Ревност.. как да я преборя?!

Момчета, нужен ми е съвет! Дайте някакви акъли, как подяволите да се справя с ревността си! Рядко я показвам на приятелката ми, но честно казано ме изяжда от вътре. Никога, ама наистина никога, не съм имал повод да се съмнявам в нея и въпреки това не спирам да я ревнувам и да не и вярвам. Мисля че това ми е останало от предишни връзки и от всеобщото мнение "Жена ли е - не и вярвай!" Направо понякога ме е срам от себе си, като се замисля как се филмирам..

Не ми е ясно каква е тази схема, ти да я ревнуваш, но тя да не ти е дала повод, да го правиш.

Решението е следното:
1. Спираш да се интересуваш от общественото мнение, дори не мога да ти опиша колко е вредно, а в същото време колко рядко то е полезно. Като например: "Жена ли е - не и вярвай"
Сам си се вкарал във филма, в които си и режисьор, и главен актьор.
2. Спираш да мислиш за това, което не желаеш, т.е. мотива за ревността, а за това, което желаеш. Като например: Това, че тя ти е най - близка и можеш да и довериш абсолютно всичко.

П.С. Да го мислиш, а не да го правиш!

See ya!

Отговорът е кратък и ясен. Доверие. Щом си допуснал ревността да нахлуе в живота ти, значи не вярваш на приятелката си. Ако наистина искаш да се пребориш с това чувство, просто и имай доверие. Не сляпо разбира се, но поне толквоа колкото е заслужила.

Пич, не се обиждай, но според мен нямаш още достатъчно опит, затова се вкарваш сам във филма "да не я загубя". Вариант две е да си на такава възраст или "да си намерил идеалната". И в трите случая се филмираш сам, така че успокой топката. Не се впрягай чак толкоз. Намери си занимание, излизай с други...останалото ще се нареди само

Ревността е болест или я притежаваш или не ... (проявява се след придобити чуства)...
Аз например съм темерут в това действие ако дойде някой да зарибява приятелката ми му казвам наздраве и се усмихвам... интересно но факт действа безупречно дори е имало случаи в които приятелка от компанията разкарва натрапник вместо мен защото почнахме да си говорим и да пием заедно ... та както и да е това с ревността няма как да го поправиш просто можеш да не го показваш ... Все едно да имаш раничка която те боли и да питаш как да спре ... ами няма да спре докато не зарастне това е истината .. Спреш ли да ревнуваш си изгубил чуства според мен

някога бях най-ревнивия... взе ми сърчицето една такава дето постоянно флиртуваше с всички, направи ми нервичките на пестил въпреки това съм щастлив, защото се промених много... незнам какво трябва да се случи за да изпитам и капка ревност, но въпреки това, често се астра и се правя на ревнив нарочно... за да се потдържа огъня... за да не зъбравя тя къде и е мястото

Момчета, мерси за мненията! Най-вече за това на Gladiator6! Само да поясня, аз ревността си доста рядко я показвам. Трудничко ми е понякога да я сдържам, но пък се старая доста )) Притеснява ме самото чуство,че ми се разваля настроението,че изобщо се появява и то за незначителни неща, поглед, докосване и даже просто общуване със случайни хора. Доверието ми към нея е голямо и знам че няма за какво да се притеснявам и все пак... знам ли пък, може просто да съм си много ревнив

П.П А за варанта да си намеря нещо занимание или да излизам повече, просто няма как да стане и сега съм доста проблематичен със свободното време.

Поздрави - не го ли показваш не е проблем ...