. Когато изляза с тази мисъл(за разговор с непознат) и срещна някой, си казвам, че не си заслужава и си продължавам по пътя. Ако пък чакам на спирката или се движа с градския транспорт си казвам "колко човека си виждал да заговарят някой в автобуса, а тук сега, ако започна, всички ще ме гледат" и пак стигам до извода, че не си заслужава. Това е в основата на проблемите ми. Оттам следва, че не съм алфа(до колкото може да се каже алфа в нашата компания). Никои от приятелите ми не би си помислил, че аз ще тръгна да заговарям някое момиче. Скоро един колега(студент съм) ще има рожден ден, в който преобладаващи ще са момчетата(както винаги). Там се поканени няколко колеги, които със сигурност ще се правят на интересни, ще поднасят шеги и т.н. Просто на тях им е в кръвта така да се каже. Със сигурност ще има и момичета които не познавам. Какво ще ме посъветвате да направя. Както винаги: стоя си и си правя кефа колкото мога без да ми пука, че те свалят момичетата(както би направил ДЖ, защото той знае, че може да има всяко момиче, което иска)Или да опитам да говоря с някое момиче, като то веднага ще забележи, че не съм Алфа и има вероятност да се изложа пред колегите. Нямам в предвид само този рожден ден, а всяка ситуация в която имам приятели наоколо и някое ново момиче, което не познавам. Просто не знам от къде да започна. С напълно непознати, както съм посочил по-горе, не мога, с приятели и нови момичета пак не става.
Благодаря ви предварително за отговорите.
