Ненормална работа

geshata, 15.07.2008 - 10:54 написа:

Загубено? На това викаш загуба?

загуба на време, усилия, нерви...

She, 15.07.2008 - 13:50 написа:

Мила Ина, изумих се на глупостта ти. Извинявай, че така остро започвам поста си, но ти чела ли си писмото си сама, имаш ли представа как звучи разказа ти в ушите на другите...? Нужно е веднага да спреш с тази драма. Да се вземеш в ръце и да се застъпиш за себе си. Този мъж не иска, не може и няма да ти даде това, от което се нуждаеш. Той бяга от отговорност, той е незрял и така ще си изживее остатъка от живота си, има такива мъже, които се женят за компанията си и нещата си остават такива, а ти си страхотна и съвсем нормална жена и естествено той не те заслужава, най - малкото, защото не те оценява. Веднага спри да се подлагаш на това, заобичай се, а на онзи мерзавец му тегли една майна. Влей си сила, моля те, живота е прекрасен, за какво ти е този глист???
Относно самочувствието напълно те разбирам - липсата на внимание от желание мъж може да ни срине, но се постарай сега да си силна...сама си дай това, от което се нуждаеш...
Ако трябва купи си някоя нова дреха, в различен от твоя стил, нещо ново направи, нова прическа, друг грим, бельо, освежи се, за да си вдъхнеш увереност и на онзи никакво внимание не обръщай!
Знам, че едва ли ще направиш и 1 от тези неща, но ти си минала много границата и той не те уважава...
Затова нямаш време и място за самосъжаление...просто действай в правилната посока.
Желая ти сила и успех!

Знам колко абсурдно звучи ситуацията, но е истина за съжаление. Човек се учи от грешките си обаче.
Благодаря отново на всички, проявили интерес към темата.

Това, червеното, ми хареса

[codebox] [url=" - Stuck In A Moment You Can't Get Out Of[/url] I'm not afraid of anything in this world Не се страхувам от нищо на този свят There's nothing you can throw at me that I haven't already heard няма нищо, което да запратиш по мен и то да ме изненада I'm just trying to find a decent melody просто се опитвам да намеря сносна мелодия, A song that I can sing in my own company песничка която да си пея сам. I never thought you were a fool Никога не съм те имал за глупак, But darling, look at you но миличък, погледни се само, You gotta stand up straight, carry your own weight ти трябва да се изправиш, да понесеш това което ти тежи, These tears are going nowhere, baby тези сълзи не те водят наникъде, миличък You've got to get yourself together Трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Don't say that later will be better now you're stuck in a moment не казвай, че след малко ще ти бъде по-добре And you can't get out of it защото си попаднал в момент от който не можеш да излезеш I will not forsake, the colours that you bring Няма да изоставя, цветовете които ти донесе, But the nights you filled with fireworks нито нощите които ти изпълни със заря, те те оставиха без нищо, They left you with nothing I am still enchanted by the light you brought to me а все още съм озарен от светлината която ти ми донесе, I still listen through your ears, and through your eyes I can see още чувам с твоите уши, и още виждам през твоите очи And you are such a fool И повярвай ми ти си глупак за това че наистина се безпокоиш, To worry like you do I know it's tough, and you can never get enough знам че ти е трудно, и може никога да не получиш достатъчно от това Of what you don't really need now... my oh my от което не се нуждаеш в момента... You've got to get yourself together Ти трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Oh love look at you now О любов, само се погледни, You've got yourself stuck in a moment and now you can't get out of it попаднала си в момент, от който ти е трудно да излезеш I was unconscious, half asleep Бях в безсъзнание, наполовина заспал, The water is warm till you discover how deep... Водата е гореща до когато не разбереш колко дълбоко... I wasn't jumping... for me it was a fall Скачах.. но за мен това бе падане, It's a long way down to nothing at all това е дългия път надоло към нищото You've got to get yourself together Ти трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Don't say that later will be better now не казвай, че след малко ще ти бъде по-добре You're stuck in a moment and you can't get out of it защото си попаднал в момент от който не можеш да излезеш And if the night runs over И ако нощта пада, And if the day won't last И ако деня няма да продължи And if our way should falter И ако нашия път трява да криволичи Along the stony pass по каменистата пътечка And if the night runs over И ако нощта пада, And if the day won't last И ако деня няма да продължи And if your way should falter И ако твоя път трява да криволичи Along the stony pass по каменистата пътечка It's just a moment This time will pass Това е само момент и този момент ще отмине [/codebox] Забележка: Свободен превод :P

exort, 30.07.2008 - 17:49 написа:

[codebox] [url="

