Привет, съфорумци. 
След като приключих мелодрамите с последната си връзка (телефонен/електронен тормоз, причакването пред нас, все едно съм някакъв нелоялен длъжник 
и накрая заплахите с хапчета от типа 'не ми се живее повече', с които чашата преля), дойде време за бутона 'next' 
. Съжалявам, но в живота ми няма място за слабохарактерни и психически нестабилни личности.
Та ...играем за апетитна колежка от уни-то (10-ка), с която се бях пробвал леко миналата година, но бе заета и не настоявах изобщо. С приближаването към 30-те години, човек започва да се уверява колко безценно е търпението и какви ползи може да му носи. Естествено, не мисля че е достижимо само с една партньорка в кокиче, но това се предполага по дефалт. Принципно, с по-малко от 2 неофициални лютиче партньорки не оставам, което според мен, си е и необходимия минимум.
От седмица си припомням по-важните акценти от Мъжката библия + някоя и друга помощна статия, в частност ревността от страна на други колеги от курса:
"ДА СЕ СПРАВИШ С ДРУГИТЕ МЪЖЕ
Когато започнеш да подхождаш към момичета и да имаш резултати, ще забележиш, че много типове стават ревниви за това. Много от тях ще се опитат да те блокират от целта ти. В 90 % от случайте те ще се опитват само да те раздразнят. Това не е нищо персонално. Ще прекъсват разговорът ти или ще правят нещо тъпо. Забавно е, защото те знаят, чене могат да имат момичето за себе си, но когато видят някой друг да се опитва, стават ревниви и се опитват да разрушат играта му. Не могат да контролират това, че някой друг ще вземе момичето...."
Честно казано, досега не бях обръщал конкретно внимание на въпроса, но в крайна сметка се наложи да се справям с това т.нар. предизвикателство в лицето на един особено напорист и семеен колега. Наглеца от предния изпит насам, не спира да опитва да прекъсва старта на играта с нея ...дотолкова, че вече ме дразнеше на макс. Действието се разви вчера още по пътя за изпита (пътувахме заедно с целта, наглеца и още един колега и колежка - шофирах аз, уточнявам понеже по-голямата част от вниманието ми все пак трябваше да е концентрирано в/у пътя, а това очевидно не бе най-изгодната позиция за мен). Тя стои зад мен, наглеца залепен като муха на мед и най-нагличко си работи по въпроса с нея. Верно, за малко да не ми достигне търпението, но пък като си зад волана, а някой без колан наглярства ...особено по средата на седалката, е сравнително лесно да му секваш мисълта и речта с по-сериозно натискане на спирачките.
Понеже за момента местоработата й е в една сладкарница (тя живее в град близък до моя), оня започва да се самопоканва на пасти при неяяя, тя му връща уклончиви отговори, но човека упорит ...явно има защо да го наричам Наглеца. Включвам се в разговора им, но човека е амбициран на макс' и се опитва да игнорира всичко и всеки около нея. Наложи се да го питам най-грубо, няма ли да занесе торта и на жена си и запознат ли е какво е нейното отношение към изневярата в семейството. Опита се да подмине въпросите, но като въвлякох и останалите пасажери в темата, му се поохлади ентусиазма.
Пристигаме ние за изпита, оня го играе нейна сянка. Държа да отбележа, че тя външно толерираше присъствието му, но същевременно ме гледа с интерес и опитва да ме заговаря, женските трикове там за ревност и класиране на кандидатите. Понеже сме над нещата, дадох тотален игнор и на 2-та и при всеки неин опит да ме заговори я режа с кратки отрицателни отговори, придружени с усмивка тип 'дреме ми за тоя, че и за тебе'. На обед заформих една групичка от курса и отидохме в няк'во заведение, все едно сме без тях. След него отиваме за резултати, тя със 'сянката си' седят там и пак ми се усмихва с въпроса:
- Защо не ни се обадихте като ходихте да ядете?
