Ето и от мен, една днешна история не знам дали е фейл по дефиниця от мастера или е магнолия (тъй като за мен фейл не е това да си направиш кефа като се шегуваш с непознати мацки с идеята че не ги сваляш) но и в двата случая целта ми беше да заговоря мацка готина, да се базимам не ами да е гъбаркам направо с нея да се правя на луд и накрая да премина към някакво рязко навлизане в личното и пространство и живот с целта все пак да ме отреже и да не се получи свалка от дневната игра.
Случката е на връщане от разходка. Отивам на спирката няма тролей, няма хора почти. Гледам с периферията си така като пристъпвам 1 маце с тъмно сини впити дънки и слабичка, с черна къса коса и някакво черно яке с пух отгоре (тъкмо мой тип) чака, ама се вкочанило от студ, сигурно чака половин час вече. :very_happy: Вътрешно ме изби много на смях, не знам защо... Викам си сега ще направим една нарцис с тая кака. Минавайки покрай нея леко си завъртях главата да направя ай контакт и да проверя дали има интерес. Тя се обърна веднага и ме погледна в очите, задържа към 3 сек и после отмести, аз се усмихнах леко и продължих на няколко метра от нея.
Обърнах се да си чакам и да се порадвам още малко как тя зъзне, и гледам че ме гледа и не мърда. Минаха към 15 секунди и аз си завъртях главата към нея, и размахах ръце с една голяма усмивка. Тя за секунда отмести погледа си, после го върна и ме погледна учудена:
АЗ: Хей, само с погледи ли ще флиртуваш с мен или ще се запознаем и ще продължим да се опознаваме (и се хиля...)
ТЯ: (тя се шашна леко но се захили и тя... предполагам се чуди 5 секунди какво да каже, е аз я изпреварих...)
АЗ: Сега ще дойда към теб и ще ти се представя, но моля те не бягай няма да те гоня
ТЯ: Хахаха, няма, спокойно! (Тука се усмихна и се получи добре)
След малко...
АЗ: Аз съм Иван.
ТЯ: Аз съм Надежда. Приятно ми е.
(пауза от около 5 секунда в които я гледам с леко присвити вежди, смях и мисли асоцииращи се с нея)
АЗ: Надежда ли? Приятно ми е и на мен.
При чуването на това име и вида на това маце, което се връзваше с името избухнах в смях е не много брутално, но не можах да се стърпя и го показах. (Мисля си, не Надя брат, а Надежда - не е ли лудо??
Каква надежда, това ми е първата надежда на която мога да тегля 1 чеп, но се разубедих че не съм такъв човек хахаха не мога хем да се глициния хем да ми прави кеф да ги ч**ам после обикновено само се камелия). Тя се обиди:
ТЯ: Какво? Много се смееш, защо? Много си невъзпитан!
АЗ: Така е... но да оставим това настрана. (леко и смигнах) Не се смея на теб, а на едни мои мисли свързани как правим разни неща с теб и аз ти казвам цялото име...
(тука се разсмях и я бутнах по рамото)
ТЯ: Така ли? (Усмихна се и ме погледна въпросително) И какви мисли?
АЗ: Отдавна ли чакаш тролей, като гледам така си се сковала, сигурно стоиш тука от половин час?
ТЯ: Не, не, от 10 минути.
АЗ: Е, достатъчно, на мен вече ми настръхнаха зърната на гърдите от студа
Искаш ли да ги пипнеш или искаш довечера да си поиграеш с тях?
ТЯ: (смее се) Брей, много си бил забавен... Нищо такова, ние току що се запознахме, нищо няма да получиш от мен
В тоя момент идва тролея, мислех си че няма да дойде и ще трябва да се анемония с нея цяла вечност, а на мен времето ми е ценно и все пак не целях да я свалям, а видях че почна и да се кефи на моите простотии и здравец и вече иска да ме разпитва общите глупости. Реших да я отрежа и да се освободя от разговора с нея, викам и:
АЗ: Да, да, знам. Хайде аз излитам с тролея за Сторго, Чао.
ТЯ: Хей, чакай аз съм за центъра, с тоя тролей мога да отида там. Ще пътуваме заедно.
АЗ: Предположих, след като чакаш и ти, а мислех че вече ще се отърва от теб, но какво да правим ще пътуваме заедно,
качвай се, все пак всички тролеи хващани от тук минават през центъра
Сядаме там и почва да ме разпитва, на колко години съм, къде уча, какво правя. Аз не и казах а и отговарях абстрактно. Тя се озадачи. Питах я 2-3 неща от рода на:
АЗ: Много хубаво дупенце имаш. С тия дънки се очертава колко е малко и колко много обича да си играят с него. С какво бельо си? Розови боксерки на бели пеперудки ли? Хахахах
ТЯ: (В първата част на репликата се засмя леко и се изчерви, във втората част обаче се намуси и се ядоса) Пфф голям си кретен, един комплимент не можеш да направиш. Хайде след малко слизам.
АЗ: Това беше негативен комплимент, ти не разбираш тия неща. Явно само за роза мислиш... идваш с мен вкъщи, чака ни една страхотна вечер!
ТЯ: Абе ти си луд! И как ще стане това? Как си го представяш?
АЗ: Ами как, като гледам още ми говориш, и не си убедена вече така ли? Да ти помогна ли (и се навеждам да я целуна, тя обръща буза, аз не я целувам по бузата) Засмях се
И тя ме пита...
ТЯ: Ей, какво правиш? Не бързаш ли малко?
АЗ: Не, как. Знаеш че ще ходим вкъщи да се забавляваме под завивките нали? Или у вас предпочиташ да ме заведеш?
ТЯ: Много си готин, ама няма да ти се отвори парашута сега, отивам на работа а и не те познавам (и това го казва с една голяма мазна усмивка), звънни ми ако искаш да излезнем. Ето ти номера ми...
АЗ: Ще направим 1 кафенце след седмица, а
ТЯ" Що не...
АЗ: Хм... окей, няма да ми избягаш!
Казвай го...
ТЯ: 0883 454 55х
Аз я записвам като "Надежда - за мак" Тя ме вижда и вика:
ТЯ: Офф ама верно си голям кретен, ае заеби...
АЗ: Е как да те запиша, като "Надежда за живот" ли? Или "Надежда за лаф" ли?
ТЯ: Абе просто Надя.
АЗ: Ами трябваше да ме отрежеш много по-рано, не се ли усети че се мак с теб?
ТЯ: Нищо, както и да е, хайде чао.
АЗ: Чао, мила.
Малко дълго се получи, ама все пак да пресъздам с по-големи подробности случката. Вие определете като фейл ли е не е ли.
