Здравейте!
Близо до нас живее едно момиче, с което се познаваме от 4-5 години вече,но не мисля, че може да се наречем приятели, защото за тва време единственото което сме правили заедно е да се сабираме с още приятели и да играем волейбол от време на време. И от тук - познатата история...Наскоро започнах да гледам на нея като на нещо повече от познат, като момиче с което ми е приятно да бъда и искам да бъда...
Миналата седмица се прибирахме с 2 приятели и видяхме, че са се сабрали въпросното момиче и 2 нейни приятелки на лафче, и отидохме при тях...Може да се каже, че станах душата на компанията - яко смях, пусках им базици, смееха се...почти не спрях да говоря, идваше ми от вътре...май обърнах малко повече внимание на едната й прителка (а май не трябваше?), доста смях стана на нейн гръб - и тя се смя разбира се...Абе супер си изкарах лично аз.
Оня ден пак се повори - пак се сабрахме, ама бяхме само аз, приятелите ми и тва момиче (не знам как се нави... все пак 1 момиче със 3 момчета да седят да си говорят...Явно или ни има и 3та само за приятели или изпитва нещо към някой от нас) Тааа...Пак бях център на внимание, базиках я от време на време, единия ми приятел и той я базика, ама забелязах, че през повечето време ме гледа мене в очите, смееше се на глупости, дори каза, че корема я заболял от смях. Та мисълта ми е, че винаги знаех какво да кажа, как да го кажа така, че да се засмее и се получаваше...(само ме е яд, че не направих никакви опити да я докосвам).
Снощи отново се видяхме, бяхме само аз, 1 приятел и тя. Пак остана да си поговорим, но тоя път кво ми стана не знам... Напрао загубих ума и дума...Никакъв свестен разговор не можа да се получи.Питах я как й е минал денят, тя измъмри нещо което дори не чух... после пробвах с 1-2 майтапа, които явнобяха супер скучни щото нямаше никаква реакция...Дори не ме гледаше в очите...Моя приятел изръси нещо, тя се засмя малко и тва беше...(добре, че заваля,та да се оттърва от тва неловко положение). Сигурно отдавна ме е вписала в графата "just friends" и няма никакъв интерес...Закво забих така не знам... Та от тук и въпросът ми - как да постъпя сега? Искам да разбера дали ме смята само за приятел или за нещо повече...Как да стане това като я виждам почти винаги в копманията на нейните приятелки, а когато останем по-малко, напрао е сдухвам и незнам какво да кажа, за да разчупя неловката ситуация?
Ужас, много дълго стана, дано не съм ви отегчил...
Близо до нас живее едно момиче, с което се познаваме от 4-5 години вече,но не мисля, че може да се наречем приятели, защото за тва време единственото което сме правили заедно е да се сабираме с още приятели и да играем волейбол от време на време. И от тук - познатата история...Наскоро започнах да гледам на нея като на нещо повече от познат, като момиче с което ми е приятно да бъда и искам да бъда...
Миналата седмица се прибирахме с 2 приятели и видяхме, че са се сабрали въпросното момиче и 2 нейни приятелки на лафче, и отидохме при тях...Може да се каже, че станах душата на компанията - яко смях, пусках им базици, смееха се...почти не спрях да говоря, идваше ми от вътре...май обърнах малко повече внимание на едната й прителка (а май не трябваше?), доста смях стана на нейн гръб - и тя се смя разбира се...Абе супер си изкарах лично аз.
Оня ден пак се повори - пак се сабрахме, ама бяхме само аз, приятелите ми и тва момиче (не знам как се нави... все пак 1 момиче със 3 момчета да седят да си говорят...Явно или ни има и 3та само за приятели или изпитва нещо към някой от нас) Тааа...Пак бях център на внимание, базиках я от време на време, единия ми приятел и той я базика, ама забелязах, че през повечето време ме гледа мене в очите, смееше се на глупости, дори каза, че корема я заболял от смях. Та мисълта ми е, че винаги знаех какво да кажа, как да го кажа така, че да се засмее и се получаваше...(само ме е яд, че не направих никакви опити да я докосвам).
Снощи отново се видяхме, бяхме само аз, 1 приятел и тя. Пак остана да си поговорим, но тоя път кво ми стана не знам... Напрао загубих ума и дума...Никакъв свестен разговор не можа да се получи.Питах я как й е минал денят, тя измъмри нещо което дори не чух... после пробвах с 1-2 майтапа, които явнобяха супер скучни щото нямаше никаква реакция...Дори не ме гледаше в очите...Моя приятел изръси нещо, тя се засмя малко и тва беше...(добре, че заваля,та да се оттърва от тва неловко положение). Сигурно отдавна ме е вписала в графата "just friends" и няма никакъв интерес...Закво забих така не знам... Та от тук и въпросът ми - как да постъпя сега? Искам да разбера дали ме смята само за приятел или за нещо повече...Как да стане това като я виждам почти винаги в копманията на нейните приятелки, а когато останем по-малко, напрао е сдухвам и незнам какво да кажа, за да разчупя неловката ситуация?
Ужас, много дълго стана, дано не съм ви отегчил...
