Bate Sasho, 04 April 2011 - 07:34 PM написа:
Вие какво бихте направили в ситуацията от третата среща?
Да се изясним, че "yassay" много точно ти е казал, че едва ли някой, който има някакви намерения и е решил да действа ще остави ситуацията да се развие така. Но тъй като ни поставяш пред свършен факт, ето какво имам да ти казвам: Първо зависи от това каква е била целта ти.
Да речем хипотетично, че си искал да й вземеш номера, но не си знаел как точно да отреагираш при последния ви разговор. Ето за какво се сещам на първо четене:
ТЯ: А ние с теб ще се видим.
АЗ: Добре, дай ми телефонче, за да мога да те намеря?
ТЯ: Не се притеснявай, ще се намерим.
ТИ: По-вероятно е държавата ни да се оправи, отколкото да се намерим без телефон, така че да започнем отначало: Дай ми телефонче, за да мога да те намеря (усмивка)
ТИ: Не, АЗ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ. И когато това стане, ти ще ми дадеш телефона си. Казваш го уверено и бавно, все едно си политик на предизборна кампания.(След това ще се разделиш с нея, ще заобиколиш 10-на метра, ще й пресечеш пътя, правейки се че държиш оръжие в пазвата си, ше си придадеш ледена физиономия и когато стигнеш до нея, ще извадиш от пазвата си гсм-а и ще й кажеш: Запиши се на номер 5, за да не хабя повече време, когато реша да те намеря следващия път
.
ТИ: Страхотно. Тогава си дай телефона, за да се видим.
ТИ: Добрее...сега трябва да се търсим. Както кажеш, беше ми приятно, лека вечер бла бла.., но преди да се разделим, обърни се за малко с гръб. (след 2-3секунди). А сега се обърни към мен. Уаооо....Не мога да повярвам, как ме намери - (и й подаваш телефона, на който вече си записал името й и очакваш тя да си запише номера).
От гледна точка на креативността тези определено биха свършили работа, въпроса е дали ти подхожда на характера, както и на ситуацията като цяло. Но мисля, че за краткото описание, което си дал, това е което имам да ти предложа. Може би греша, но останах с впечатлението, че мадамата те е грабнала, заради което все пак си решил да й вземеш телефона, въпреки братовчед ти. Явно си бил раздвоен и когато мадамата е отреагирала достатъчно адекватно, за да те изпита до колко си надежден, ти не си могъл да се решиш какво да предприемеш (най-вероятно заради факта, че си се двоумял дали да започнеш да я "забиваш"). Стигаме до извода, че трябва да се решиш по кой път да тръгнеш. А ако си го направил с цел "да провокирам мисленето на надпредналите ДЖ с тема за възможен проблем.", надявам се да съм преминал теста ти. Поздрави 
Мерси за отговора.

Това не е тест, че да го взимаш или минаваш, просто дискусия.
Относно това, което каза yassay - спор няма, че ако някой има някакво намерение, не би оставил нещата така. Аз и затова още в първия ми пост уточних, че нямах за цел да й взимам номера или да правя лилия с нея, а целта ми от самото начало беше забавление и нищо повече. И затова смятам, че критиката беше необоснована при положение, че съм го написал много точно.

А съвет не търся именно защото е свършен факт и няма смисъл от съвети.
За това дали момичето ме е грабнало - тя си беше много симпатична (нарочно не използвам оценки), но никога не съм се колебаел дали да й взема номера, още в самото начало реших каква ще е целта ми. Изключително рядко се колебая за нещо, когато искам нещо - правя го, когато не искам да направя нещо - не го правя. А едно от нещата, които никак не обичам е човека срещу мен да не знае какво иска (да се колебае, да си променя мнението през 10 мин, да е несигурен, да ми отговаря с думи като "не знам","мобе би","ще видим" и т.н.). Това ми показва, че този човек е слабохарактерен и аз бягам надалеко от такива хора. Мен лично спорта ме е формирал като характер и аз правя всичко възможно, за да постигна това, което искам. Ако някой не може да го разбере това, което написах (нямам в предвид теб), да го приеме като самоконтрол (което също е опит) - казах си, че няма да си легна с това момиче, и не си легнах с това момиче.
Ако целта ми беше да си легна с нея щях да го направя на втората среща, тъй като това беше директна възможност (защото в ресторанта бяхме 5 човека, а тя се обърна само към мен да я изпратя). Хубаво е, че повечето неща съм ги научил от личен опит, а не с четене в интернет. Това момиче беше готово да ме изяде с дрехите образно казано. А аз й отказвах, и отказвах, и отказвах. И с това желанието й ставаше още по-голямо, и още по-голямо. Ти много добре знаеш, че колкото повече отказваш (до определена степен, за да не станеш непостижима цел), толкова повече се повишава желанието. Все пак човек иска най-много това, което не може да има.

И въпреки, че не бях взел номера й, аз се видях с това момиче две седмици по-късно. Моята цел си беше останала непроменена, въпреки че братовчед ми вече си беше заминал. Тя ме сваляше, а аз и говорих за обратно морско течение. Дори не я попитах за номера й. Приятелят ми, който беше с мен, беше смаян как може момичето да ме сваля, а аз да не й взема номера и да я поканя да излезем някъде. Но той не разбираше, както и сигурно много хора в форума не разбират - Аз съм човека, който решава с кое момиче да си легне. Или казано по друг начин - Аз имам правото на избор дали да си легна с някое момиче или не.
Отново благодаря за отговорите! Поздрави и за теб!

P.S. Надявам се на още мнения в темата.

Всеки човек е различен и би подходил по различен начин, именно затова е интересно как бихте развили ситуацията.