Е и аз си намерих майстора.

Здравеите. Пиша ви за един мой проблем които не ми дава да живея , а това е раздялата с моята половинка. Имаме 3 години семеен живот като всеки ден сме били заедно и не можете да си представите какво изпитшвам сега( На Никой не го пожелавам!!!!) Аз съм на 23г а тя на 20 .

Всичко вървеше идеално ... просто последните 1-2 месеца тя се затвори вкъщи и не искаше да излиза много .. стана студена .. от нищо не я бях лешил... и преди 2 дена ми каза че иска да си ходи .. защото не била сигурна в чуствата си трябвало и време. На раздялата ми стана много тъжно и и казах че искам само тя да е щастлива и каквото трябва да се направи ще го направя. Отиде си със доста сълзи както и аз.. не бях оронвал сълза през живота ми за момиче ,но и това се случи.. за тези два дена от мъка свалих 7кг и колкото и мъжки да се даржа напрао ме убива .. Обадих и се вапреки че беше грешка да и кажа да осмисли нещата и тя ми заяви че не ме обича вече ... а пак аз го усещам че ме обича още ,но не знам какъв е проблема и за тови ви моля за помощ да ми кажете как да постапя и дали има надежда. Сигурен съм че не е заради момче защото бяхме неразделни!

Бладодаря предварително!

CHC, 14 February 2011 - 02:27 PM написа:

Здравеите. Пиша ви за един мой проблем които не ми дава да живея , а това е раздялата с моята половинка. Имаме 3 години семеен живот като всеки ден сме били заедно и не можете да си представите какво изпитшвам сега( На Никой не го пожелавам!!!!) Аз съм на 23г а тя на 20 .

има какво да се направи, бъди спокоен. друг е въпросът дали тя го заслужава.
съдейки по думите ти, на първо време е нужно да се успокоиш, някой да ти "зашие" два шамара, а оттам-нататък ако още я искаш, ще го обсъдим в детайли.

не забравяй, че на първо място си МЪЖ, а после евентуално идва по степен на важност обичта ти към една жена.
горе главата!

Шамарите са задължителни и нека са от някой, който посещава по-честичко фитнеса, защото определено не ми харесва това:
1. На раздялата ми стана много тъжно и и казах, че искам само тя да е щастлива и каквото трябва да се направи ще го направя.
2. отиде си със доста сълзи както и аз..
3. за тези два дена от мъка свалих 7кг.
Горе-долу излиза така, че все едно ти си "виновния" и "наказания" за вашата раздяла. Ти си потърпевшия, този, който е изоставил единствената. Защо се самонаказваш така? Разбираемо е да ти е тежко, 3 години не са никак малко, но...7кг ?**? Вярваш или не, като прочетох това, несъзнателно се огледах, като си представих какво ще е ако "разтоваря" 7кг. от себе си . Трябва да се съвземеш и да очакваш някакво развитие на нещата (защото такова неминуемо ще има), след което можеш да постнеш резултатите, ако прецениш и да направим количествен анализ и качествено обобщение на фундаменталните въпроси ...или казано на кратко - ЩЕ ГО ИЗМИСЛИМ. Сигурен съм, че всеки, който ще драсне в темата малко или много е преминал през такива огньове, но с тази скорост, с която падаш ти, ще се озовеш на земята много по - скоро отколкото си мислиш.
И както каза админа - не забравяй, че на първо място си МЪЖ , защото ина'К битката е вече загубена .

Bate Sasho, 16 February 2011 - 07:16 PM написа:

Трябва да се съвземеш и да очакваш някакво развитие на нещата (защото такова неминуемо ще има).....
И както каза админа - не забравяй, че на първо място си МЪЖ , защото ина'К битката е вече загубена .

нещата са под контрол. (:

още нищо не е сигурно... но както каза Хаджиев за сега е под контрол за което много съм му благодарен както и всички застъпили се за мен !!

Ами... мога само да добавя малко личен опит... Аз претърпях раздяла след 5 годишна връзка когато бях на 23, сега съм на 27 и честно казано ми беше много трудно. Помогна ми това, че никога не съм спирал да имам лични цели... смисъл образование, спорт, работа, забавления, приятели. Моя съвет е гради личностните си качества и се самоусъвършенствай следващата приятелка ще дойде когато си готов. Погледни го и от добрата страна, можеш да пробваш да "Дон Жуан-стваш" без да има някоя около теб, на която да даваш отчети... и винаги главата горе

кокопрама е много прав ... просто много е трудно направо на моменти не ми се живее .. не го пожелавам на никой!!!

Абе трудно ще ти е да го превъзмогнеш,ама не е повод да се отказваш а трябва да гледаш напред.Ако си вземеш правилно поуките от това което си преживял със сигурност ще станеш по-силен в бъдеще.
Сега най-вероятно изпитваш неконтролируемо желание да си я върнеш отново,защото си обсебен от нея.Всичко ти се струва безмислено,като я няма...
Сега си най-уязвим и ти е най-тежко.Затова и има вероятност да направиш грешки...
Няма да описвам повече,защото много добре знаеш за какво говоря.А и повечето в този форум знаят.Минали са оттам и им е познато.

