Жените предлагат само незабравка

Статията е от

"Преситен съм от мацките. Вече съм бил с над 200. Не си правя точна статистика, но са горе-долу толкова. Бил съм с всякакви, абсолютно с всеки възможен женски типаж. То е като с екскурзиите. В началото всичко ти изглежда привлекателно, всяка дестинация е примамлива и обещава невероятни преживявания.

Но изведнъж в главата ти светва червена светлина. Нещо се е променило. Изчерпало се е. Някъде в пътуването. И поредният плаж ти изглежда прекалено познат. Стаите, баровете, палмите, коктейлите, нощите, маргаритка. Всичко ти изглежда изпробвано. И някъде на петия ден ти писва, чак ти се драйфа.

Вече си напълно преситен, преекспониран си някак вътре в тоя кръг. Все едно с години да гледаш все една и съща реклама Е, колкото и да е хубава, ще ти писне.

Нещо такова стана и с жените. Почнах да разбирам, че това, което ми предлагат, има граници. Точно както от четири или петзвездните хотели можеш да получиш определен списък с услуги и нищо повече.

Не само си имат горна граница мацките, ами и толкова си приличат, че заприличват на четири-пет звездна конфекция. Дълго не го вярвах, но накрая спрях да се лъжа.

Мацките, говоря за всякакви, не за определен тип, макар че са предимно от България, предлагат азалия и нищо повече. Ако има повече, то е някоя глупава женска претенция, и точно тя в един момент напълно те отказва от пътуването. Но, както се казва, надеждата умира последна. Защото преди това убива собственика си.

Всеки път се надявам новото момиче в живота ми, без значение на каква възраст е, да ми даде нещо повече от хубав гладиола.

Смятам, че съм различен от повечето мъже. Защото не търся само мак. Наистина! Ама жените няма какво друго да ми предложат. Тия, с които съм бил, де. За другите не знам. Сред тях се надявам да намеря изключението. Поне едно... В най-успешните ми връзки винаги имаше тръпка, страст, желание. Имаше я магията. Никога не съм подхождал предубедено.

Аз харесвам жените и по принцип им вярвам. В главата ми има един положителен образ, нещо като идеал, като фантазирана картинка, и там, в главата ми, има една не че е идеална, ами просто нормална жена. Не правеща номера и т.н.

Освен това не съм лицемерен или прикрит. Каквото чувствам, го казвам директно. И винаги очаквам същото. Но с мацките не се получава. Като че имат някакъв механизъм в главите им, който ги кара да играят роли, да се изживяват като други, да се надцакват една друга, да правят номера и да съсипват всичко.

Това винаги се повтаря. Вече съм станал такъв експерт, че само като видя някоя, и знам какво й е в ума. Всяка си мисли, че точно с тия посредствени номера ще ме впечатли, че ще хлътна повече, ще я гоня, ще й звъня, ще й пращам SMS-и цялата нощ, ще лудна от любов. Жалка картинка! И това го правят и жени с добро образование, с хубави професии, изобщо, мацки със стил! И те обаче са същите. Понякога даже повече от откровено посредствените.

Ето защо съм преситен. Женските номера ме направиха такъв. И направо ставам груб, когато поредната манипулаторка ми се изправи на пътя. Не в смисъл, че ги бия или нещо такова. Досега не съм посягал на мацка. Не знам как трябва да ме изнерви някоя, че да стигна дотам.

Но ставам груб по друг начин. Казвам й: Хей, бейби, искам да съм в теб! Друго не искам! Ти друго така и така не даваш! Предлагането ти е слабо. Тъй че, нека да го знаем предварително - спести си номерата!

Като си само момина сълза, бейби, бъди само гладиола! Не ми се прави на интересна, защото ти просто не си интересна! Ама хич! А после чао! Изтривам те от Skype. Там сте стотици...

Имам ризи за всеки сезон, за всеки повод, бейби, според настроението ми, според мястото, където мисля да отида, според цвета на мебелите в клуба, според модела на колата ми и стените в пиано бара, според каквито и да си представиш там прищявки.

Изобщо, ти си напълно заменяема и временна, защото нямаш самоличност. Така де, кой е чувал за риза със самоличност? Просто си плат, кройка, предназначение и лека тръпка.

Просто си поредната скучна дестинация.

Преситен съм от цялото това скапано шоу. От фалша, от липсата на зрялост. От инфантилни момиченца с бръчки или без.

Животът не е някаква механична бягаща пътека, нали? Може да няма кой знае какъв дълбок смисъл, но пък едва ли е и чак таолкова глупав. Като неслучващ се. Като чужд.

Тая игра на мацките много прилича на нелогичен сън. Една яка клопка. Да, ама не! Те са плитки, аз пък съм лош. Те ме изнервят, аз ги дразня. Те упорстват, аз още повече.

