Мъже,помагайте...

Незнам дали това е подходящото място,където да търся помощ,но вече незнам какво да правя.Разбрах за съществуването на този форум преди 20 минути и сметнах,че е най-удачно да се обърна към вас..

И двамата сме на 17.Преди да се запознаем,е бил голям играч така да се каже.Има нещо в него,което привлича голяма част от мацките наоколо.Не е имал сериозни връзки,защото много бързо се е отегчавал...Аз също нямах сериозни приятели.Прекарвах си добре с най-различни момчета,но предпочитах да съм сама.Той ме заговори,защото го привлякох.В началото(още когато флиртувахме),той мислеше,че аз ще съм поредната.Пуснах му кажи-речи веднага,смятайки го само за авантюра..........Заедно сме от 2 месеца.Приятелите му не могат а повярват,че има момиче,което да го задържи толкова време.Прекарвахме си страхотно допреди една седмица.Говорехме с часове на най-различни теми,не се задушавахме един друг,нямахме никакво сериозно скарване,а ако имахме някакви 'джафкания' траеха 2-3 мин и после веднага ни минаваше.Няма нищо,от което да се оплача.Всичко в него ми допада.В началото ми беше изневерил,но аз въобще не го приех навътре,защото мислех,че и аз ще го направя,но не стана така.До момента,наред сред всички ухажори,не изпитвам нуждата да го сторя,тъй като той ме задоволява и камелия и емоционално.Чувствам нещо различно с него.Преди една седмица той се напи и ми изневери (без гербер).Макар и всичките му приятели да го съветваха да премълчи,тъй като аз нямаше как да разбера,той още тогава ми го съобши.Разстроих се ужасно много,странно за мен.Той също се чувстваше много виновен.През тази една седмица говорим много за всичко,което се случва.Той ми каза,че е много привързан към мен,че не е допускал никого до себе си и че е само мой.Каквото и да прави аз съм тази,за която мисли и с която иска да бъде.Каза,че това,което вижда у мен,не би го видял у никоя друга.Лошото е,че добави,че държи на мен и не иска да ме лъже и да ме наранява.Затова ми призна,че се познава добре и знае,че все някога пак ще повтори стореното,но не иска аз да страдам.Призна ми че не иска да се чувства като 20 години по-възрастен,а да усети това,че е на 17 години.Не иска да се стига до кокиче,защото аз го задоволявам напълно.Това от което имал нужда било да пофлиртува с някое момиче,да усети кефа от това,че тя се е поддала и по този начин да повдигне егото си.Истината е,че му вярвам за чувствата му,защото във всяко друго отношение е страхотен с мен и припокрива думите си с действия..Та уж се разбрахме че ни е позволено да флиртуваме с други (нищо,че съм безрезервно сигурна,че ако аз направя нещо такова,реакцията му няма да се припокрие с уговорката).Истината е,обаче,че аз се чувствам крайно некомфортно в това положение.Ще ме попита имам ли нещо против да иде на кафе с някоя случайна девойка,ще ми признае винаги,ако е сторил нещо,ще ми доказва,че има чувства само и единствено към мен,но представяйки си,че все пак,отдавайки се на мига,би целунал някоя,ми става доста кофти.

Таааа,всички вие,които все пак докрай прочетохте историята ми,а не се отегчихте,бих искала да ви попитам за едно мъжко (а може и женско) мнение по въпроса.Какво мислите?Дали трябва да му дам тази свобода?Има ли шанс нещата някак си да се оправят..и това което най-силно ме вълнува е имам ли аз някаква вина според вас? (той твърди,че нямам вина и няма нещо,което да му липсва в мен.просто той бил ''малък глупак,който иска да се доказва и не заслужава такова момиче да го търпи'') Там е работата,че аз харесвам всичко останало у него и смятам,че ако има шанс нещата да се оправят,бих се измъчила малко,ако е за добро...Той ми каза,че наистина иска да сме заедно и че ако се разделим известно време ще му бъде доста тежко,но тъй като държи на мен,ми казва всички тези истини.Аз трябва да реша какво да става занапред....