Аз: Еми няма да ви пречим... (с широка усмивка и напускане на компанията им)
Последваха още няколко кратки срещи и въпроси от нейна страна, на етажа докато изкарваха резултатите, но вече си бях сложил слънчевите очила за прозрачни хора.
Слезнах в колата да подремна, докато си разберат оценките и останалите, свалих си седалката и се изпънах доволно. След известно време пристигат и другите (без един колега който се наложи да чакаме малко повече). Тук трябва да допълня, че въпросният пътува с наглеца до моя град, оставя си колата и продължаваме с моята. След изпита го инструктирах да потегля веднага с оня като се приберем, за да остана сам с целта. Колегата стабилен, не ме изложи.
Та... дремя си аз в колата, тя ми отваря вратата и пак тормоз с усмивки:
- Стига спа бе, колега. - пресяга се над мен и ми сваля слънчевите очила. Аз го играх сънен, измърморих нещо и се обърнах на другата страна, концентриран в/у дрямката.
Станах по някое време, слезнах от колата ...гледам наглеца сам останал с другата колежка, а целта липсва от хоризонта. Появи се тя след малко, с бисквитки и кафе, които нахално й преполових ...заговорихме се малко по-приятелски с нея, оня пак напира някъв, но вече и тя започна да го игнорира. На връщане дори го отпрати на предната седалка, а тя пак седна зад мен. Докато се прибирахме, по пътя си говорим няк'ви, смеем се, тя през няк'ви кратки интервали ме докосва, отначало уж случайно, а после по-явно по рамото, оправя ми шапката. Аз си трая и се усмихвам доволен.
По пътя оня се засили да мята няк'ви боклуци през прозореца, аз му се развиках ест'и след кратка, но достатъчна унижителна лекция, че няма инструктирани катерички или други животинки, които да обират боклуците му хвърлени по пътя (тя също се присъедини най-ентусиазирано), наглеца оклюма нос.
Пристигаме ние в моя град, (едната колежка я оставихме по пътя) слизат двамата колеги и тя се прехвърли на предната седалка до мен. Докато си взимаха багажа, наглеца се пробва към нея за разходка в мола, тя не бе въодушевена ...другия колега отреагира веднага, както се бяхме разбрали и потеглиха. Тя се обръща към мен:
- Щеше ми се да разгледам някой магазин, а тъй като ми каза че съм грубиянка... (, сутринта я посрещнах с 'Добро утро, грубиянке!', тъй като не каза 'чао' при последния чат в скайп и допълних, че съм й търсил в 2 книжарници 'Наръчник за добри обноски в обществото', но за съжаление не съм намерил нищо достатъчно подходящо ) ...не знам как да те поканя.
Аз: Ем освен да се самопоканя. (пак с усмивка) - от нейна страна: мълчаливо усмихнато съгласие.
През следващите 3 часа, обикаляхме магазини, пихме кафе с торта, говорихме си (неангажиращи и главно релакс теми + някоя случка). Качихме се после по колите и я ескортирах до края на града, за да не се омота нещо, като не пропуснах да й тествам шофьорските умения - завидно добра се оказа...
Спряхме до другия мол, искала само да провери за нещо последно в един магазин там. Придружих я и там, мери 4 бр. предизвикателни рокли пред мен, пита как я намирам... (Всъщност аз до този момент я намирах за 8/9, но след ревюто останах опр'впечатлен от физиката й, така добре прикрита със зимните дрехи, и й дадох финална 10-ка.) Отговорих и лаконично: Страхотни крака. - засмя се и се изчерви.
Накрая се разделихме на паркинга, като каза че почивала другия уикенд. Викам й:
- Еми мръдни пак тогава, но се обади предварително за да не си направя няк'ви други планове и се обади сега като пристигнеш, че е кофти времето.
Тя: Ще видя как са ми смените и ще ти кажа. Благодаря ти за хубавата разходка, ще се чуем като се прибера.
След час се обади, приключих разговора в рамките на минута и си пожелахме хубава вечер.