Грешките които може да направиш са:
- Да се самозалъгваш ,че може да си я върнеш(почти невъзможно)
- Да повярваш на някой дето ще ти говори,че трябва да се бориш за любовта й щото не си се борил достатъчно(ще си загубиш времето,и усилията)
- Да се опитваш да говориш с нея и да я убеждаваш колко много ти липсва.(ще се отдалечи още повече...)

Това което е най-добре да направиш за теб е:
- Да положиш усилия да се отърсиш от зависимостта си от нея(мисли,спомени...).
- Отвори си очите за нови възможности.Уверявам те,ЧЕ ГИ ИМА,но може би ти е трудно да ги видиш,защото болката от раздялата ти пречи.

Пак казвам.Трудно ще ти е.Ама то лесно никъде няма :-)
Уверявам те,че живота може да бъде хубав и без нея.Дори и по-хубав.Сега сигурно ти е трудно да го повярваш.Но ЩЕ СЕ УБЕДИШ сам.
Колкото по скоро,толкова по-добре за теб.

Успех!

Мисията изпълнена повече от успешно.

(:

Добре, бе, как така толкова бързо му оправихте проблема? Тва нещо се лекува с време и с много много излизане, приятели, жени и в никакъв случай оставане сам с мислите си. Последната ми сериозна връзка, която завърши доста зле (тя ме заряза) я преживях чак след 2-3 месеца напълно.

Таа, освен горните неща, които изброих, да не би да има още някоя тайна, за която не знам?

Не съм имал толкова дълга връзка, но в момента имам достатъчно дълга и достатъчно сериозна, за да преценя как бих се чувствал от евтнуалния и край. Тегаво е. Но не забравяй защо сме мъже. "Това което отличава мъжете от жените, не е кура, мускулите или парите, а като паднеш да се изправиш на краката си.." (Др. Пит - С любов и мъка.мп3). Бил си на 23, тя е на 20, говориш за семеен живот 3 години? Гледа ми се доста незряло, а това е гледна точка на един тийн. Нека си върви тази фуста, не си попаднал на жена просто. Трудно ще е, но ще си намериш друга. Погледни го от добрата страна - ще имаш повече време за себе си.

Не бях влизал във форума отдавна .. но ето какво се получи накратко.

Всичко мина в моя полза .. с въпросното момиче се оправихме вече от два месеца. Значи пиша това за хората със същия проблем .... През периода който бяхме разделени не подържахме никаква връзка.. трябваше да се държа МНОГО мъжки за да преодолея липсата и, много ми помогна Хаджиев за което съм му много благодарен. Бяхме разделени 1 месец когато започнах вече да я забравям ..и тогава тя пожела да се върне при мен. Това е само накратко разказано ... просто ви казвам приятели че изиграе те ли си картите правилно жената която ви е наранила после ще ви реве и ще се тръшка за това което ви е сторила..Главното оръжие за това е БЕЗРАЗЛИЧИЕТО!! През този период имаше постоянно тестове от нейна страна към мен, постоянно ме изпитваше дали съм омекнал .. видя ме че не ме интересува повече за нея и започна с друг .. и ето тук е разковничето , като разбрах за това до някъде това ме направи още по силен и по хладнокръвен с което се подсили ефекта на безразличието , а това приятели е като магнит.. Естествено това я върна при мен . Няма да ви лъжа че не съм спирал да мисля за нея ... просто ИГРАТА работи .. Сега пак сме заедно но човека в мен знае какво прави и как да се пази и как да наранява , не ме разбираите погрешно ... по малко зло е необходимо от време на време за да се осъзнаят тези жени че не могат да си правят каквото си  поискат с вас . ОБичам я и не искам да ви лъжа .. просто за да сте заедно трябва да сте по офънзивни . Тя знае че може да ме загуби след това което се случи и сега е много предпазлива.

Няма никаква гаранция дали ще сме заедно или че пак ще се разделим , но това е начина за 2ри шанса и за двама ви . Поздрави на всички !! Пак казвам много ми помогна Хаджиев за което съм му много благодарен !!!

Благодаря за споделянето на опита. Аз съм в същото положение. Преминах през трите фази на разделянето и вече от две седмици сме. Успял си поради простата причина, че си спрял да я гониш - колкото повече я гониш, толкова повече ще ти бяга, но когато се спреш...
Успех за вбъдеще и не забравяй това, което те посъветваха: "Да бъдеш мъж"

CHC, 11 May 2011 - 06:56 PM написа:

Няма никаква гаранция дали ще сме заедно или че пак ще се разделим , но това е начина за 2ри шанса и за двама ви . Поздрави на всички !! Пак казвам много ми помогна Хаджиев за което съм му много благодарен !!!

Радвам се, че имаше ефектът, който очаквах да има, всичко, което направихме.
Може би факта, че наскоро минах по този път и че точно в този момент се свърза с мен, ти беше и късметът.

Успех!

Здравей.И аз съм преминал през подобна ситуация.И все пак за брака на такава възраст знаеш какво казват "Любовта угасва и се връщаш в реалността".Това е съдбата на поне 80% от младите бракове липсата на любов.Познавам няколко мъже които са като теб и са задържали жените си до себе си заради децата (нали трябва да са за пример).Горе главата живота продължава особено Дон Жуан-ският ти живот.

Поздрави СР