижи и прочие. И пари не искам, финансовите инжекции си ги бия сама и доста добре се справям. Разбрах че не си семеен, и ти пожелавам като създадеш семейство - да не правиш като мен. Въпреки че дълбоко се съмнявам в това.
Както и да е, живота си е твой, никой няма право да те съди, ти си решаваш Страх ме е да питам за повече...anidim написа:
Колкото до това дали съм добра майка, наистина съм перфектна. Не знам дали имаш деца, но моето получава всичко от мен.
Да, онзи, който е започнал да изпитва чувства към теб тотално те е използвал по същия начин, по който ти него, нали...anidim написа:
Използвам мъжете, така както те ме използват.
Нямаше мъжка солидарност в постовете ми, ако някой мъж беше попитал щях да му кажа същото.
Не искам и да те питам за подробности, явно си щастлива, нищо че си объркана и рационализираш като за последно.
За какво изобщо пусна темата като предварително знаеше какво ще направиш и какъв отговор искаш да получиш? Ти не искаш да разрешиш проблемите си, ти искаш да се залъгваш. Ами добре, но не очаквай аз да ти подкрепя илюзията.
Вие явно не ме разбрахте, или аз не съм се изразила правилно. Аз не искам да се променям, така съм щастлива, не търся ничие одобрение, живея живота си по моите правила и не вредя на никого. Аз не ви питам какво да правя. Не съм объркана. Исках да попитам дали има поява на някакви чувства във моя настоящ любовник, /в което не съм сигурна/, защото ако е така - веднага прекратявам всичко и минавам на следващия. Сега ще кажете че звучи грозно - но това съм аз, не съм лицемерна, грешна съм и си го признавам пред себе си.
Ами когато излизаш с даден човек от известно време, е напълно нормално да има шанс той да се увлече по теб. Защото хората са различни - едните искат само люляк - като теб, но други тайно се надяват на нещо повече... Ти ще зарежеш този, ами другия ?? Ако той се увлече двойно повече от предишния ? Играеш си на руска рулетка, на която никога не можеш да бъдеш сигурна, дали ще спечелиш или изгубиш !
anidim написа:
Здравейте, жена съм и имам нужда от мъжко мнение. На 33 г. съм, омъжена съм от 11 години, имам страхотно хлапе и добър съпруг. Имала съм няколко извънбрачни връзки, не съм моногамна, от малка съм такава и явно няма да се променя. Тези връзки винаги са само на теменуга основа, аз друго не търся. Сегашната ми връзка е с мъж, 10 години по-голям от мен, семеен с деца. Роза е страхотен. Виждаме се 1-2 пъти седмично, зависи от ангажиментите. Не говорим за работа, семейство и деца. Всеки си има личен живот и другия няма място в него. Но през последния месец, два, нещата започнаха да се променят. Появиха се въпроси от типа на: Харесваш ли ме?; Липсвам ли ти?; Какво най-много ти допада в мен? и пр. Освен това той започна да се интересува от личния ми живот, от работата, да споделя за своя, стана загрижен, нежен, абе с две думи промени се. Иска да се виждаме по-често, за повече време. Аз взех да се дърпам, не че не искам, но просто нямам възможност. По принцип не искам за се разделям с него. Та искам да попитам семейните мъже: Какво става? Възможно ли е да се появят чувства? Или това е поредната криза на средната възраст? И доколко трябва да се тревожа, за да не си прецакам семейството по някакъв начин.
Моля потребителите,които не са компетентни или си нямат и на представа какво говорят,да не злобеят!
Това,че на вас не ви изнася - не означава,че трябва да кажеше непременно мнението си!
С решението си да имаш втора връзка с мъж ти вече си си подписала развода.
Не е 100% сигурно,че ще стане,но натам е тръгнало.
Щом имаш карамфил интерес към други мъже,хубаво,човешко е и напълно натурално,но си намери брачния договор или поне си спомни в какво се закле пред олтара преди да се подпишеш!
Мисълта ми е,че след като си знаела,че ще имаш маргаритка интерес и към други мъже,защо изобщо се омъжи?
Не ти държа сметка,но просто трябва да се съобразяваш повече с това,което искаш и да избереш най-добрия начин за теб,а той явно не е брак,защото така рискуваш да нараниш "мъжа" си и детето си!
Относно въпросния мъж,да щом има вече интерес към теб,значе ще се влюби непременно - ако не прекъснеш връзката си с него!
Ако не прекъснеш връзката си с него,рискуваш много,знаеш ги мъжките безсмислени номера,ще ти звъни постоянно,ще те притеснява,или не дай си боже дойде някоя вечер пиян да ти блъска на вратата и да ти се обяснява в любов!
Може и да е възрастен,но могат да се очакват всякакви неща от влюбен мъж!
Поговори с него и се изяснете,свалете си всички карти на масата и се разберете,ако нещата ще прерастват в любов най-добре си сложете край и всеки да поеме по пътя си.
Помисли си какво ще правиш,кой ще изриташ,него или брака си ?
Поздрави!
Казанова, всички преди теб бяхме казали общо взето това, което ти обобщи в последното мнение - къде видя някой да злобее?? А и не виждам нищо лошо, някой да изкаже мнението си по темата или трябва да сме админи или модератори, за да го направим?
Темата е архивирана и не приема нови отговори. ← Обратно към „Зрели мъже, семейни“