Да, наистина съм толкова не-креативен че ми се наложи да поставя това заглавие.
Но, все пак, сигурен съм че теза тема ще бъде прочетена.
Чета библията, старая се да я разбирам... и все пак...
Докато гледах как огъня безпощадно отнемаше и малката останала форма на материалните спомени от едногодишната връзка на най-добрия ми приятел загубих разсъдъка си. Дали бях опиянен от танцуващите пламъци, дали алкохола ме омая или пък част от дима ме поквари, но аз се влюбих. О, да.
Оригинален или банален факта си е факт. Кое е момичето ? Е, точно тук е работата едно красиво момиче с много добродетели. Къде е проблема ? До този момент, откакто се познаваме (2 години) аз я третирах само като приятел, не само това, буквално пред нея съм се забивал не веднъж по купони с момичета, често пъти не с едно и две момичета за рамките на купона.
Да, казах че съм влюбен. Мислех си че е просто едно увлечение но... ето какво стана:
Имах среща с една приятелка която преди беше в моето училище. Вечерта имах среща с една друга приятелка за да гледаме няколко филма. На първата среща момичето очевидно флиртуваше с мен. Беше ми безразлично. Колкото до срещата за вечерта, знаех че със сигурност ще се стигне до маргаритка.... и НЕ ОТИДОХ.
Да, точно така, от онази вечер, в която и малкото ми мозък се изля през дясното ми ухо, загубих всякакво желание да съм с което и да е момиче...
И това не е всичко, о, не.Освен че другите две момичета са по-красиви от нея аз дори не искам да правя циклама с въпросното момиче. (Пояснявам- бегония съм правил в големи количества не само за една нощ но и по купони, така че за мен това е просто физически акт и нищо повече.)
Сегаа.... започнах да си пиша редовно с момичето в скайп или фб. С нея не се засичаме относително често.
Последния път когато се видяхме и взех телефона. И все пак... мисля че нещата няма да се получат. За много кратко време с нея започнахме да си говорим на всякакви теми- мечти, цели, минало, камбанка, бивши гаджета... за всичко което хрумне на един от двамата. Започнах да пускам закачки, тя ги игнорира, освен това няколко пъти ми каза че в момента не харесва никой.
Дразня се- държа се като последния загубеняк- целия ми опит изчезва. „Толкова много се опитвам да не прецакам нещата че всичко отива подяволите.“
Няма какво да си блъскам главата- или ме харесва или не ме харесва. Ще я поканя на среща, ще видя как вървят нещата и ще се опитам да я целуна. Най-вероятно ще се отдръпне, но предпочитам да ме отреже отколкото да съм несигурен и да не остана верен на себе си.
Времето на монолога изтече. Приемам всякакви съвети и идеи за това как мога да увелича шансовете си за успех по време на въпросната среща.
PS: Wall…of…text
Но, все пак, сигурен съм че теза тема ще бъде прочетена.
Чета библията, старая се да я разбирам... и все пак...
Докато гледах как огъня безпощадно отнемаше и малката останала форма на материалните спомени от едногодишната връзка на най-добрия ми приятел загубих разсъдъка си. Дали бях опиянен от танцуващите пламъци, дали алкохола ме омая или пък част от дима ме поквари, но аз се влюбих. О, да.
Оригинален или банален факта си е факт. Кое е момичето ? Е, точно тук е работата едно красиво момиче с много добродетели. Къде е проблема ? До този момент, откакто се познаваме (2 години) аз я третирах само като приятел, не само това, буквално пред нея съм се забивал не веднъж по купони с момичета, често пъти не с едно и две момичета за рамките на купона.
Да, казах че съм влюбен. Мислех си че е просто едно увлечение но... ето какво стана:
Имах среща с една приятелка която преди беше в моето училище. Вечерта имах среща с една друга приятелка за да гледаме няколко филма. На първата среща момичето очевидно флиртуваше с мен. Беше ми безразлично. Колкото до срещата за вечерта, знаех че със сигурност ще се стигне до маргаритка.... и НЕ ОТИДОХ.
Да, точно така, от онази вечер, в която и малкото ми мозък се изля през дясното ми ухо, загубих всякакво желание да съм с което и да е момиче...
И това не е всичко, о, не.Освен че другите две момичета са по-красиви от нея аз дори не искам да правя циклама с въпросното момиче. (Пояснявам- бегония съм правил в големи количества не само за една нощ но и по купони, така че за мен това е просто физически акт и нищо повече.)
Сегаа.... започнах да си пиша редовно с момичето в скайп или фб. С нея не се засичаме относително често.
Последния път когато се видяхме и взех телефона. И все пак... мисля че нещата няма да се получат. За много кратко време с нея започнахме да си говорим на всякакви теми- мечти, цели, минало, камбанка, бивши гаджета... за всичко което хрумне на един от двамата. Започнах да пускам закачки, тя ги игнорира, освен това няколко пъти ми каза че в момента не харесва никой.
Дразня се- държа се като последния загубеняк- целия ми опит изчезва. „Толкова много се опитвам да не прецакам нещата че всичко отива подяволите.“
Няма какво да си блъскам главата- или ме харесва или не ме харесва. Ще я поканя на среща, ще видя как вървят нещата и ще се опитам да я целуна. Най-вероятно ще се отдръпне, но предпочитам да ме отреже отколкото да съм несигурен и да не остана верен на себе си.
Времето на монолога изтече. Приемам всякакви съвети и идеи за това как мога да увелича шансовете си за успех по време на въпросната среща.
PS: Wall…of…text
, което от една страна е куул. А сега по темата. Колкото и да се пазиш, никой не е застрахован от влюбване (все пак сме хора). Въпросът е да не ОМЕКНЕШ, защото "аз дори не искам да правя ружа с въпросното момиче" не ми харесва много, много. Друго:
. Това е моето виждане в твоята ситуация. Ако има нещо друго питай, ако не ГУД ЛЪК.