- Stuck In A Moment You Can't Get Out Of[/url] I'm not afraid of anything in this world Не се страхувам от нищо на този свят There's nothing you can throw at me that I haven't already heard няма нищо, което да запратиш по мен и то да ме изненада I'm just trying to find a decent melody просто се опитвам да намеря сносна мелодия, A song that I can sing in my own company песничка която да си пея сам. I never thought you were a fool Никога не съм те имал за глупак, But darling, look at you но миличък, погледни се само, You gotta stand up straight, carry your own weight ти трябва да се изправиш, да понесеш това което ти тежи, These tears are going nowhere, baby тези сълзи не те водят наникъде, миличък You've got to get yourself together Трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Don't say that later will be better now you're stuck in a moment не казвай, че след малко ще ти бъде по-добре And you can't get out of it защото си попаднал в момент от който не можеш да излезеш I will not forsake, the colours that you bring Няма да изоставя, цветовете които ти донесе, But the nights you filled with fireworks нито нощите които ти изпълни със заря, те те оставиха без нищо, They left you with nothing I am still enchanted by the light you brought to me а все още съм озарен от светлината която ти ми донесе, I still listen through your ears, and through your eyes I can see още чувам с твоите уши, и още виждам през твоите очи And you are such a fool И повярвай ми ти си глупак за това че наистина се безпокоиш, To worry like you do I know it's tough, and you can never get enough знам че ти е трудно, и може никога да не получиш достатъчно от това Of what you don't really need now... my oh my от което не се нуждаеш в момента... You've got to get yourself together Ти трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Oh love look at you now О любов, само се погледни, You've got yourself stuck in a moment and now you can't get out of it попаднала си в момент, от който ти е трудно да излезеш I was unconscious, half asleep Бях в безсъзнание, наполовина заспал, The water is warm till you discover how deep... Водата е гореща до когато не разбереш колко дълбоко... I wasn't jumping... for me it was a fall Скачах.. но за мен това бе падане, It's a long way down to nothing at all това е дългия път надоло към нищото You've got to get yourself together Ти трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Don't say that later will be better now не казвай, че след малко ще ти бъде по-добре You're stuck in a moment and you can't get out of it защото си попаднал в момент от който не можеш да излезеш And if the night runs over И ако нощта пада, And if the day won't last И ако деня няма да продължи And if our way should falter И ако нашия път трява да криволичи Along the stony pass по каменистата пътечка And if the night runs over И ако нощта пада, And if the day won't last И ако деня няма да продължи And if your way should falter И ако твоя път трява да криволичи Along the stony pass по каменистата пътечка It's just a moment This time will pass Това е само момент и този момент ще отмине [/codebox] Забележка: Свободен превод :P

Браво, чудесна е

Има 2 варянта (който и да избереш - честно казано не ми пука)
1. Варянт: Продължавай да опитваш да се доближиш до него, мисли си че го обичаш, страдай и плачи, живей до края на дните си в страдания и мъки.

2. Варянт: Обратен на първия : Продължавай да опитваш да се отдалечаваш от него, изчакай новата любов да те грабне и да те разтърси като мълния, весели се и се смей, живей до края на дните си с готини хора .



Сигурен съм, че този мъж има: Часовник, GSM, кола, четка за зъби, , лъжици, комарник, телевизор, секция, теб, юрган....
Също така съм сигурен че ти имаш: Сина си, страхотна външност, приятна възраст, инат, чуство за лъжелюбов което е опаковката на едно грозно чуство на нужда от самонараняване със спомени, което пък е подсилено от животинското му отношение.

Единственото нещо което ти нямаш е него. Всъщност кой е той? Този който ти търсиш вече не съществува в тази плът. Това което търсиш съществува в друга плът която ти не искаш да допуснеш до себеси.

И изведнъж, след като прочетеш този пост. Как да ти кажа... Мисля че е време да си представиш че ти го говоря това в очите. Това не е поредния пост във форума, а опит да бъде убито това чуство в теб, което ти съсипва живота.

Почини си. Живей 3-4 месеца без него (Без негови снимки, без негови SMS-и без негови хронологии без негови подаръци - премахни всичко което може да ти напомни за него) Заживей със самотата. Усети какво голямо УАУ е това че си жива. Замисли се над случайността да се родиш, вероятността де, Замисли се как, ако майка ти не я беше охалап комар, и не беше отишла до аптеката да си вземе нещо за алергията нямаше да срещне баща ти...

Как имаш възможност да бъдеш много по щастлива. Не трябва да те плаши несигурността, почуствай пичовете около теб като пътища към щаститето.

Спри да бъдеш вещ. Бъди жена. Днес. Утре. Завинаги.