Война си е, да! Мацките срещу мене. Цял арсенал от глупости срещу търпението ми."

absolutno vqrno i tochno kazano.. (izvinqvam se za latinicata)

'Жените предлагат само петуния' 2 част

Мацките са обсебващи. Вплитат се в живота ти и пускат безброй разклонения във всеки твой ден и час от живота ти, опитват се да те обсебят и в мислите ти.

Имаш чувството, че са развили някакво особено сетиво, чрез което те следят, знаят предварително нещата, които тепърва ще разбереш за себе си. За това работи и цяла мрежа от приятелки.

Мацките са нелогични. Когато се отвратя от номерцата за пореден път и кажа на съответната, че искам само лавандула, аз казвам точно и само това - че искам само камбанка.

По нейната си логика обаче тя търси куп скрити нюанси в тези простички три думи. Колкото по-откровен и еднозначен съм, толкова повече мацките включват арсенала от номера. Може би защото обожават да контролират всичко и ги ужасява мисълта, че им се измъквам.

Може би, ако им казвах точно обратното - сладки приказки, обещания, романтика и т.н., тогава щях да съм им безинтересен. А така ги предизвиквам - и те се развихрят.

И комедията почва - аз се изплъзвам, те настъпват. Започват бясно да звънят. Получавам есемеси посреднощ, драматични обаждания, следят ме кога ще се появя в Скайп. Кошмар.

В началото беше забавно, после - смешно, вече е нетърпимо. Толкова еднакво предсказуемо незряло поведение, хвърлени на вятъра женски емоции, толкова преиграване. Дори и сънищата ми не са чак дотам сюрреалистични.

Стана нещо с мацките. Отивам в "Кубо" в полунощ. Поръчвам си питието и искам да съм сам. Навсякъде около мен е пълно с гола плът, от 14 докъм 45-годишни. Сред сто момичета, облечени като проститутки - и почти държащи се така, има едно-две нормални, т.е. невзрачни.

Голи пъпове, татута, халки на пъпа, на езика, камъче на зъбчетата, коси с прекалено голям обем, грим, от който изглеждат като близначки, липсващи поли с евтини прашки, топове, разкриващи евтини скандални сутиени, и най-вече поведението... Не знаят какво искат.

Като деца са, днес едно, утре друго. Така им е изгодно. Все някой друг да отговаря за тях. Някой мъж. Някой друг да им е виновен. Да ги води в тъмното. Децата не отговарят за постъпките си, нали? И мацките. Те са деца на мъжете си.

Затова си падат по врачки, по мистерии, чакат някой с милиончета да им падне от небето, киснат цял ден по кафенета и козметички и сивото им вещество гъбясва от бездействие. Така са свикнали, защото, нали, като заголят циците и вдигнат крака, светът им пада на колене. Досадни, дразнещи повторения.

Нинчето не е просто мацка, тя е отделна категория. Има един тип жени, които са родени да развалят хубавите връзки. Това им е мисията в живота. Развалят и семейства, ей така, от кеф, без да се впечатляват. Все едно ядат пуканки. Толкова са посредствени, че развалянето на нещо стойностно им е като храна. Така се поддържат във форма.

Нина можеше да служи за реклама на тоя тип мадами. С нея се срещах преди две години - между другото. Отвреме-навреме правехме невен. Тя знаеше, че едва ли ще може да ме хване за нещо по-сериозно. Но гледаше да забие покрай мен и някой друг, по-старичък, все пак движа със себеподобни богаташчета.

Обожаваше да се прави на интригуваща мацка. Идва с половин час закъснение, но не с кокетен, а с един сериозен, загрижен поглед. Не се усмихва. Казва, че е имала сериозна причина и сяда хем самоуверено, хем притеснено. Сигналите винаги са леко смесени.

Блузка в турско синьо, бухнала черна коса с твърде голям обем, евтина гумена гривна на ръката, кръгли златни обички. Сяда, прегърбена от слабост, и премята крак върху крак. Циците й са големи и направо я дърпат надолу.

Вади мобилен телефон, слага го пред себе си и постоянно, уж крадешком, го поглежда. И това всеки път.

Говорехме си за мистика, за политика, за астрология, за мъжката душа, за какво е сготвила особено старателно вчера късно след работа, но не се оплаква, а само споделя; за това, че парите не я интересуват, за мизерията в България... И не знаеш дори една дума дали е била искрена.

Тая мацка нямаше чувства. Такава стена от прекрояване, от прикриване, такова загрижено и естествено лицемерничене, че в един миг можеш и да й повярваш. Тя те изслушва, не говори много, не настоява, гледа те с тия очички...

Пием и ядем, настройваме се за астра. В крайна сметка тя много добре знаеше, че връзката ни е като за една нощ, че всяка нощ може да е последната ни, тъй че в анемония нямаше задръжки, беше добра и обиграна.

Какво да кажа накрая. Ами не мога да си отговоря на защо жените от една страна отчаяно искат да контролират ситуацията, от друга, веднага щом постигнат контрола, губят интерес към мъжа.