Според мен, започни и ти да си живееш живота, ще се почувстваш по-добре. Ако не реагира добре на твой флирт му казваш, че така сте се разбрали. Отдръпни се малко, охладней, но не го наранявай. Ако те пита всичко ли е наред му кажи, че нищо не се е променило, просто си малко заета или нещо такова. Като се отдръпнеш, ще започне да те гони, такава е мъжката природа. И като види, че не му е кеф ти да се натискаш с някакви други момчета, ще ти предложи да сте само двамата. Или пък ще се разделите или нещо такова. Няма значение - трябва да държиш на себе си и да се цениш, иначе и той след време ще спре да държи на теб и да те цени.

Добре си ни дошла приятелко, хубаво е че си намерила форума и се надявам тук да получиш отговор. На въпроса: мисля, че пича наистина си пада по теб (щом сам ти е признал какви ги върши).Нещата опират до "старите навици" и до начина на живот, на който е свикнал. Какво мога да те посъветвам...може би да му дадеш "пробен период", през който той да те опознае още - повече (а и ти него) и да видиш дали ще можеш да го "отучиш" (ако се привърже достатъчно към теб) от старите навици. ВАРИАНТ 2: да се разделите, докато нещата не са се "нажежили", защото казвам ти от моя гледна точка - ТОВА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ (флирта и т.н.). Просто се спира временно. Един ден отново ще се скарате или ще се напие, ще се отприщи и.."дивото зове", а ти ще трябва да търпиш всичко това и да се измъчваш. Помисли добре и действай. А, и още нещо - каквото и да става не му дръж сметка, нито го обвинявай. Лично аз бих го ЗАРЯЗАЛ НА МОМЕНТА, но жената в мен ми казва да те посъветвам: изчакай го някой месец да видиш дали ще се постегне (пък и да се увериш в това - онова). Това прозвуча като мисъл на травес.. :beat_up: . Не успях да изцедя повече от сивото вещество, така че спирам до ТУК, дано съм те "светнал". Успех.

какво терзае една седемнадесед годишна главица

1. замисли се реално какво печелиш и губиш от това - за да си с него трябва да го опитомиш... а за това ще изгубиш много време и безброй нерви... замисли се сериозно от страни дали той го заслужава? помисли ли? сега помисли по-сериозно :beat_up:

щом решиш имаш два вариянта - ако осъзнаеш, че не си сигурна дали го заслужава, се остави по течението... пък каквото стане :hooray: или ще е той, или ще е някой по-готин ако обаче решиш да се бориш за него... не флиртувай с други мъже! никой мъж със сериозни намерения, не би го търпял... аз не бих го търпял! как се раздвижват нещата?! не е редно да ти разкривам нашите мъжки тайни, но... 1. не бъди лесна! защото лесното и елементарното омръзва... не се давай тукотака 2. бъди по недостъпна... не му звъни по 5 пъти на ден, недей и по веднъж... нека той те търси... и когато започне той да те търси, не откликвай веднага... кажи ок, ама айде утре че сега съм... колкото повече звъни и те търси толкова повече ще мисли за теб... колкото повече мисли за теб, толкова повече ще се самонавива... в един момент направо ще полудее :P 3. топло и студено - това е тежката артилерия - дай всичко от себе си на срещата... бъди много красива, бъди много добра, бъди направо страхотна като човек... влез му под кожата... и след това изчезни за няколко дни... кажи, че имаш да учиш или че си болна... после бъди 4-5 дни всеки ден с него и бъди the best of the best... после изчезни пак за 3-4 дни и така направи цикъл

гледала ли си 1001 нощи? защо везира е избрал всяка вечер шехеразада сред 1000 други? защото е разказвала прекрасни и различни приказки и... винаги е прекъсвала на най интересното до другия ден... замисли се

още се чудя дали е редно да ти пиша всичко това, защото всяка монета има две страни... та тук кофтито е, че много лесно можеш да го превърнеш в кученце... едно глуповато добриччко и послушно кученце, което лесно ще ти омръзне... и накрая като теглиш чертата... ще си изгубила толкова време за нещо, което ще ти омръзне а времето е най-ценно щото... мъже колкото искаш, жени колкото искаш, пари се губят и се намират, ама я си намери изгубеното време

каквото и да решиш - успех!