на мен ми звучи като случки от живота на ДЖ... а дали не е излязло това от перото на легендарния Master DJ Fingers... :rofl:
да споделя искрено, обзе ме голям смях докато четох това писмо (и още се хиля като се сетя)! благодаря ти, Ина! благодаря ти! подейства ми и леко забавно и леко тъжно. но знаеш, решението на тази задача се крие в твоите ръце и в твоя разум, ако е останало нещо от годините алкохолизъм и деградация с тоя хитрец
има една голяма мъдрост - спасението на давещите се, е в ръцете на самите давещи се.
щом така ти харесва живота, така да бъде! ако има промяна тя ще дойде или от теб, или по-скоро от партньора ти, тъй като ти не си свикнала да решаваш в живота си.

п.с. сега погледнах че темата е дърта мноо, нека авторката или някой който знае да сподеи как са се развили нещата с нашата приятелка леля Ина

Темата е дърта, но много поучителна. Според мен ни трябва една голяма доза егоизъм, за да сме равноправни в една връзка. Не егоизъм в лошия смисъл, но една потисната жена, загърбила достойнтвото и интересите си няма да е добра партньорка никому. И за мъжете, и за жените важи, че в една връзка не бива да губят себе си. Това да си внушаваме, че не можем да се отървем от една угнетяваща връзка е от дълбока любов е много погрешно. Не любов, а нуждата да сме жертви ни държи до някой кретен. Ако усетим, че стоейки до някого физиономията ни е по-често разплакана или тъжна, отколкото усмихната трябва спешно да се спасяваме. Нали целта е да сме щастливи в този живот?

Ida, 11.04.2009 - 14:32 написа:

Нали целта е да сме щастливи в този живот?

Точно това е смисъла на всичко! Много добре казано!

Ina, 08.07.2008 - 10:39 написа:

Здравейте. Умишлено пиша в мъжки форум, защото искам да чуя и мъжки мнения, ако ви се занимава с мен де. Публикувах и в женски и там получих ценни отговори. Извинявам се за дългия пост, не можах по-кратко да опиша ситуацията.


По принцип съм разведена отдавна, преди 3 г. заживях на семейни начала с един мъж. Ще ми е трудно да намеря някакви недостатъци в него за тази година и нещо, в която живяхме заедно. Тъкмо си викам "Изгря слънцето на моята улица", не щеш ли взе нещо да ме съмнява. Изведнъж, от нищото. Смени си навиците, почна да се крие в тоалетната с телефона, почна да закъснява, уж работа, ама два-три пъти направих "случайни" засечки и разбрах, че се е появила една девойка /силно казано/, жена на 29 г.,несемейна. Срамувам се, но и в телефона му рових, видях СМС, негов "Обичам те!",на който разбира се не бях аз получателя. Казах му. Била съм "Болен мозък". Нямало такова нещо. Да, ама закъсненията продължиха, понякога се прибираше 4-5 ч. сутринта, и след една безсънна нощ му казах, че съм му събрала багажа и да се разделяме по живо, по здраво /живеехме в мое жилище/. Изнесе се. На всичките ни приятели каза, че съм луда, той не се занимавал с жени. Само че, след две седмици /както бях луда/ я представи на компанията си. Както и да е. Това беше първия етап. Тази му любов трая 5-6 месеца. През това време живееше с майка си. Определено си беше оставил вратичка към мен, аз не се дръпнах окончателно, може би чувствата бушуваха още в мен. Какви ли невероятни неща чух по него време, но хайде, няма да ви занимавам с това.

След това реши да „опитаме отново”. Само че не знаех, че опитването ще е излизане на кафе и питие, изпращане до в къщи и целувка на входа. Като тийнейджъри, въпреки че децата ни вече са на тези години. Смешно. Почнах да се изнервям. Имахме няколко скандала на тази тема, какво съм очаквала, веднага да ми легне в леглото ли? Трябвало да мине време. Е, мина време. Поуспокоиха се нещата, започна да прекарва 4-5 нощи в къщи, излизахме, говорехме много,бяхме двойка, не точно както на мен ми се иска – пълноценна, но все пак двойка. Викам си, с течение на времето, и това ще дойде. Нали уж търпението е положителна черта. Така караме от миналото лято. Обяви пред приятелите си една вечер, ето, това е бъдещата ми жена, аз много я обичам. Явно думи само е било.

