Здравейте, нов съм в занаята както се казва :dancing: Доста неща са ми ясни на теория, но на практика не. Аз въм в може би най-кофти етапа т.е. съвсем в началото, когато всичко в мен се съпротивлява да заговоря непознати на улицата, само едно малко гласче ми казва да го направя, но не се решавам. Преди малко в студентски ядохме с един приятел и на масата до нас две момичета, примерно 6 и 7. Ние с моя приятел си говориме, аз говоря силно, говоря някакви простоии за да се смеем и гледам момичетата нещо ни поглеждат, но така лекичко с периферното зрение. Нещо започнаха да се забавляват, че едната се е изцапала по устата, а другата и казва къде е, но тя не може да го уцели. Още тогава усетих някак си, че имат интерес към нас (не бях сигурен) и си мислех какви ли не развития и реплики да ги заговоря. Не ми дойде в бързината нищо смислено и нищо не казах. След това докато си ям картофките, а аз ги ядох 15 мин пак само мислех, а не направих нищо. Едната каза на другата "Хайде ела с мен отвън за да пуша", а другата се дърпаше. В крайна сметка тръгна с нея, а тази която искаше да пуши се върна и започна нещо да си рови по чантата. След 5 сек. излязоха и ми се сториха, че пак ни поглеждаха. Наядох се аз излизаме и тъкмо си мислех да им кажа"Момичета забравихте нещо вътре" и те като питат какво, аз да кажа" да се запознаете с нас" и от там нататък каквото стане. Да, обаче в секундите 2-3 в които бях на ръба да го кажа в крайна сметка тругнах и предпочетох по-лесния вариянт да си тръгна. След 50м моя приятел вика "Хайде да се върнем", но вече щеше да е още по-тъпо, изгубихме си шанса и щяхме да изглеждаме като смотаняци. А и май ни виждаха как говорим с него и се чудим (супер мишкарска ситуация) Много ме е яд, сега се дразня адски много, можеше пък да излезе нещо, знае ли човек. Но това е, не мога да преборя чувството за срам или може би страх, че ще ме отхвърлят. Може би дълбоко в себе си не се смятам за достоен да ми обръщат внимание незнам. Как да го надиграя този страх. Трябва да съм пиян, но пък никоя жена не харесва пиян мъж. Аз също не искам да се пропия.
Шегувам се разбира се :chicken: но си смотан :chicken: ето така си изглеждал : :hooray: :hooray: :very_sad:
Смотан
Първо прочети библията ако не си го направил ако си ... е пак я прочети за 1 ден работа е ... Тя няма да ти помогне с притеснението но ще ти опише подобни ситуации... чети докато чакаш да стане подходящо времето навън след което излизай както днес си направил излезеш ли започни от нещо малко първо поздравявай всички това за няколко дни ще те накара много да се кефиш как колкото повече го правиш толкова по усмихнати са всички
И следващия път когато видиш красиво момиче съм сигурен , че ще го поздравиш а това е добро начало Бягам , че съм на кръчма за пръв път тази седмица
а съм много много гладен ще слядя темата с интерес... 
). Представи си, че за всяка една черта, която човек притежава има по една торбичка. Торбичка със смелост, торбичка със страх, торбичка с нерешителност... Торбичките в твоя случай ще бъдат две - успехи, неуспехи (или по - точно самоувереност, колебание). Тези торбички се пълнят с опит. Всеки път, когато се изправиш в подобна ситуация, както тази, която си описал (между другото това, което си щял да им кажеш щеше да прозвучи много добре) ти бъркаш в една от тези торбички, за да изкараш подходящия "инструмент", но тъй като нямаш (или са малко) успехи, ти се принуждаваш да изкараш от чантичката с неуспехите. И така, към тази торбичка с "неуспехи" прибавяш още един спомен (ситуацията, която описа), а другата остава все тъй празна. Идеята е да прочетеш БИБЛИЯТА, за да се запознаеш с възможните ситуации и да започнеш да пълниш УСПЕХИТЕ...колкото повече пълниш тази чанта, толкова по - добър ще ставаш и ще имаш повече инструменти и отговори за всяка ситуация. Затова вземи си една от "най - здравите торбички" и я напълни до скъсване С ПРАКТИКА. Незнам дали ще успееш да перефразираш всичко, но ако успееш да ме разбереш, мисля че ще ти бъде полезно.