П.П. Споделям само, но ако някой се чувства компетентен да изкаже критика, мнение или съвет, нека се чувства свободен да го направи. Хубав ден. :cj:
След като приключих мелодрамите с последната си връзка (телефонен/електронен тормоз, причакването пред нас, все едно съм някакъв нелоялен длъжник и накрая заплахите с хапчета от типа 'не ми се живее повече', с които чашата преля), дойде време за бутона 'next' . Съжалявам, но в живота ми няма място за слабохарактерни и психически нестабилни личности.Та ...играем за апетитна колежка от уни-то (10-ка), с която се бях пробвал леко миналата година, но бе заета и не настоявах изобщо. С приближаването към 30-те години, човек започва да се уверява колко безценно е търпението и какви ползи може да му носи. Естествено, не мисля че е достижимо само с една партньорка в кокиче, но това се предполага по дефалт. Принципно, с по-малко от 2 неофициални лютиче партньорки не оставам, което според мен, си е и необходимия минимум.
От седмица си припомням по-важните акценти от Мъжката библия + някоя и друга помощна статия, в частност ревността от страна на други колеги от курса:
"ДА СЕ СПРАВИШ С ДРУГИТЕ МЪЖЕ
Когато започнеш да подхождаш към момичета и да имаш резултати, ще забележиш, че много типове стават ревниви за това. Много от тях ще се опитат да те блокират от целта ти. В 90 % от случайте те ще се опитват само да те раздразнят. Това не е нищо персонално. Ще прекъсват разговорът ти или ще правят нещо тъпо. Забавно е, защото те знаят, чене могат да имат момичето за себе си, но когато видят някой друг да се опитва, стават ревниви и се опитват да разрушат играта му. Не могат да контролират това, че някой друг ще вземе момичето...."
Честно казано, досега не бях обръщал конкретно внимание на въпроса, но в крайна сметка се наложи да се справям с това т.нар. предизвикателство в лицето на един особено напорист и семеен колега. Наглеца от предния изпит насам, не спира да опитва да прекъсва старта на играта с нея ...дотолкова, че вече ме дразнеше на макс. Действието се разви вчера още по пътя за изпита (пътувахме заедно с целта, наглеца и още един колега и колежка - шофирах аз, уточнявам понеже по-голямата част от вниманието ми все пак трябваше да е концентрирано в/у пътя, а това очевидно не бе най-изгодната позиция за мен). Тя стои зад мен, наглеца залепен като муха на мед и най-нагличко си работи по въпроса с нея. Верно, за малко да не ми достигне търпението, но пък като си зад волана, а някой без колан наглярства ...особено по средата на седалката, е сравнително лесно да му секваш мисълта и речта с по-сериозно натискане на спирачките.
Понеже за момента местоработата й е в една сладкарница (тя живее в град близък до моя), оня започва да се самопоканва на пасти при неяяя, тя му връща уклончиви отговори, но човека упорит ...явно има защо да го наричам Наглеца.
Включвам се в разговора им, но човека е амбициран на макс' и се опитва да игнорира всичко и всеки около нея. Наложи се да го питам най-грубо, няма ли да занесе торта и на жена си и запознат ли е какво е нейното отношение към изневярата в семейството. Опита се да подмине въпросите, но като въвлякох и останалите пасажери в темата, му се поохлади ентусиазма.Пристигаме ние за изпита, оня го играе нейна сянка. Държа да отбележа, че тя външно толерираше присъствието му, но същевременно ме гледа с интерес и опитва да ме заговаря, женските трикове там за ревност и класиране на кандидатите.
Понеже сме над нещата, дадох тотален игнор и на 2-та и при всеки неин опит да ме заговори я режа с кратки отрицателни отговори, придружени с усмивка тип 'дреме ми за тоя, че и за тебе'. На обед заформих една групичка от курса и отидохме в няк'во заведение, все едно сме без тях. След него отиваме за резултати, тя със 'сянката си' седят там и пак ми се усмихва с въпроса:- Защо не ни се обадихте като ходихте да ядете?
Аз: Еми няма да ви пречим... (с широка усмивка и напускане на компанията им)
Последваха още няколко кратки срещи и въпроси от нейна страна, на етажа докато изкарваха резултатите, но вече си бях сложил слънчевите очила за прозрачни хора.