Аз ще пиша от личен опит( моята мъжка гледна точка), защото съм бил в такава ситуация, в която много съм харесвал някоя мацка, искал съм нещо сериозно с нея, тя разбира се ми се е кефила още повече и е искала сериозна връзка, НО...

Аз поне не мога да един ден да превключа от "обичам ви всичките" към "обичам само теб", което не че е лошо нещо, но на прага на сериозна връзка леко забавя нещата. Когато харесвам момичето срещу мен и съм сериозен в намеренията си, но отвътре го има онзи глас "как ще се вържеш към една, живей бе, идиот", това което правя е:

1. Да изчакам известно време, за да проверя дали няма този глас да си отиде или дали няма мацката да си отиде.
2. Казвам на мацката истината "Знаеш ли, винаги съм бил несериозен, трудно ми е да привключа толкова бързо, но наистина искам нещата между нас да се получат, за това ще те помоля да ми дадеш малко свобода и да ми имаш доверие". Нещо от сорта...

Досега не съм изневерявал при вариант 2. Но когато знаеш, че ако поискаш можеш - някак се чувстваш малко по-спокоен. Когато имаш избор, не означава че ще избереш най-лошият вариант( в случая да изневериш) и е доста вероятно именно наличието на избор да ти даде сила да избуташ до финалната стъпка към сериозната връзка. Когато нямаш избор обаче и се чувстваш притиснат от обстоятелствата, е... тогава е доста вероятно да прекрачиш границата на разумното и да провалиш възможността за готина сериозна връзка, с готин човек до теб. При мен досега нещата винаги са стигали до хепи енд. Както казах именно наличието на свобода дава силите да превключиш безболезнено от сваляча към сериозният приятел.

Така че този пич може да е като мен( разбира се може и да не е като мен) в това отношение. Да не смята да прави нищо, но просто да искаш да се чувства по-свободен за известно време, докато свикне с новата обстановка. Тогава най-глупавото нещо, което можеш да направиш, е да му играеш номера - да се правиш на недостъпна, да започнеш и ти да гледаш несериозно на връзката ви. В крайна сметка това ще понижи мнението му за теб, а от полу-свобода до пълна свобода крачката е прекалено малка и пича много лесно може да реши да я направи.

Не знам какво да те посъветвам, не познавам твоят приятел и подбудите му, просто реших да ти дам моята гледна точка, която май до голяма степен се припокрива с тази на приятелят ти и ти да си правиш изводите.

Абе искам момичето да се справи с тежката ситуация, но ... какъв е този изпечен играч на 17? И щом 2 месеца са му дълга връзка, той е направил двайсетина бройки, което за тази възраст си е постижение. А и ти щом веднага си му пуснала, не помня на 17 да са били толкова "дашни". Я кажи каква кола кара и какво бачкат родителите му?

Да, историята е доста поизмислена - това за големия сваляч на 17, но да се върнем на проблема:
Щом сте на 17 - и ви е пределно ясно, че няма да се жените или да става някаква голяма любов - напълно нормално е да има свобода. Ако теб това не те устройва - хвани някой по-зрял, който те иска за нещо повече от азалия и емоционална тръпка.

Бат Кико ти го обясни доста ясно...накарай го да инвестира във вашите взаимоотношения, за да бъде привлечен от теб. Бъди по-трудна, за да задоволиш и натуралния ловец в него...simple as that :beat_up: