Понякога се случват и такива неща ..

Здравейте. Искам да ви разкажа мойта история, в която разбира се ще потърся съвети и препоръки, но най-вече искам да ви кажа, че я пиша защото просто исках да я разкажа пред някой. Не е свързано с проблеми към женския пол, дори напротив при мен липсват. Винаги съм разполагал със изболие от жени около мен, въпреки че съм на 20 все още.
На кратко ще се опитам да ви опиша ситуацията.
С това момиче се познаваме от около 6-7 години. Тя е на почти 20. Когато беше по-малка ходеше с един мой приятел, от там я и познавам. Винаги съм знаел, че изпитва симпатии към мен, личеше си, но аз никога към нея. На скоро преди около 3 месеца не знам какво стана, но случайно се записахме в интернет. Малко по малко... и след около 2 седмици вече бяхме голи в нас.. Взех и номера, започнахме да си говорим. В този период аз работех в друг град, тя учеше в София, но започнахме постоянно да поддържаме връзка. Веднъж и казах - ела при мен за 1-2 вечери. И тя тръгна веднага, беше толкова лесно. Усетих, че е хлътнала, а аз още се чудех дали я харесвам. Разбира се от начало всичко беше просто заради гладиола. Тя е доста страстно момиче, привлекателна е и знаеше много добре как да се отнася с мен. В началото както казах всичко беше само заради синчец... но един ден получих покана от нея да и ида на гости в София - аз отидох. Изкарахме 2-3 страхотни нощи. След това имаше и втора и трета покана... с една дума паснахме си жестоко. Не мога да кажа, че през живота си съм се влюбвал истински, не мога да кажа също, че и в това момиче успях да се влюбя, но е ФАКТ, че тя беше единствената жена, която ме караше да бъда себе си когато бяхме заедно, а аз от моя страна я предразполагах да бъде самата тя. Нямаше театри, доказване кой е по-добър и разни номера.Когато бяхме заедно между нас съществуваше някаква странна химия, която не бях изпитвал преди. От километри си личеше страстта, която изпитвахме един към друг. Всичко беше идеално. На 15 януари аз ненадейно разбрах, че ще ми се наложи да пътувам в чужбина за неопределено време ( да кажем дори 3-4 години ... ). Стана ми гадно. Тъкмо бях намерил момичето, което ме кара да бъда щастлив, а знаех ,че и тя е много щастлива с мен. Събрах кураж и и го казах. Последвалата реакция от нейна страна беше - реев рев рев. Каза ми, че се чувства много гадно, плака много, сдуха се. На мен също не ми беше хубаво, че се случва така. Тя ми каза категорично, че не иска повече да се виждаме, защото само ще влошим нещата и после ще и бъде още по-гадно. Аз се съгласих - само и само да не се чувства зле тя. На другия ден тя не издържа и ми се обади. Пак излязохме... Като че ли и двамата се премирихме със съдбата си и искахме просто да изкараме двете последни седмици готино. Преди 5 дни аз заминах. Сега подържаме връзка постоянно, пишем си, чуваме се. Да, наясно съм ... невиждани очи се забравят бързо. Едва ли ще продължи дълго нашата "интернет връзка" предвид факта, че ще се прибера за малко чак за Нова година. Знам ,че се вкарвам в някъкви филми в момента и се чувствам кофти от всичко това, което се случи. Знам също, че и всичко е строго индивидуално за всички хора. Но искам просто да си кажете мнението по въпроса - възможно ли е 3-4 години да държа интересът на това момиче и то 98% от времето в интернет. Разбира се, напълно трезвомислещ човек съм и знам ,че през леглото НИ ще минат много други жени и мъже... но на тоя етап бих искал да си кажете мнението, дали може тръпката да се запази. Дори имам по-добра идея - прочетете темата просто, ако ви е интересна и отговорете на въпросът ми като го извадите от контекста. Просто вашето мнение - може ли тръпката да се задържи 3-4 години онлайн?

Според мен ще ти бъде по-лесно да си намериш друга, там където си в момента, от колкото да си създаваш и да се бориш за илюзии.

