Работата или аз?

Здравейте.
От две седмици започнах връзка с едно момиче. Няма да ви обяснявам колко е ..., защото е ясно. В момента тя е в провинцията, на .. задължителното посещение, което прави всяка година при роднините си. Преди малко се чухме с нея и тя ми сподели, че от мястото, където са й предложили работа преди месец, се обадили отново. Някаква служителка се отметнала и те я поканили да заеме мястото й. Става дума за Слънчев бряг, заплата 1000 лв и пр. Твърде примамливо предложение, както виждате.
Като го чух това, ми се скапа всякакво настроение. Усещам липсата й сега, след като тя е заминала от едва няколко дни. Не ми се мисли какво ще е за повече време. Не искам да я притискам да прави избор "аз" или "работата", защото е детинско, според мен. И все пак не ми се иска тази връзка да угасне сама, по причина на невъзможността да сме заедно. Сигурен съм, че тук има хора, които са изпадали в подобна ситуация. Иска ми се да чуя някакво мнение от вас. Благодаря предварително.

Здрасти ман,
В момента съм в бойно настроение, така че сигурно мнението ми е бъде радикално.
Знаеш ли какво?- чувал ли си за будизма, за кармата, за прераждането. Супер удобна "политика" за хората коит искат да се примирят. Там на изток хората се учат че всичко е предопределено, че е предначертано и ти си длъжен да следваш твоята карма. Тоест няма за какво да се безпокоиш... защото вече някой се е постарал да предначертае твоя път. Харесва ти ти идеята? Примири се. С какво- ми с това че може да не се получи с връзката ти. Карма, какво да се прави.
Другия вариант е да станеш бунтовник, заебаваш всичко, всеки петък пътуваш Видин-Сл Бряг, трошиш пари, време, нерви. Деен участник си в залозите на романтичната ролетка и не забравяй че пак може да си "капо".
Така че както се казва в един виц- вземи средна позиция. ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ. Какво влагам в това- обаждай и се от време на време, направи един-два веекенда на сл. бряг на гости, излизай с други мацки в твоя град, развивай се и не стой на едно място.

P.S. И една идея която ми дойде сега. Измисли нещо готино и весело. Разкажи и как си го представяш, как бихте го направили двамата. Хващащ идеята- дай и идея за която тя може да си мисли/мечтае, да се чувства емоц. ангажирана/съпричастна.

Ако искаш връзката ти да продължи, не трябва да се примиряваш със ситуацията. Така че, остават последните два от трите варианта, които exort е изброил.

За мен най-разумен е вариант 3 - средната позиция. Дали ще го избереш ще решиш ти. Това е варианта на разума.

Но от друга страна съм ставал свидетел на такива невероятни на пръв поглед истории и знам, че и вариант 2 е изход. Преди време се запознах с момиче, което всяка събота и неделя пътуваше от София до Русе за да види приятеля си. Днес разбрах за друга двойка българи - той живее в САЩ, а тя в София и се виждат или тук или там или някъде другаде по света и се обичат, защото са все още заедно. Да не говорим за другите, които са се запознали по Интернет и са пътували да се срещнат, да развият една връзка само и само да са заедно. Преди 2 седмици се запознах с едно семейство, при което така е станало всичко.

Така че шанс винаги има. Просто трябва да умееш да го видиш. Избери кого ще послушаш - сърцето или разума.

Дори и да загубиш ще знаеш, че си опитал. А това винаги е по-добрия вариант от бездействието и примирението.

Дано съм помогнал. Успех!


П.П. И аз се изправям пред подобна дилема - аз тук, тя далеч.

Sektor2006, 15.07.2008 - 23:28 написа:

П.П. И аз се изправям пред подобна дилема - аз тук, тя далеч.

и аз бях така женени сме от 11г

Много корава тема! Наистина.
Добре признавам си: В продължение на 1 година пътувах 300 км всяка втора седмица за да се видя с моята мацка. В следващата 1 година тя пътува до моя град за да ме види, въпреки че учеше за кандидатстуденски изпити. Това бяха най-прекрасните ми мигове от връзката ни или поне така си спомням за тях. Останалото ще го спестя. Не, момент сега се сетих защо това бяха най-прекрасните мигове- защото и двамата плащахме твърде скъпо за тях- заслужавахме си ги с усилията които полагахме за да бъдем заедно!!! И малкото мигове между дългите седмици и пътуванията ни- им се наслаждавахме, отпивахме ги.

Примерче две: Приятелче от гимназията се запознава в 11 клас с една мацка. Ходят една година и тя заминава за USA. Почва се една телефонна любов, телефон ни свързва, телефон ни дели... (Еххх този Васко Кеца, върха е!) Пътувания до БГ за Коледа и лятото. По едно време обаче става инфекция- мацата слага край (има си друг). 2 години не се чуват, макар тя да прави опити да говори с него- да го чуе "как е"- ми сорри ама това най го мразя. "ДОБРЕ съм скъпа, МЕРСИ! (затваряш телефона)". По едно време... тя си дава сметка какво всъщност иска и ТЯ му предлага СВАТБА. И та така... в момента са женени. С цялото си сърце им пожелавам щастие!

Примерче три: Един колега от университета тръгва с мацка във втори курс. След 2 години тя решава да се разделят, гадно беше. Спомням си приятелчето че всеки път като ме види ме питаше дали не съм чул нещо за нея. И така две години. Една вечер той и пише смс в 01 през нощта - "Липсваш ми". Останалото е история . В момента той е в Канада и скоро се надявам да си прибере мацката при него си.

Знаете ли каква е идеята на всички тези красиви примери. Да не забравяме да мечтаем че светът е наш и той (светът) може да бъде преобърнат от нашите истински копнежи. Да го повторя пак- да не забравяме да мечтаем. А мечтите са прекалено скъпи(скъпоструващи).

Котра и то истинска- какво казва БИБЛИЯТА- Не изграждай връзка, купи си връзка! Няма да тълкувам какво е искал да каже Дон Жуан, прочетете сами.

Пътища много и хората по пътищата са много

П.С. В последно време имам повече критични постинги, дано да не съм издразнил някого с горното :P

Примерче 2 нещо ми се струва левашко. Мацката си е намерила друг, другия е боднал чушката и я заебал, и оная се сеща че тоя от бг още я обича и хоооп

А по темата: Ако имаш пари да я издържаш и кажи да не работи. Ако нямаш обаче си мълчиш и се примиряваш защото 1000 лв са си 1000 лв. Седнете на 1 маса и се оточнете. Така бих направил аз. Писнало ми е от връзки от разстояние, писнало ми е от притеснения и т.н. тва са свръх простотии.

А на мен ми е писнало от такива дето издържат жените си. Какво, той ще си плаща за да е тя с него ли?

Отиди при нея,намери си работа,наемете си обща квартира.
Ако не провърви-плажа ще ти е близко,хиляди жени ще са благодарни на нейния(твоя)избор