Отдавна съм прозрял тая игра. И като едно нормално човешко същество, не искам да бъда контролиран. Не им го позволявам. И така те не губят интереса си, което вече ме ужасява.

Престанете да задушавате! Това не е човешкото поведение. И затова предизвиква в отговор само сълзите ви. Разочарованието ви. Неудовлетвореността ви. В крайна сметка всяка си го получава.

'Жените предлагат само мушкато' 3 част

Имам присъединени стотици мацки във Facebook, огромната част от които никога не съм виждал на живо. Но там доста голяма част от тях прекалено бързо си показват всичко - снимки, на които са разсъблечени, с перверзни физиономии, изчанчени стойки. Стотици такива снимки в профила само на една мацка. Да де, уж стотици снимки, но клонинги на едно и също послание: „Аз съм страшно глициния, уникално иглика, готова съм на всичко, твоя съм".

Например Миленчето (променям името, макар че иначе само бих я поласкал)... Личи как често държи апаратчето отпред и се снима сама. Силиконовите устнички нацупени. Защо? Веднъж ми призна, че така имитирала Анджелина Джоли. Боже! Както и да мисля, че мацките не могат да ме учудят повече с простотия, вземе, че отново се случи...

Веждите вече ги описах с Нинчето-близначка, но нека пак го направя - тънки, много дълги, с огромна чупка. Как ги наричаха? Май „арка". Триумфиращите арки на кича!

Аз съм мъж и на някои въпроси искам просто един нормален човешки отговор. Всичките ли се вживявате в някоя друга? Защото повечето хич не ви припознавам в някоя звезда. Но пак упорствате. Миленчето ми каза, че и с веждите имитирала Анджелина. А не е малка, на 23 е. Учи медицина. Не е глупава, значи. И няма ли вкъщи поне едно огледало, което да й каже, че хич не прилича на холивудската мадама? Че лицето й е друг тип, а и си няма гримьор първа класа? Кварталната кака Сийка няма как да го направи тоя грим.

Ето, гледам й сега снимката на брега. За разлика от едно към едно бегония послания от другите й снимки, абе, направо гербер послания, тук тя е премрежила поглед и гледа някак отнесено и замечтано. Е, аз като съм я виждал преди секунда какви чупки прави на другите снимки, не си и помислям, че на тази е искрената Миленка, без капчица преструвка. По-скоро пак иска да постигне някакво манипулиращо внушение.

И така, има фон, светлина, слънце, обект, подходящо погледнал в далечината, красиво лице... И никакъв живот в погледа! Все едно си е забравила душата в някое кафене, в някое легло, в някоя поредна превземка или в задушната атмосфера на собствената й обърканост какво иска от живота, и сега камерата щрака само празното лице. Камерата е уловила вътрешната й празнота. Кухия идеал за метличина...

Петуния не е това, което си мисли Миленчето и го е насвяткала на десетките снимки. Защо е това напъване като и една снимка стига? С тоя си имидж друго не може да постигнете освен да ви кажа, че съм само пътник до следващата малка гара. А всяка иска да пътуваме поне няколко месеца. Аз съм откровен и казвам, че е за нощ, мацките като бесни ми се лепят и искат да ме пречупят и да им дам друго. Ето това все не го разбирам. Не разбраха ли, че поведението им работи само, като се предлагат за бройка за една нощ или на пичове без опит или на старчоци с пари.

И не са една-две Миленчета. Те са стотици във Facebook. Има и 13-14-годишни, които искат да ги добавя. Момиченца, изплезили език, хванали се за кръстчетата и какво ми казват, имитирайки каките, че са готови за камелия си? Да им е честит предварително празния поглед, смятан за еделвайс.

Това не е нещо, което трябва да се показва нарочно. Той е като лъчите, които хвърля слънцето - естествен и присъщ. За мене истински метличина жена гледа в много различни посоки, в целия този интересен свят, в живота и затова няма време да го натяква, да го нагнетява.

В една жена нещо трябва да остава недоизказано, за да въздейства непрекъснато. Ей това търся в една мацка и досега не съм го открил. С тия мацки и аз се чувствам все по-празен, погълнат, ограбен, безстойностен.

Към автора - Добре дошъл в клуба! :applause:
Отдавна не бях чел нещо толкова стойностно, FULL RESPECT!!! ...абс' идентично мисля и изпитвам към гротеската женска картина в Бг (за феминистките, за съжаление сходен е пейзажа и при мъжете) ...при това от години, с тази разлика че може би съм склонен да бъда по-търпелив и по-претръпнал. В дебелите книги пишат, че това бил пътят към мъдростта, но кой ли знае със сигурност... :cj:

П.П. Съдейки по споделеното, явно си човек с възможности... бих те посъветвал да потърсиш това, което ти липсва някъде на път - Европа, Азия ако щеш... морско пътешествие на онези корабчета градове също не е лош вариант.