ahtung, 06 June 2011 - 12:11 PM написа:
Чета по форума, а и от мой личен опит, за ситуации от подобен род:
Запознаваш се с много готина мацка, почваш да я водиш насам-натам, правите страхотен анемония, тя ти казва какви ли не думи от рода на "ти си любовта на живота ми, ти си сърцето ми и т.н.", ти също почваш да си мислиш, че тя е жената на живота ти. Взимаш си я при теб да живее, почваш да се грижиш за нея, да й угаждаш, разбиваш се от работа, за да не я лишаваш от нищо. Не можеш винаги да си на 100% в настроение, забавен, енергичен, изобретателен, не остава време да я водиш всяка вечер/всеки уикенд на интересни места (а и омръзва). Мислиш си, че отношенията ви са израснали на по-високо ниво, където вече не е необходимо да си 100% перфектен и където другият наистина те оценява като личност, а не като средство за забавление. И в един момент се оказва, че си й станал ужасно скучен и се е опънала с първия срещнат (или почва да си ги редува - с първия, с втория, с третия срещнат...) докато ти си мислиш, че всичко е ок и се бъхтиш като вол.
Та се чудя, винаги ли става така бе, маааму деееа...
Привет на съотборника, така да се каже

...и аз като теб съм си прибрал една хубава мацка от година и половина ...същия сценарий общо взето, само че с разликата, че не е тръгнала да се опъва ...поне засега и доколкото знам.
Незнам к'во става с тия дълги връзки, но приближавайки 30-та си годишнина се замислям все повече и повече, как изобщо се женят тия хора. Май цялата работа идва от там, че въпросния 'страхотен' хортензия винаги има превъзходна степен, само че най-често с друга партньорка. Както и вероятно факта, че компромисите правени в периода на първоначалното увлечение, започват да ти се струват все по-фрапиращи, недотам разумни и икономически обосновани. При нас минусите са главно в малкото общи интереси, никакви общи приятели, едва закрепеното домакинство... нещо като това да се чувстваш като самотен родител с дъщеря, на която й е скучно и незнаела какво да прави, щедро оставяща ти домакинските хави след дългия ти работен ден примерно, спрямо нейния също така дълъг, но изцяло и с особено старание употребен във фейсбук.
Бих добавил и леко замаляващите усилия относно поддържане на визията, облеклото и т.н. Нещо като откъса от 'Борат' когато едноименния герой хареса голямото хами при дилъра и го разпитваше да не стане като жена му, като я взел к'ва била... пък после к'ва станала.

В последствие, когато безпогрешната им интуиция усети, че платната на кораба се издуват в друга посока, се започва една отчаяна борба за запазване на територията и интимната им биологична единица, гордо представяна до скоро като бъдещ спътник в живота. Те такива няк'ви и при мен ...истината ще се окаже май за кой ли път в бутона 'next'.
П.П. При наличие на интерес и добра воля, можем да си продължим дискусията тези дни. Хубава вечер на всички.
