За всички колебащи се да кажат на едно момиче дали го харесват или не

Сигурен съм,че има много които са си харесали някоя,виждат всеки ден,но никога нямат смелоста да и кажат,че я харесват.Пропиляват си дните мислейки за нея,но все така без никакво действие,не поглеждайки друга...минават седмици,може би месеци...Ставате приятели или само си разменяте погледи.Но ти си все така хлътнал.И винаги в главата ти е дали да и кажеш,че я харесва или не...В библията има много за това но аз ще кажа просто нещо от личен опит:

НАПРАВЕТЕ ГО!Без да се замисляте.Аз бях горе/долу същия с горепосочените фактори.Просто трябва да живеето докато сте живи.Аз когато го направих,не полуичх добър отговор...пострадах...може би съм луд но минути след това се почувства ужасно добре,дори по лицето ми се изписа огромна самодоволна усмивка.Ако си си харесал някоя,няма смисъл от бездействие...отиваш казваш каквото мислиш,сладка си,гладиола си,искаш ли да излезнем...искаш ли да се ч***ме...Ако каже да,перфекнто.Ако не следващата.Просто искам да ме разберете и да повярвате в това което казвам защото го изпитах.Надявам се някой като мен да прочете това и да ме разбере.

Поздравления!!! Надградил си себе си, а това е единственото което ти остава след момичето ( освен дете недай си Боже ). Лично за мен пикъп-а не е модел за сваляне на жени, а именно за ДУХОВЕН РАЗТЕЖ на хората. Днес си един, а утре вече си своя по-добра версия... Дано тази тема вдъхне увереност и на други имащи подобни терзания. Когато човек проумее, че накрая ще съжалява не за нещата които е направил, а за тези които не е, тогава може да се "освободи" от всяка една НОРМА и ДОГМА която обществото с времето му е втълпила. Убеден съм, че всеки извървял пътя, ще потвърди Продължавай все така защото в противен случай, накрая винаги излъгания си ТИ ! Пожелавам ти успех !

Аха! Ето най-подходящото място да споделя нещо
През живота си (т.е. досега, защото съм живял само 20 години) съжалявам само и единствено за две неща. И двете са свързани с жени, и двете са свързани не с това, че направих нещо грешно, а че не направих абсолютно нищо Само единият случай е от значение за темата, така че него ще споделя. Беше преди години, много години, но ми остана в съзнанието през цялото време до сега. Бяха ми уредили среща с момиче, с което се харесвахме, мацката на випуска и т.н. Та това, което аз направих беше, че се поддадох на притеснението и страха и не я целунах Вече не помня дали ме е било яд после, но смятам, че има причина да ми остане толкова дълго в съзнанието. Изводът: страха и притеснението ми казваха едно, стомаха и сърцето друго - така че слушай стомаха (както се казваше на едно място в Библията) и сърцето винаги когато се колебаеш за нещо подобно. И нямам предвид някакви сантиментални случки и не цитирам някакви автори или филмови герои. Напротив, говоря съвсем искрено като човек, осъзнал смисъла на тия думи - когато се колебаеш, слушай стомаха и сърцето :P Не си заслужава после да съжаляваш за нещо. А ако си мислиш, че ще се изложиш и пр. и пр. - първо разбери, че мацките съвсем не мислят това за излагация (true story ), а останалите... На кого му пука за останалите? Със здраве и смело напред!

Seeker_, поклон!!!
Подкрепям те напълно! От близо половин година съм ергенче и трябва да ти кажа, че още в първия миг, когато осъзнах, че няма връщане назад, станах по-деен и далеч по откровен спрямо себе си и околните. Много резачки отнесъх, но това е верният път. Сега мога да се похваля с факта, че имам няколко нови приятелки и натрупан безценен за мен опит.