Здравейте.
Първо да кажа, че излязох от една двугодишна връзка преди 3-4 месеца. Разделихме се учудващо човешки и в общи линии нито аз, нито тя изпаднахме в депресивни състояния.
Реших да продължа напред. И момичето изскочи в най-подходящия момент - от курса ми, преди изобщо не се бях запознавал с нея. Излизахме с групата й, от която познавах 2-3 души. Установихме много приятни отношения, на 2 пъти ме пита имам ли приятелка, докосваше ме като се виждаме, гледаше ме по малко по-особен начин. Безпроблемно й взех телефона. И оттук нататък взеха да се забатачват нещата.
В момента сме в сесия, и така от около месец. Преди известно време й звъннах. Поговорихме си, каза ми, че е седнала и учи като побъркана и поради това много съжалявала, но нямало как да се видим. Разбрахме се да се чуем след първия й изпит. Пожелах й успех в смс, един вид колкото да напомня, че и мен ме има на тая Земя. Обади ми се с думите, че категорично нямало как да излезе, че следващия й изпит бил след точно седмица. Обясних й, че и аз съм в такова положение, но 24-часово четене не е градивно блабла, но тя си настояваше.
Случайно се засякохме в университета на мой изпит. Все така усмихната, излизаше от втория си изпит. Изглеждаше много .. влюбена. Докосна ме, на тръгване понечи да ме прегърне, но се спря и затова аз го направих
Тя продължи да си се усмихва, не показа някаква .. неприязън от това. Няколко дни нямахме никакъв контакт. Затова й звъннах и й предложих да излезнем. Тя ми каза, че се е върнала в родния си град и ще остане там до началото на юли, когато ни е общия, последен изпит за тая сесия.
И ситуацията вече започва твърде много да не ми харесва. На практика нито веднъж не сме се виждали tête-à-tête, все в компания, все разговори за някакви общи теми. И сега се чудя как да постъпя - дали да махна с ръка и да продължа, воден от някаква абстрактна гордост или да продължавам в тая посока. Честно казано, иска ми се да вярвам, че всичко това е просто стечение на обстоятелствата, отколкото действителна липса на интерес от нейна страна, но се разрових из сайта и прочетох как доброто момче винаги оправдава обекта на желанията си заради незаинтересоваността от нейна страна. А тази мисъл неведнъж ми мина през главата - че я оправдавам, в името на собствените си желания.
Изпадали ли сте някога в подобна ситуация?
Първо да кажа, че излязох от една двугодишна връзка преди 3-4 месеца. Разделихме се учудващо човешки и в общи линии нито аз, нито тя изпаднахме в депресивни състояния.
Реших да продължа напред. И момичето изскочи в най-подходящия момент - от курса ми, преди изобщо не се бях запознавал с нея. Излизахме с групата й, от която познавах 2-3 души. Установихме много приятни отношения, на 2 пъти ме пита имам ли приятелка, докосваше ме като се виждаме, гледаше ме по малко по-особен начин. Безпроблемно й взех телефона. И оттук нататък взеха да се забатачват нещата.
В момента сме в сесия, и така от около месец. Преди известно време й звъннах. Поговорихме си, каза ми, че е седнала и учи като побъркана и поради това много съжалявала, но нямало как да се видим. Разбрахме се да се чуем след първия й изпит. Пожелах й успех в смс, един вид колкото да напомня, че и мен ме има на тая Земя. Обади ми се с думите, че категорично нямало как да излезе, че следващия й изпит бил след точно седмица. Обясних й, че и аз съм в такова положение, но 24-часово четене не е градивно блабла, но тя си настояваше.
Случайно се засякохме в университета на мой изпит. Все така усмихната, излизаше от втория си изпит. Изглеждаше много .. влюбена. Докосна ме, на тръгване понечи да ме прегърне, но се спря и затова аз го направих
Тя продължи да си се усмихва, не показа някаква .. неприязън от това. Няколко дни нямахме никакъв контакт. Затова й звъннах и й предложих да излезнем. Тя ми каза, че се е върнала в родния си град и ще остане там до началото на юли, когато ни е общия, последен изпит за тая сесия. И ситуацията вече започва твърде много да не ми харесва. На практика нито веднъж не сме се виждали tête-à-tête, все в компания, все разговори за някакви общи теми. И сега се чудя как да постъпя - дали да махна с ръка и да продължа, воден от някаква абстрактна гордост или да продължавам в тая посока. Честно казано, иска ми се да вярвам, че всичко това е просто стечение на обстоятелствата, отколкото действителна липса на интерес от нейна страна, но се разрових из сайта и прочетох как доброто момче винаги оправдава обекта на желанията си заради незаинтересоваността от нейна страна. А тази мисъл неведнъж ми мина през главата - че я оправдавам, в името на собствените си желания.
Изпадали ли сте някога в подобна ситуация?
така може да си настояваш до безкрайност да се виждате, а тя да си измисля оправдания... сега ли ще се усетип или след 2 месеца? ако интереса и не и се изпарил съвсем, то е на ниско равнище в момента 