Да, разбира се, че ще си намеря. Не случайно подчертах в края на темата, че бих искал дори да извадите моя въпрос от контекста и да отговорите конкретно на него.
Просто до момента не бях срещал момиче, с което да си допаднем толкова много и нещата да се получават от самосебе си, може би всеки, който е срещал такава жена ще разбере за какво говоря.

Трудно според мен. Най-малкото, че ще ти писне накрая на тебе и после ще съжаляваш, че си си губил времето.
Иначе не е невъзможно, но все пак трябва да се виждате няколко пъти в годината, но все пак ми се вижда безсмислено.

Да, така е. И на мен ми се вижда безмислено. Не искам да оставате с впечетлението, че храня празни надежни. Не съм глупак.
Просто явно в момента до някъде съм обвзет от тази мисъл, пък и ми беше интересно да видя какво ще споделите вие.

Друже, сега си така да се каже още "във филма" и чувствата ти (желания и т н.) минават през усилвател, което ги засилва повече и повече. Каквото и да мислим или кажем ние, факт е, че 4 години са мнооого дълъг период от време. Сигурен съм, че живота и при двама ви ще се развие с такава скорост и завои, премеждия, емоции, страсти и приключения, че само след 1 година, ти ще имаш един бегъл спомен с притъпени от времето чувста за случващото ти се в момента. Да, можеш да поддържаш връзка с момичето, с времето тя неминуемо ще отслабва и постепенно (предполагам) ще угасне. Когато дойде момента да се видите, нещата съвсем няма да са така приказни, както преди. Малко по малко сам ще усетищ безмислената битка, която се чудиш дали да започнеш или не. Хубаво е да поддържаш връзка с мадамата, но е глупаво, дори наивно, да поддържаш огън в сърцето през интернет в следващите 3-4-5 години. Нека ти кажа и друго. Мисълта, че ти си разделен с мадамата, усилва твоето желание да си с нея. В действителност, ако нещата се бяха развили по друг начин: ти си имал право на избор и си останал с нея, то тогава, повярвай ми, нямаше да ти се струва толкова "ценна" и не след дълго най - вероятно щеше да разбереш, че е едно обикновено момиче, щеше да започнеш да забелязваш недостатъците й, лошите черти и т.н, както и тя твоите. Идеята е, че на нас хората ни е вродено да "гоним" недостижимото (което в повечето случаи е добре) и да тъгуваме по това, което нямаме. Като обобщение - ГОРЕ ГЛАВАТА (горе и двете). Имал си една поредица от готини моменти с невероятна мацка, но нито ти е била сериозна приятелка, нито пък си имал кой знае колко силни чувства към нея (в това ще се увериш след време). Поддържай връзка с мадамата, но и поддържай връзка с реалността . Поздрави .

4 години наистина са много дълъг период, макър че времето минава неусетно... само като се замисля

бате Сащо, мерси за съвета. Не очаквам,а и не съм очаквал някакви по-различни мнения от твоето, честно казано. Всичко, което си казал си е истина.
Написах темата в период, в който бях завладян от емоцийте (и още съм) въпреки, че мислех и мисля трезво. Може би ме мъчи, че съм в друга държава, която съм посещавал многократно, но за малки периоди от време, а сега ми се налага да остана 4-5 години, да изуча тук и ме е обхванала носталгия.
С жените е много трудно, стандарта на живот (за Кипър говоря) е много много различен. Няма хора по улиците, пък камо ли жени. Нямаш ли кола - е тогава ти се жасмин майката. И ми липсва всичко - приятели, жени, родното място. Само се надявам да не свикна с живота тук и да остана за винаги, от това ме е най-много страх.

Малко се отклоних от темата, но исках да го кажа някъде. Пък и явно липсата на жени (в момента) ми се отразява и на чувствата към старата девойка.


п.п - и само исках да вметна, че не само липсата на жени ме подтикна към тази тема. бате Сашо, прав си, не съм изпитвал някакви сериозни чувства към нея. Аз май към никоя до сега не съм изпитвал. Но тя беше единствената, която за толкова кратък период успя да ме накара да бъда себе си, да забравя всички "техники" , "хватки" , "начини на поведение"
и тем подобни глупости (които всеки от нас по някой път използва за да бъде оригинален) и нещата да ми се получат толкова естествено както от моя така и от нейна страна.