Мацката - не от тези с много грим и къси поли, а от тези дето ти се забиват в главата и ги чувстваш по-дълбоко незнайно защо. Аз - готин пич от университета с небрежна прическа и т.н. и основен проблем - разговарянето с непознати. Мястото - една конференция. Мацката беше сама, без приятели и приятелки. Обедната почивка - идеалното време за свалка. Срещнахме си погледите на няколко пъти(на разминаване), но аз не направих нищо както винаги. И както винаги се чувствам супер тъпо и безпомощен, че нищо не можах да направя по въпроса. Знам, че ще ми мине. Но знам и че следващия път ще се повтори и не ми харесва.
Опитвам се да премахна този мой страх. Наскоро говорих с hired guns. Началото сравнително добре - малко ми е трудно да ги гледам в очите, повече говоря на автопилот и сякаш обръщам прекалено внимание на тяхната реакция и погледа им(явно чакайки отговор на въпроса: "Не е за вярване, че говоря с вас и как ви изглеждам?"). 1-2 мин. по-късно се спичам(толкова, че ми се иска да се телепортирам някъде) и свеждам поглед, за да се поуспокоя. Иначе днес на конференцията се запознах с 3-ма, най-вече защото се наложи и говорихме малко. Може би имам някакъв напредък, но е мнооого бавен. Ако тръгна да заговарям на улицата 99% съм сигурен ще се получи някой fail, най-вече заради настройката на главата ми. И после ще си казвам, че няма смисъл да пробвам отново. Аз съм в омагьосания кръг ...
Забелязал съм също, че когато нарочно се държа по-грубо с хората не ме е страх толкова от разговора. Просто ги отрязвам на бързо и избягвам дълъг разговор. Дори има едно момиче(бивша съученичка на един приятел) с която се държах така, че напълно я игнорирах(което е най-лесното за мен
). Един вид се правих на недостъпен и се опитвах да я затапвам всеки път когато ме заговаряше. Веднъж даже бяхме на кафе с колеги. Аз излязох за малко и като се върнах: тая на мястото ми, защото няма други столове на масата. Отидох до нея и тя каза "какво става?" и понеже не ми е приятелка, нито стар човек или английската кралица отвърнах: "ти ставаш от мястото ми". В отговор, понеже момичето си е чалнато, получих нещо от сорта "ако беше по-мил може би щеше да си имаш приятелка, като (името на приятеля ми)".
Веднъж почти ми се получи свалката, след не помня колко алкохол и дискотека в Студентски. Бях в добро настроение и не ми пукаше, дори се шмугнах между няколко двойки танцуващи момичета(не съм някакъв танцьор). Даже се заговорихме с едно от момичетата(тя се усмихваше и аз също), но приятелката и я издърпа ... Така става, че провал след провал и в мен се появява още повече несигурност.
Явно съм много сбъркан.
Опитвам се да премахна този мой страх. Наскоро говорих с hired guns. Началото сравнително добре - малко ми е трудно да ги гледам в очите, повече говоря на автопилот и сякаш обръщам прекалено внимание на тяхната реакция и погледа им(явно чакайки отговор на въпроса: "Не е за вярване, че говоря с вас и как ви изглеждам?"). 1-2 мин. по-късно се спичам(толкова, че ми се иска да се телепортирам някъде) и свеждам поглед, за да се поуспокоя. Иначе днес на конференцията се запознах с 3-ма, най-вече защото се наложи и говорихме малко. Може би имам някакъв напредък, но е мнооого бавен. Ако тръгна да заговарям на улицата 99% съм сигурен ще се получи някой fail, най-вече заради настройката на главата ми. И после ще си казвам, че няма смисъл да пробвам отново. Аз съм в омагьосания кръг ...
Забелязал съм също, че когато нарочно се държа по-грубо с хората не ме е страх толкова от разговора. Просто ги отрязвам на бързо и избягвам дълъг разговор. Дори има едно момиче(бивша съученичка на един приятел) с която се държах така, че напълно я игнорирах(което е най-лесното за мен
). Един вид се правих на недостъпен и се опитвах да я затапвам всеки път когато ме заговаряше. Веднъж даже бяхме на кафе с колеги. Аз излязох за малко и като се върнах: тая на мястото ми, защото няма други столове на масата. Отидох до нея и тя каза "какво става?" и понеже не ми е приятелка, нито стар човек или английската кралица отвърнах: "ти ставаш от мястото ми". В отговор, понеже момичето си е чалнато, получих нещо от сорта "ако беше по-мил може би щеше да си имаш приятелка, като (името на приятеля ми)". Веднъж почти ми се получи свалката, след не помня колко алкохол и дискотека в Студентски. Бях в добро настроение и не ми пукаше, дори се шмугнах между няколко двойки танцуващи момичета(не съм някакъв танцьор). Даже се заговорихме с едно от момичетата(тя се усмихваше и аз също), но приятелката и я издърпа ... Така става, че провал след провал и в мен се появява още повече несигурност.
Явно съм много сбъркан.