Слезнах в колата да подремна, докато си разберат оценките и останалите, свалих си седалката и се изпънах доволно. След известно време пристигат и другите (без един колега който се наложи да чакаме малко повече). Тук трябва да допълня, че въпросният пътува с наглеца до моя град, оставя си колата и продължаваме с моята. След изпита го инструктирах да потегля веднага с оня като се приберем, за да остана сам с целта. Колегата стабилен, не ме изложи.
Та... дремя си аз в колата, тя ми отваря вратата и пак тормоз с усмивки:
- Стига спа бе, колега. - пресяга се над мен и ми сваля слънчевите очила. Аз го играх сънен, измърморих нещо и се обърнах на другата страна, концентриран в/у дрямката.
Станах по някое време, слезнах от колата ...гледам наглеца сам останал с другата колежка, а целта липсва от хоризонта.
Появи се тя след малко, с бисквитки и кафе, които нахално й преполових ...заговорихме се малко по-приятелски с нея, оня пак напира някъв, но вече и тя започна да го игнорира. На връщане дори го отпрати на предната седалка, а тя пак седна зад мен. Докато се прибирахме, по пътя си говорим няк'ви, смеем се, тя през няк'ви кратки интервали ме докосва, отначало уж случайно, а после по-явно по рамото, оправя ми шапката. Аз си трая и се усмихвам доволен. По пътя оня се засили да мята няк'ви боклуци през прозореца, аз му се развиках ест'и след кратка, но достатъчна унижителна лекция, че няма инструктирани катерички или други животинки, които да обират боклуците му хвърлени по пътя (тя също се присъедини най-ентусиазирано
), наглеца оклюма нос.Пристигаме ние в моя град, (едната колежка я оставихме по пътя) слизат двамата колеги и тя се прехвърли на предната седалка до мен. Докато си взимаха багажа, наглеца се пробва към нея за разходка в мола, тя не бе въодушевена ...другия колега отреагира веднага, както се бяхме разбрали и потеглиха. Тя се обръща към мен:
- Щеше ми се да разгледам някой магазин, а тъй като ми каза че съм грубиянка... (
, сутринта я посрещнах с 'Добро утро, грубиянке!', тъй като не каза 'чао' при последния чат в скайп и допълних, че съм й търсил в 2 книжарници 'Наръчник за добри обноски в обществото', но за съжаление не съм намерил нищо достатъчно подходящо ) ...не знам как да те поканя.Аз: Ем освен да се самопоканя. (пак с усмивка) - от нейна страна: мълчаливо усмихнато съгласие.
През следващите 3 часа, обикаляхме магазини, пихме кафе с торта, говорихме си (неангажиращи и главно релакс теми + някоя случка). Качихме се после по колите и я ескортирах до края на града, за да не се омота нещо, като не пропуснах да й тествам шофьорските умения - завидно добра се оказа...
Спряхме до другия мол, искала само да провери за нещо последно в един магазин там. Придружих я и там, мери 4 бр. предизвикателни рокли пред мен, пита как я намирам... (Всъщност аз до този момент я намирах за 8/9, но след ревюто останах опр'впечатлен от физиката й, така добре прикрита със зимните дрехи, и й дадох финална 10-ка.) Отговорих и лаконично: Страхотни крака. - засмя се и се изчерви.
Накрая се разделихме на паркинга, като каза че почивала другия уикенд. Викам й:
- Еми мръдни пак тогава, но се обади предварително за да не си направя няк'ви други планове и се обади сега като пристигнеш, че е кофти времето.
Тя: Ще видя как са ми смените и ще ти кажа. Благодаря ти за хубавата разходка, ще се чуем като се прибера.
След час се обади, приключих разговора в рамките на минута и си пожелахме хубава вечер.
П.П. Споделям само, но ако някой се чувства компетентен да изкаже критика, мнение или съвет, нека се чувства свободен да го направи. Хубав ден. :cj:
