Сам ли трябва да си направиш всичко или някои път зависи

Здравейте.Забелязал съм,че за да кажа,че животът ми е супер , трябва да съм изживял близките дни много приятни емоции.Тогава имам желание за всичко,чувствам се в синхрон както физически така и психически,придобил съм увереност и като че ли всичко е по-леко и по-приятно - както и свалянето на жени разбира се.Поради тази причина искам да имам успешен живот(та кой не иска) и да правя всеки ден от живота ми много или малко специален.

Искам да попитам ако изпаднете в следната ситуация: започвате да се депресирвате, мислите си,че искате да успеете в живота, но за да успеете трябва да сте в съвсем различна обстановка, трябва хората които са около вас да са по-енстусиазирани , те да ви разбират и да карат нещата да се случват.Ако сте гледали FRIENDS - значи знаете какво имам впредив.Сами да се сещат да правят изненади , да предлагат нови неща и т.н. Започвате да се мислите ,че вие нямате ктолкова голям късмет колкото някой ваш просто познат и започвате да се сравнявате с другите.Да откривате положителнтие неща в тях и отрицателните в себе си спрямо социален живот например.

Да речем: събирате се с приятели на някое място.но си мислете "ами ако тези приятели бяха по ентусиазирани , да направят те организацията , да предложат забавни неща да допренесат това събиране да стане специално щеше да е много готино"
Имате големи очаквания,искате да го направите незабравимо,искате дори едно малко събиране да е специално за вас и да ви донесе много приятни емоции - но виждате че отсреща го приемат просто като поредното напиване
вярно е че ти сам трябва да си го направиш весело и специално , но това значи ли да си правиш плановете сам , да организираш , да изчистиш , да купиш по-скъпи неща, да вложиш всичко от себе си.. като отсреща не виждаш ентусиазъм..

Аз ли не съм достатъчно уверен,губя воля и се настройвам негативно в послествие или е нормално и просто на такива хора все попадам..
Благодаря на тези, които ми изчетоха писанията.Споменах просто за едно събиране, но е много повече от това,защото е принципен въпросът.На тези които им се е случвало би трябвало да ме разберат и ще се радвам да ми отговорите,Поздрави и приятно изкарване на Нова година

Ще е напълно излишно да ти ги напиша тези неща, защото ще е много на кратко и ще се изгуби смисъла.

В тази тема има много добри книги за "inner game", ще ти препоръчам на 2-рата страница "Подсъзнанието може всичко - Джон Кехоу" на "CASANOVA" коментара, а ако можеш да четеш на английски език "Think and Grow Rich by Napoleon Hill" и "Psycho Cybernetics by Maxwell Maltz" (намери ги по коментарите) прочети ги и сам ще си отговориш на всички тези въпроси.

Не само в България, но като цяло повечето хора са пасивни и не предприемат нищо, докато ножът или животът не ги накара. Изключение са традиционните търговски страни, чиито жители знаят, че ако искат да ядат, трябва всеки ден да измислят нещо ново (Гърция, която години наред живе добре, без да работи, а с търговски хитринки, Италия и Испания, Холандия, Турция).

Може би ти си по-лидерски настроена личност, не се очудвай, че нямаш много съратници. Ако искаш да водиш, трябва да свикваш, това е самотна позиция. Не че няма да имаш жени, но не очаквай всички да те разбират.

Има два начина да се справиш с пасивността на приятелите си - да ги залъжеш, да се научиш да однасяш нещата, така, че те сами да искат новото.....това обаче си е доста трудно,в бизнеса му викат маркетинг

Другият начин е да правиш това, което мислиш, че трябва, макар пасивната съпротива на останалите - трудно и неблагодарно е, но ако следваш техния "стаден" избор мисля, че ще ти е още по-тъпо.

Относно щастливите и нещастни моменти - не бягай от депресиите. Те винаги си дебнат, можеш да ги отричаш или да им бягаш, но е безмислено. Преди време, когато ми се разваляше настроенито не тренирах....пълна глупост, вярно, че по малко ефект имат тогава тренировките, но е по-добре от нищо. Тогава си казах - "за да ми е кофти сега и за да ми стане добре, трябва да се подготвя и да положа труд" и така се мотивирах да не спирам с дейностите си, когато ми е кофти.

Лично мнение относно самопромивката "животът мие прекрасен/мисля положително" - няма лошо да си весел, когато важните неща вървят. Обаче да се самозалъгва човек, когато не му върви е в пъти по-лошо, защото държи до едно време и изведнъж потъва.

Така, че прави каквото мислиш, че трябва и да става каквото ще (е внимавай, защото тази система ми навлече мъмрения, когато бях в училище).

Весело посрещане на Новата Година....все пак според Маите ще е последна

"Не чакай удобния момент - създай го!"

Ако искаш приятелите ти да са надъхани - надъгай ги, подготви ги, накарай ги да очакват нещо върховно - гледай "how i met your mother" и виж как се държи Барни.