Така, обаче от два месеца нещо пак дръпна назад. Изведнъж. Този път няма девойка. Забравих да спомена, че има проблем и с алкохола. Сяда за една бира – забравя да стане до сутринта. На всичко отгоре почна европейското, почнаха събирания с приятели /между другото аз също обичам да гледам мачове/, напиване, залагане на „Еврофутбол” и все такива приятни неща. Всяка вечер. Тези приятели също са несемейни, някои много по-млади момчета от него /той ще стане на 41 г. тази година/, пият, ходят по кръчми, по дискотеки, просто като отвързан. Никаква отговорност, никаква загриженост, нищо. По него време не можеше с мен да гледам мач /поне един/, защото /седнете, да не паднете/ „У вас не мога да залагам наживо”. Наистина, добро основание. Не искам да смятате, че съм някаква сметкаджийка, тук не става въпрос да се сложат 5 лв., 10 лв., а залага на едро – по 100, 150 лв. на мач, два мача на вечер…. Смятайте. Много преди да го познавам също е играел много, но в един момент се е спрял. Опитвах се да говоря с него, по телефона, защото няма време да се видим, че ми липсва, че не е нормално по цяла седмица да не се виждаме, че не е нормално от 2 месеца да не ме е докоснал с пръст, че имам нужда да ме прегърне и така да спя, абе нормалните неща. Не съм повишила тон, не съм обидила. Иначе се виждаме по работа само в събота и неделя, с търговия се занимава тогава, и това ни е виждането. Понякога сядах с него и компанията му да гледам мач, чувствах се неканен гост, и за него това беше „нали се видяхме”. Да, но нали има нужда от време само за нас, да си поговорим, да се видим, да имаме интимни моменти. Каних го след мачовете в къщи /12-1 ч. през нощта – имал работа, трябвало да види майка си./ Дори без иглика, защото като поискам повече от 1 път месечно вече съм обвинена „ти само за това мислиш, има по-важни неща от камбанка”.О,кей, питам кое обаче /себе си, не него/ – пиенето до сутринта с приятели и хвърлянето на пари на вятъра? За тези два месеца ме нарече с хиляди имена – била съм малоумна, гаден човек, искал спокойствие и свобода /всяка вечер му е свободна, питам се колко повече/, искал да спи сам, искал да бъде при майка си, искал да се весели с приятели, да не разчитам за нищо на него. Всеки имал проблеми, да не съм очаквала нищо от него, не съм знаела как да се държа с него, искала съм като куче да го държа на каишка. Ококорих се, обидно ми стана, защото винаги съм го подкрепяла, дори да не съм харесвала начинанията му, защото общо взето не чува чуждо мнение /особено моето/. Избягвала съм да му звъня вечер, въпреки че е казвал „Ще се чуем по-късно”, но не се обажда, през деня за нищо не съм го ангажирала. Каквато и работа да имам – правех си я сама. Тежко ми е, справям се, но много ми коства. Никакви ангажименти, пълна свобода, и насреща – нищо. Нула внимание. Срина ми се самочувствието отвсякъде, не се чувствам жена. Той просто не ме поглежда, все едно съм мъж, а смея да твърдя, че изглеждам добре. Не знам как да го събудя, не знам какво става с него. Само да поискам да се видим без приятелите, сами, става агресивен, казва утре, обещавам. Но, утре не идва.
Ще питате защо съм с него? Ние де факто от два месеца нямаме връзка. Виждаме се по работа. Защо се унижавам, трябват ми пари и заработвам уикенда допълнително. Сама съм, а в нашия град заплатите не са от най-високите. Имам син на 17 г., трябва да мисля и за него. Затова продължавам да работя с него. Но ми е много мъчно, много тежко. Чудно и за мен продължавам да изпитвам някакви чувства, притъпени може би заради обидите, които ми е нанесъл, заради не виждането на това, което давам от себе си, за неоценката за всичко, с което се справям. Обидно е, че близък човек те нарича малоумна, гадна, тъпа п…ка, и други приятни думички. А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.
Сега, защо ви занимавам с глупости. Първо, че ми е тежко, второ, не разбирам аз ли нещо не съм в час, но нормална ли е тази връзка, до 80 г. ли да го чакам да узрее за нещо сериозно, за да се чувствам и аз жена? Нормални ли са желанията ми да имам интимни моменти с даден мъж, с който уж пробваме, да оставаме насаме, да си говорим, да вършим нещо заедно? Да имаме ангажименти един към друг?
Пак се извинявам, че ви натоварих с проблемите си.

Бий си шута, миличка. Бягай докато имаш време. Този е пълен мизерник. Но това, което ме мъчи е - след като си написала всичките тия неща, не си ли го осъзнала сама, че чак във форум пишеш или ти трябва последна капка за чашата??

... от комарджии (за мен лично, не съществува понятие като уважение към такъв субект), алкохолнозависими (да не казвам алкохолици) и комплексари (парадиращи пред 'приятелите си' колко са 'велики'), като въпросния субект - бягайте надалеч!!! ...с няколко думи, попаднала си на изключително ярък представител на упадъка на обществото т.е. - бездарно копеле е тоя и е излишна и най-вече вредна, всякаква проява на толерантност към такива!